ОМРАЗЙЛКА 566 ОМРАЗЯВАМ1
ОМРАЗЙЛКА ж. Диал. Обикн. в съ-чет.: Билка омразилка. Омразна билка; омраза2. Набери билки сякакви, / билки., омразилки, /../ дано ма змейо намрази. Нар. пес., СбНУХХХУ, 101.
ОМРАЗЙЛО, мн. -а, ср. Диал. Обикн. мн. Разпра, ежба, вражда; омраза1, омраз-лък. Бог ми е свидетел, когото моля да вразуми всекиго., да не слуша в пламъка на гнева си нечестивия, който се ползува в разгара на гнева да всява обиди и омразила между човешкия род. Ц. Гинчев, ГК 1943, 163. Човек беше той, дядо поп Никола... И да беше жив, тия омразила беки не биваха. Ц. Церковски, Съч. III, 265.
ОМРАЗИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. В съчет. с билка, трева и под. Омразен (в 3 знач.). Глядела ги жена бездушница, / па слезнала у гора зелена, / па набрала трева омразита, / омразила до два луди млади. Нар. пес., Н. Геров, РБЯIII, 362.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМРАЗЙЯ ж. Диал. Омраза.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМРАЗЛЪК, мн. -ци, м. Диал. Обикн. мн. Разпра, ежба, вражда; омраза1, омрази-ло. Отец Изидор с едва прикрито нетърпение изповядва няколко бабички и щедро опрощава омразлъците им със снахи и съседки. Ц. Лачева, СА, 71. — Не си седне на парцалите да си потегне двора и къщата, ами се улови с тази пуста служба, та омразлък си хванахме с хората. В. Нешков, Н, 156. Влачат се по избори, бият се, трепят се, омразлъци правят, и какво? По-лошо става. Елин Пелин, Съч. II, 76. Най-видното му учреждение е околийският съд, гдето се сбира по делби и омразлъци селянията от многолюдните села чак до подпланината.
О. Василев, ЖБ, 226.
ОМРАЗНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който буди, предизвиква омраза. Я какво му се приискало, да го милвам и целувам, да му готвя, омразника неден! Н. Каралиева, Н,
153. —Ах, мил Боже, извика Рада, познавам тази госпожа. Има десет години, откакто мъжът й, омразникът, я заведе у Влашко. Ил. Блъсков, РК, 16.
ОМРАЗНИЦА1 ж. Разг. Жена, която буди, предизвиква омраза. Както я [Орлица] гледаше, погледът й [на стрина Крема] току стана зъл. — Омразнице! — изведнъж избухна тя. — Не омръзна ли ти! Ризата ще си дерна от теб! Ил. Волен, ДД, 86.
2. Жена, която сее омраза, вражда, раздор между хората. Тя от сега., е станала една малка присмехулка и хубава клюкарка.. Ле-ка-полека хората ще я познаят, що е за омразница и откак омразят нея, най-сетне ще замразят и тебе, че и мене. Ил. Блъсков, РК, 10. Вярваха на злоезичната омразница.., като виждаха бледото, прозрачно лице на Биляна, дългите й коси, големите й тъжни очи. Д. Талев, СII, 192.
ОМРАЗНИЦА2 ж. Диал. Омразниче (в 1 знач); омразилка. Коса коси, три откоса кара: / един откос дръта дятелина, / дру-гий откос билка омразница, третий откос смил и босиляк. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 362.
ОМРАЗНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Растение с космати листа и стъбло и тръбовидни жълтеникави цветове, което според народните вярвания има магическа сила, предизвиква омраза между хората. Само тъдява виреят бяла ралица.., телчарка, омразниче, про-падниче. В. Караманчев, 43, оЗ. • В съчет.: Биле омразниче. Нар.-поет. — Етървица по-стара от мене! /Дали знаеш биле омразниче? /Да омразим сестрица Янинка, / да я бракя толко не милуя, / да я бракя толко не купуя. Нар. пес., СбНУ II, 58.
2. Само ед. Бот. Род двугодишни или многогодишни тревисти растения от сем. грапаволистни, от които в България растат 7 вида. Оповта.
ОМРАЗНО нареч. 1. С чувство на омраза, ненавист; ненавистно. Старата тежка врата изскърца и на рамката й застана зет му. Беше настръхнал.., потреперваше и пробитата му сламена капела, а мънинки-те му очички святкаха омразно и зло. С. Северняк, ИРЕ, 36. Така да отговаряме и да се оправдаваме, значи, да са смееме подло и омразно над неговите [на народа] мъченически страдания и нечувани теглила. НБ, 1877, бр. 59, 230.
2. Като сказ, опред. обикн. при лич. место-им. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на омраза. Щом го условиха за учител, той още същия ден тръгна да си търси жилище. Омразно му беше да живее в нечистия хан и по цели нощи не спеше от дървеници. Д. Талев, ПК, 75.
ОМРАЗЯ1. Вж. омразявам1.
ОМРАЗЯ2. Вж. омразявам2.
ОМРАЗЯВАМ1, -аш, несв.\ омразя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал.
1. Намразвам; намразявам. На мене да ми се каже, че селяните ме мразят или ще ме омразят, то е за мене смърт. СбНУ XVIII, 573. Патриците го омразили и го обвинили в стремление към царската власт. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 211. Много са омразили богатството, но славата никой. С. Доброплодни, П, 49. — Що не ми каза, Иринке, / мама биляри да пита, / да пита и да разпита, / кои са билки разделни, / разделни билки омразни / дано та змейко ом-рази/омрази да са раздели. Нар. пес., СбГЯ,
44.
2. Правя някои да се намразят; смразявам. — Миленке, мила връстнице, /../зла дума не си казахме; / нито пък хора можаха /раздяла да ни разделят, / омраза да ни омразят.
