ОМРАЗЯВАМ2 567 ОМРЪЗВАМ
Ц. Церковски, Съч. II, 226-227. Та си станала майкя му, /../ та тражи билье омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Сто-яна. Нар. пес., СбНУ Х1ЛИ, 279. Набрала ми трева омразита, / омразила до два луди млади: / мома бяга при майка, при татко, / момчя бяга у града Стамбула. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 362. омразявам се, омразя се I. Страд, от омразявам. Избрание Йоан-на Златоустаго за патриарх цариградский, който любим от народа за своето учение и добродетели., омрази ся от големците. Г. Кръстевич, ИБ, 111-103. Защо с богатството белким и не щех да си почина никоги и белким щех да направя хиляди лошавени и да ся омразя от синките. ВУХБ (превод), 90. П. Взаим. от омразявам (в 1 знач.). Много млади хора са се омразявали след сватбата. К. Петканов, X, 47. — Трябваше, думам, да беше тук, за да гледаш, как братя ся омразиха. АНГ, кн. 1, 115.
ОМРАЗЯВАМ СЕ несв.; омразя се св., неп-рех. Остар. и диал. Ставам омразен, противен. Гледайте добре да не похабите децата си, като ги насилвате много да учат.. От пресилвание тям ся омразява науката. А. Начев, (превод) Лет., 153.
ОМРАЗЯВАМ2, -аш, несв.; омразя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя нещо да изстине, измръзне; изстудявам, измра-зявам. омразявам се, омразя се страд. ОМРАЗЯВАМ СЕ несв.; омразя се св., неп-рех. Диал. Измръзвам, изстудявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМР АЗЯВ АНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от омразявам1 и от омразявам се; намразване, намразяване.
ОМРАЗЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от омразявам2 и от омразявам се; изстудяване, измразяване.
ОМРАЧА. Вж. омрачавам и омрач-вам.
ОМРАЧАВАМ, -аш, несв. ; омрача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Помрачавам, замрачавам; омрачнявам1. Сърцето й заби изведнъж бързо, нахлулата кръв разрумени лицето й.. Ала едновременно, като сянка от облак, тъпа скръб се промъкна отнякъде и омрачи нейната радост. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 20. Тежката грижа, която омрачавала челото му, била по-тъмна и от тъмните столетни бори. А. Страшимиров, А, 194-195. омрачавам се, омрача се страд. ОМРАЧАВАМ СЕ несв.; омрача се св., непрех. Диал. Помрачнявам, помръквам, смрачавам се; омрачнявам2. Шумът в рес-торантчето веднага стихна. Слънчевият ден сякаш се омрачи. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 428. Неговото хубаво настроение се омрачава донейде от това, дето сполуката му не е пълна. Т. Влайков, Съч. Ш, 260. Челото на пратеника се омрачи, а потрепера и гласът му. А. Страшимиров, Съч., 365.
ОМРАЧАВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омрачавам и от омрачавам се.
ОМРАЧВАМ, -аш, несв.; омрача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Омрачавам. Той се бори и срещу робството на човека от самия себе си: ярема на предразсъдъците,.., който омрачва толкова съзнания. Ас. Зла-таров, Избр. съч. III, 168. омрачвам се, омрача се страд.
ОМРАЧВАМ СЕ несв.; омрача се св., непрех. Диал. Омрачавам се.
ОМРАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омрачвам и от омрачвам се; омрачаване.
ОМРАЧНЁЯ. Вж. омрачнявам2.
ОМРАЧНЯ. Вж. омрачнявам1.
ОМРАЧНЯВАМ1, -аш, несв.; омрачня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Омрачавам. Ако смъртта дойдеше при мене в тоя миг, тя щеше подигравателно да се изсмее в лицето ми за наивните ми надежди. Но аз бях готов да омрачня тържеството й. К. Георгиев, ВБ, 40. омрачнявам се, омрачня се страд.
ОМРАЧНЯВАМ СЕ несв.; омрачня се св., непрех. Диал. Омрачавам се, омрачнявам2.
ОМРАЧНЯВАМ2, -аш, несв.; омрачнёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. омра-чнял, -а, -о, мн. омрачнёли, св., непрех. Диал. Помрачнявам, помръквам; омрачавам се, омрачнявам се. Ангел съвсем омрачня, когато отвръщаше. В. Милев, РК, 5z. Гри-жовна моя! Питаш ме защо съм омрачнял, / защо съм бавен и суров, и тъжен днес — / какво душата ми зачерня и печали? П. Пенев, Худ. CI, 331.
ОМРАЧНЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от омрачнявам1 и от омрачнявам се; омрачаване.
ОМРАЧНЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от омрачнявам2; омрачаване.
ОМРЪЗВАМ, -аш, несв.; омръзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам неприятен, досаден, нежелан, преставам да се възприемам с удоволствие от някого; втръсвам, дотягам, опротивявам. Консервираното месо не е тъй вкусно и тъй хранително като прясното, но сега го предпочитах пред ямса, тарото и пъпешите, които бяха ми омръзнали. М. Марчевски, ОТ, 117-118. Той се чудеше в себе си как се е оженил за нея и сълзите, които тя мълчаливо лееше пред него нощем, го ядосваха и му омръзваха. Елин Пелин, Съч. III, 20. София ми е омръзнала.. Да бягаме оттука. Ив. Вазов, Съч. XIX, 41. В началото на месеца другите старци от градчето омръзваха на чиновничката. Те влизаха тихичко., и някак виновно усмихнати, питаха: — А мойта пен-сийка да е дошла? Л. Михайлова, Ж, 124. Вече секиму омръзнаха тия скандалиозни комедии, които турците разиграват и скоро ще им бъде положен край. НБ, 1877, бр.
