ОМОНА 565 ОМРАЗЕН
ОМОЧА. Вж. о м о ч в а м.
ОМОЧВАМ, -аш, несв.\ омоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Намокрям, омочвам се, омоча се страд. и възвр. ОМОЧВАМ СЕ несв.\ омоча се св., непрех. Диал. Ставам мокър; намокрям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМОЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омочвам и от омочвам се; намокряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМРАЗ1 м. Остар. и диал. Омраза (в 1 знач.), ненавист. Понякогалс отмъстител-ний омраз на песнопоеца го е карал извън пределите на правдината и на добрата наклонност. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 17. Вениамин Констант.., остроумен, даро-вит.., нал [но] бездейна личност, е умрял от бесност на безсилието, от омраз на човещината и от себе си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 22-23.
О Сядам / седя на омраз. Диал. Седя, като съм обърнал гръб, задната си част срещу някого или нещо. Зимно време котката на омраз седи срещу огъня. СбНУ VI, 234.
ОМРАЗ2 м. Диал. 1. Омразен човек; омразник. Цеко Пинташки никак не се зарадва, че Топала пръв влиза в заведението му. Той бе суеверен и всяка сутрин държеше сметка кой ще му направи сефте: дали човек хаирлия, или някой безделник, мързеливец, непрокопсаник. Топала беше и едното, и другото, и третото.. — Тоя омраз не си е измил очите — каза си замислено той, щом го изгледа. Т. Харманджиев, КВ, 7.
2. Скандалджия, кавгаджия. Ама си омраз! Омраз е, да го омрази светът. Н. Геров, РБЯ П1, 362.
ОМРАЗА1, мн. -и (рядко), ж. 1. Само ед. С несъгл. опред. обикн. с предл. към. Чувство на силно отрицателно отношение, на враждебност, непоносимост към някого или нещо; ненавист, неприязън. Противоп. любов. Може би липсата на любов, омразата към бащата, хвърляше сянка върху отношението й към децата? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404-405. [Султана] им посочи стаята отвъд, дето някога живя Рафе Клин-че..., не искаше и да погледне вътре от омраза към резбаря. Д. Талев, ПК, 267. В мра-чната си омраза против Рим Саванарола беше предрекъл опустошението му, беше видял варварите, които ще се спуснат въз него, за да го накажат за безчестията му. К. Величков, ПССъч. III, 179-180. Не чух сладка дума, не видях милувка, не усетих сладост в сръдцето... Усетих отрано само омраза към света! Ив. Вазов, Р, 11.
2. Остар. и диал. Разпра, ежба, вражда; ом-разило, омразлък. — Знай, дъще, че прис-лушвачът и клюкарът.. преобръщат цял свят отгоре надолу, като правят страшни лошевини и омрази помежду мирните и добри хора. Ил. Блъсков, РК, 11. Да не става омраза. Н. Геров, РБЯ П1, 362.
ОМРАЗА2 ж. Диал. 1. Омразилка. То-гай станала майка йим, / та си омрази сварила, / дека Петкана лежеше, / на легалото сипала. Нар. пес., СбНУ ХЬ1П, 281-282.
2. Омразниче (в 1 знач.); омразница2. — Де-нице, млада змеице, / нещо че да те попитам. / Ти като одиш по гора, / знаеш ли трева омраза? Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 278. Живувала йе Петкана, / живувала със Сто-яна. / Къскандиса ги майка им, / та па се чу-дом чудеше, / дека да найде омраза / с Петкана да ги омрази. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 281.
ОМРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Който буди, предизвиква омраза; ненавистен. От завладяването на Търново до неговото освобождение търновци никога не губели надежда, че един ден омразната отоманска власт ще бъде смъкната. Ст. Михайлов, БС, 113. Аз знаех, че вече няма да се върна в омразната къща на Чукачеви, и заспах свита до мама, щастлива и доволна. М. Гръбчева, ВИН, 11. Най-омразни хора на света са ония, които си продават съвестта. У, 1871, бр. 1, 158. // Който предизвиква отвращение или силно неприятно чувство; ненавистен, отвратителен, противен. — Пет! Мяу! — викаше подире му някое хлапе. Само тоя омразен звук не можеше да търпи инак кроткият дядо Слави. И. Йовков, ПК, 30. При изпълнението на тая ом-разна длъжност, особено беше тежко и до-садно Кънчу, когато дойдеше ред да менява гащичките на детето и да трие нечистотиите. Т. Влайков, Мис., 234. Разнесе се омразната миризма на долнокачествен тютюн.
2. Който е изпълнен с омраза, който изразява омраза. Хората вземаха да ме гледат със зли, омразни очи. Кл. Цачев, СШ, 26. Тошка не смееше да погледне свекърва си, но долавяше омразните й погледи. Г. Караславов, Тат., 46. [Кръстоносците] правили неизказа-ни пакости на гражданите със своето лошаво и омразно поведение. БКн, 1859, кн. 2, 297. Г. Б-ов нарочно и умилително яви туй така, с омразно намерение, да увреди тези лица. Г, 1863, бр. 10, 74. Омразни думи.
3. Диал. В съчет. с билка, биле, трева и под. Който поражда, предизвиква омраза между хората според народните вярвания. Накръст селото кръстоса — / нагоре, още надоле, / да дири билки омразни, / омразни билки, разделни, / та снаа си да раздели / от мила сина Стояна. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 452. Стоянова майчица, / Петкани върла душманка, / къде ходила, питала, / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно. Нар. пес., Христом. ВВ II, 221. —Да е събрала, Стойене [майка ти], / омразни билки, корене. Нар. пес., СбНУ XXXI, 162.
