OMOTÀBAHE 564 ОМОФОР
рия с някаква шпионка. А. Старшимиров, Съч. V, 202. — Много се разбърка света, па и ние се омотахме и май няма да излезе на добро.. Голяма работа са англо-френците, няма да ги спрем, само дето гинем. Г. Кара-славов, ОХ И, 126. Дойде, зърна и омота се / във гешефти изведнъж. Хр. Смирненски, Съч. П, 72.
3. Прен. Разг. Увличам се по някого; замо-тавам се, оплитам се. — Оня разбойник сън не ни даваше да спим — кой каквото прави, той пред портата ни... Караха така, докато тя се омотае. Г. Караславов, СИ, 217.
4. Прен. Разг. Изгубвам представа за местоположение то си; обърквам се, забърквам се, заплитам се. Целият ден ние се въртяхме по mue планини и дотолкова се бяхме вече омотали, щото два пъти се намерихме на онова място, отгдето бяхме тръгнали сутринта. 3. Стоянов, ЗБВ И, 195.
5. Прен. Разг. Не съумявам да се справя с някакъв проблем поради трудността му или поради своето незнание, неопитност и под.; обърквам се, оплитам се, заплитам се, забърквам се. Вече половин час се мъча с тая задача и така съм се омотал в нея, че най-добре е да се откажа. II Не съумявам да отговоря или да постъпя както трябва поради смущение, обърканост; обърквам се, забърквам се, заплитам се, оплитам се. Ако го качат на сцената и го накарат да каже „едно, две, проба“, ще се омотае, ще се обърка и нищо няма да излезе. В. Жеков, ТП, 73.
6. Прен. Разг. Нарушавам, разстройвам нор-малното си състояние, изпадам в безредие; обърквам се, забърквам се, оплитам се. Лятото си отиваше, трябваше да се мисли за сеитба.. Само една нива да сбърка и работата им съвсем ще се омотае. Г. Караславов, Тат., 36. В гърдите й се надигна ярост-но чувство, мислите й се омотаха и не знаеше как да постъпи.
7. Остар. За мисъл, убеждение — навлизам трайно, залягам в съзнанието, ума на някого; втълпявам се. Тая разправия толкова яко му ся омотала в ума, чтото %ларксон не можеше да ся отръси от нея. И. Груев, СП (превод), 171. Тая мисъл толкова му ся втлапила и омотала в главата, чтото Ар-крайт и дене, и ноще мислил как да я изкара нацрай, та да направи такава прялка [на вал]. И. Груев, СП (превод), 30.
О Омотавам се / омотая се като петел в кълчища. Разг. 1. Напълно се обърквам. Те [стражарите] тичаха запъхтени и като нагазиха направо през бодливата тел на оградата, тъй се оплетоха, че дълго време не можеха да излязат оттам. Старшията се развика по тях: — У-ух, какавани! Омотаха се като петел в кълчища! М. Марчевски, МП, 71. 2. Много силно се смущавам, обърквам и не мога да говоря смислено. Опита се да отговаря на поставените въпроси, но след първите грешки се омота като петел в кълчища.
OMOTÀBAHE, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омотавам и от омотавам се.
OMÖTAM. Вж. о м о т в а м.
ОМОТАЯ. Вж. омотавам.
OMÔTBAM, -аш, несв.; омотам, -аш, св., прех. Диал. Омотавам. омотвам се, омотам се страд, и възвр.
ОМОТВАМ СЕ несв.\ омотам се св., неп-рех. Диал. Омотавам се. Така ли бавно се е изтъркаляла една дълга, черна нощ, като черно кълбо ли се е омотвала около главата, като железен обръч ли й е стягал челото, така, че дори мозъкът да се пръсне. А. Каменова, ХГ, 236.
OMÔTBAHE, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от омотвам и от омотвам се; омотава-не. През буреносни дни, към Черен връх, най-честите омотвания в кълчищата на мъглите стават на Капаклиевец. П. Дели-радев, В, 262.
ОМОФАГ, мн. -ги, м. Книж. Езичник, който се храни със сурово месо.
— От гр. topoç 'суров' и <J>àyoç 'лакомец'.
ОМОФАГИЯ ж. Книж. Жертвоприношение, изразяващо се в ядене на сурово месо.
— От гр. сЬрофауга.
ОМОФОН м. Езикозн. 1. Дума, която има еднакво произношение с друга дума, но се различава от нея по правопис, произход и значение. Най-често омофоните се дължат на обеззвучаването на крайните съгласни. Напр, съществителното атлаз (рокля от атлаз), което произнасяме като атлас, е омофон на съществителното атлас (географски атлас).
2. Обикн. мн. Различни графични знаци, които се употребяват в даден език за обозначаване на един и същ звук, напр, във фр. е, ai.
— От гр. ojioç 'еднакъв' + фшуц 'звук' през фр. homophone.
ОМОФОНИЯ, мн. няма, м. Езикозн. Еднакво произношение на езикови единици с различен правопис, произход и значение.
— От гр. орофьта през фр. homophonie.
ОМОФОР м. Църк. Епископска богослужебна дреха, която покрива раменете; нарамник. Священи одежди, които употреб-ляваме в сегашно време при богослужението ся..: стихар.., сакос, омофор и митра (корона). 3. Петров и др., ЧБ (превод), 39. Особна одежда на владика йе омофорът.. Омофорът показова, че владиката, като добър пастир на христовото стадо, ся грижи за добрий живот на христианете. Д. Манчев, НН (превод), 154. Първа жъртва на това негово [на Констанций] гонение беше цариградский епископ Павел,.,, удушиха го арианете с омофора му в олтаря. Д. Ду-шанов, ИПХЧ, 69.
— От гр. (Ьрофорюу.
