Page:RBE Tom11.djvu/563

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОМОТАВАМ 563 ОМОТАВАМ

със завивка, плат, дреха и под. Облеклото било все от тънка свила, но князът усетил въпреки това, че са го омотали като буба.

Н. Райнов, КЧ II, 53. Както беше омотал снагата си от главата до петите, така сякаш потулваше душата си. Ст. Даскалов, ЕС, 81. Кога да извадиш детето из коритото, омотай го в пелени, леко нагрети. Й. Груев, КН 7 (превод), 83.

3. Връзвам някого или нещо, като навивам, усуквам нещо (обикн. въже) около него. Притисна Аго към Дирека и взе да го омо-тава с въжето. Й. Йовков, АМГ, 22. Мед-ковските чорбаджии го завързали с въже за стълба, цялото му тяло омотали, а краката му не опирали до земята. А. Каралий-чев, НЗ, 71. Волерски.. изведнъж склещи Джонковите ръце и ги омота с дългия ремък. А. Страшимиров, ЕД, 83. Вързаха кучетата със синджирите, а връвта омотаха около краката на убитата сърна и като мушнаха под нея пръта, двамата я понесоха към къшлата. Ем. Станев, ИК I и II, 465.

4. Оплитам едно нещо в друго така, че труд-но да се разделят; заплитам, замотавам2, преплитам. — Омотали са конците — рече жената. — Сигур прежда носят нанякъде, па са я объркали горе. Й. Радичков, СР, 89. В дъното на тая стена две стари лози лениво издигат дебели вити стъбла и омота-ват тънки пръчки над високи чардаци. Д. Калфов, ПЮН, 91. // Разбърквам, заплитам2, преплитам. Заекът скочил от горния бряг на пътя до долния, завъртял се, омотал си стъпките и поел направо нагоре между боровете. Ламар, ПР, 75.

5. Прен. Разг. Нарушавам реда, нормалния ход на нещо, внасям безредие; ооърквам, забърквам3, замотавам2, заплитам2, оплитам. През двегодишното си управление тя [либералната партия] омота още повече вътрешното положение.., стана автор на отвратителни гешефти.. и слезе от властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Една работа не можеш да свършиш като хората — все нещо ще омотаеш.

6. Прен. Разг. Въвличам, намесвам някого в нещо, обикн. неприятно или непочтено; замесвам2, забърквам3, замотавам2, заплитам2, оплитам. Не щеш ли, един път на министрите му [на царя] дотегнало да ги омотава в пакости. Па и самият народ взел да ръмжи срещу тях, че слушат господаря си, за каквото не трябва. Ц. Церков-ски, Съч. III, 277. — Я, и вързоп помъкнали. Закъде ли? — Къде? Види се да се покажат жалостиви пред ония, да ги омотаят в лъ-жовната си вяра. М. Смилова, ДСВ, 18.

7. Прен. Разг. Заблуждавам, лъжа някого, за да го накарам да постъпи както желая или измамя; замотавам2, подлъгвам. Как се реши да дойде в тая къща?.. Омота я Келе-пирица. След като й пъхна вълнената кърпа, вече не я остави. Б. Несторов, АР, 253. Тръгна чичо Дяко из панаира конче да продава.. Един дебел [търговец]., пипна чича Дяка за ръката.., омотаха го и дорде туй-онуй, грабнаха му повода от ръцете, набро-иха му пет хилядарки и... туй-то булка Спасовден! Чудомир, Избр. пр, 208. Гана като че нарочно му измисляше разни глупави и досадни работи, все намираше да го омотае с нещо, да го разкара някъде из къщата или из двора. Г. Караславов, ОХ II, 23. // Успявам с хитрост да накарам някого да се увлече по мене, да ме слуша и под.; замотавам2, оплитам. — Мен не ми хареса тази Пешева.. През всичкото време все за Балашева говори: ще гледа да го омотае тя. А. Страшимиров, К, 33. И на него няма да простя. Хич да го омотае една пола, да се води той, глупакът му с глупак, по женска пипка! Г. Караславов, С, 157. — Ей с тия уста си го омотал, че не вижда над каква пропаст сме надвиснали и той, и аз, и децата ни. Г. Крънзов, Избр. п, 110.

8. Остар. и диал. Взимам, отнемам нещо по нечестен начин; отмъквам, завличам. Двадесетина души разложани — бежанци, ако считат, че аз по лукав начин съм им омотал 80 лири, нека се отнесат гдето трябва и си ги вземат. Пряп., 1903, бр. 69, 4. омота-вам се, омотая се I. Страд. от омотавам.

II. Възвр. от омотавам във 2 знач. Без да оправи леглото, тя се омота в шарената валяна черга, покри очите си и уж захърка. Кр. Григоров, Н, 65. Настъпи есента.. Плодовите червеи се омотаха в пашкулчетата си из пукнатините на кората. П. Бобев, ЗП, 79.

ОМОТАВАМ СЕ несв. \ омотая се св., неп-рех. 1. Увивам се, замотавам се, заплитам се в, около някого или нещо, като му преча да се движи, спъвам го; оплитам се. Владимир скочи от леглото, чергите се омотаха около краката му. Сп. Кралевски, ВО, 116. Изведнъж нещо свирна във въздуха като камшик и., яко се омота около мене.. Гледам — смокът се обвил в краката ми. П. Вежинов, ЗНН, 137. — Я вижте, ей! — дигна другият селянин нещо, което се омота в нозете му. То беше пребрадка. А. Страшимиров, ЕД, 178. // Замотавам се, заплитам се в нещо, от което трудно мога да се измъкна; оплитам се. Змията се показа отдолу, омота се в мрежата и факирът я завърза. Ламар, ГМ,

40. • Обр. Блесна фенер.., светлини трепнаха в уличните локви, полазиха като змийски езици по варосаните стени на съседските къщи, омотаха се в ниските клони на черницата. 3. Сребров, Избр. разк.,

41.

2. Прен. Разг. Намесвам се, вземам участие в нещо, обикн. неприятно, непочтено или опасно; замесвам се, забърквам се, замотавам се, заплитам се, оплитам се. Тя вече бе взела страха на тази партия, в която бяха се омотали всичките й деца. Г. Караславов, ОХ IV, 178. Д-р Байлов бил член на комитета, но се е омотал сега в някаква исто

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл