ОМОКРЯНЕ 562 OMOTÀBAM
мокрям се, измокрям се. Навън вали доста силно. Дори и с чадър цялата ще се омокря. А Пера цял час. Виж как се омокрих.
ОМОКРЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Разг. Отгл. същ. от омокрям (в 1 знач.) и от омокрям се; измокряне, намокряне.
2. Метал. Процес на междумолекулно взаимодействие на разтопен метал (стопилка) с повърхността на твърдо тяло при разливането на метала по тази повърхност. Ако., металната повърхност е окислена, окислените частички (корици) изменят омокря-нето по различен начин в зависимост от техния вид. Л. Калев, ВТЛ, 10.
ОМОНАША. Вж. омонашвам.
ОМОНАШВАМ, -аш, несв.; омонаша, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. Въвеждам в монашество някого, правя някого монах (монахиня); замонашвам, покалугеря-вам. омонашвам се, омонаша се страд. ОМОНАШВАМ СЕ несв.; омонаша се се., непрех. Остар. Встъпвам в монашество, ставам монах (монахиня); замонашвам се, покалугерявам се. Нему е идвало наум на два пъти дори., да се покалугери. Така да разбирам неговите омисли да се омонаши ме подсеща и случайното загатване в спомените на Славейкова, че той е един от учениците на отца Неофита Возвели. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60.
ОМОНАШВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от омонашвам и от омонашвам се; замонашване, покалугеряване.
ОМОНИМ м. Езикозн. Езикова единица (дума, фразеологизъм, морфема), която има еднакъв звуков състав с друга езикова единица, но се различава от нея по значение или функция. Омоними са., например коса
— за главата, за косене и за част от земя, вдадена в море. Т. Шишков, ТС, 39. Много омоними възникват в резултат от разпадане на полисемията, чрез диференциация на значенията и разкъсване на семантичната връзка между тях, напр, време1 и време2. А Някои омоними възникват чрез случайно съвпадане на заети и домашни думи, например клас на растение и учебен клас.
— От гр. ojicovupoç 'сдноформсн' през лат. homonymus и фр. homonyme.
ОМОНИМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Езикозн. Прил. от омоним; омонимичен, омонимически. Някои глаголи са омоними, тъй като са образувани с омонимии представки, най-често за- и по-, като напр, забия тъпана (започвам да бия) и забия гвоздея на стената. А Омонимни фразеологиз-ми са направя път (отдръпвам се) и направя път (ходя често някъде). Омонимен речник.
ОМОНИМИКА, мн. няма, ж. Езикозн.
1. Омонимия.
2. Съвкупността от омонимите в един език. Омонимика на българския език.
ОМОНИМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Омонимен; омонимически. Словоформите гдвори и говорй са омони-мични поради звуково съвпадение на окон-чаниете за мн. число -и и суфикса за повелително наклонение -и .
О Омонимична рима. Литер. Рима, съставена от омоними, която е типична за каламбура и епиграмата.
ОМОНИМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. Омонимен; омонимичен.
омонимйчност, -тта, мн. няма, ж. Езикозн. Отвл. същ. от омонимен; омо-нимност, омонимия.
омонймия, мн. няма, ж. Езикозн. Звуково съвпадение на две или повече различни по значение или функция езикови единици. При думите влак (превозно средство) и влак (рибарска мрежа) се говори за омонимия, а не за полисемия на една и съща дума.
— От гр. орюуораа през рус. омонимия.
омонймност, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Езикозн. Отвл. същ. от омонимен; омонимичност, омонимия.
ОМОТАВАМ, -аш, несв.', омотая, -аеш, мин. св. -ах, се., прех. 1. С предл. около. Мотая, навивам нещо (обикн. въже, тел) около друго нещо; намотавам, замотавам2. Наблизо група рибари мълчаливо стягаха лодките си. С решителна напрегнатост те навиваха мрежите., и омотаваха въжетата около намазаните със смола мачти. Ал. Бабек, МЕ, 34. Жак грижливо бе нарязал теловете и тъй ги бе омотал около върли-ната, та при отместването на всеки прът да се отместват и кълбата тел. Б. Райнов, ДВ, 193-194. Валя омотаваше така сръчно преждата около извитите телчета, сякаш с това се бе занимавала още от своето детство. Д. Калфов, Избр. разк., 301. От нея [камбаната] до мене е обтегната тънка връв, чийто край съм омотал около показалеца си и щом свия пръста си — камбаната лудо се мята и звъни, звъни. Г. Райчев, Избр. съч. 1,79.
2. Увивам кърпа, шал, бинт, парче плат и под. около част от тялото си. Тя., бе омотала главата си в цветен тюрбан, който правеше бледното й лице и пепеляво-русата й коса още по-незврачни. Д. Димов, Т, 41. Старецът беше в дрипи.., краката си беше омотал с парцали, мокри от продънените цървули. X. Русев, ПЗ, 88-89. Авторът скоро наложи велурената шапка, омота шалчето и тръгна да излиза. П. Вежинов, СбСт, 54. Когато арабинът се дотътра до мене, оставяйки по пясъка червена диря, аз го превързах грижливо, а после омотах с бинта и своя крак. П. Бобев, К, 32. // Покривам, завивам, обвивам някого или нещо
