ОМНИВОРЕН 561 ОМОКРЯМ
ра Русе-изток е заминал омнибусен влак с 22 вагона и товар 511 тона. РД, 1950, бр. 73, 1. -В началото, когато се реших да возя влакове без фургони, доста много се страхувах особено за омнибусните и маневрени влакове. РД, 1950, бр. 99, 2.
ОМНИВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. За животно — който яде храна както от растителен, така и от животински произход; всеяден. Историята на човечеството и етнографията ни учат, че човек е бил и е най-вече омниворно.. животно. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 250.
— От лат. оттуогив.
ОМНИПОТЁНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Всесилен, всемогъщ.
О Омнипотентна клетка. Биол. Клетка, която притежава възможност за бързо делене до получаване на определена цялост. Колкото по-млади са клетките, толкова по-голяма е у тях способността за растене. Първите клетки са омнипотентни, т.е. от тях могат да се получат цели организми. Б. Кърджиев, ОП А, 311.
— От лат. оттроЮк, -сгШв.
ОМНИПОТЁНЦИЯ ж. 1. Книж. Всесилие, всемогъщество.
2. Биол. Възможност за бързо делене на клетката до получаване на определена цялост.
— От лат. отшроКлШа.
ОМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се отнася до единицата ом; омичен, омичес-ки.
О Омово съпротивление. Физ. Съпротивление, което оказва даден проводник при протичане на електрически ток през него; електрическо съпротивление. Самоиндуцирана-та електродвижеща сила постепенно намалява и когато стане нула, токът достига максималната си стойност. Тази стойност по закона на Ом съответствува на приложеното напрежение и омовото съпротивление на веригата. Физ X кл, 1965, 210.
ОМОВЕНИЕ, мн. няма, ср. 1. Рел. Религиозно обредно умиване на част от тялото.
2. Остар. Книж. Умиване. Често тоалетите биваха прекъсвани, цигулката грабвана, еди-кой си къс изсвирван — и чак тогава омовението на образа и зъбите отново по-длавяно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 128.
— Рус. омовение.
ОМОГРАФ м. Езикозн. Дума, която се пише еднакво с друга дума, но има различно ударение и значение. Думите „пара“ и „пара“ са омографи.
— От гр. 5до<; 'еднакъв' и урафш 'пиша'.
ОМОКРЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); омокря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Омокрям. омокрювам се, омокря се страд., възвр. и взаим.
ОМОКРЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); омокря се св., непрех. Омокрям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
ОМОКРЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омокрювам и от омокрювам се; омокряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
ОМОКРЯ. Вж. омокрям и омокрювам.
ОМОКРЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Метал. Способност на разтопения метал да се омокря (във 2 знач.). Освен от свойствата на метала тънколивността практически зависи и от особеностите и свойствата на формата, като напр, топлоотвеждане, гладкост на стените, омокряемост на формата и наливните канали и пр. Л. Ка-лев, ВТЛ, 15.
ОМОКРЯМ, -яш, несв.; омокря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Правя нещо да стане мокро по цялата си повърхност, изцяло; измокрям, намокрям. Пустинникът рече: — Тази пещера е моят дом. Тук живея и се моля за вас. Със сълзи омокрям постелята си и дълзите ми станаха храна деня и нощта. И. Попов, БНО, 19. Навред снеже-цът е покрил земята, навред е омокрил гората, само под боровете., е сухо. Ем. Станев, ЯГ, 53. // Разш. Намокрям, навлажнявам, наквасвам (устни, ресници и под.). — Стига, Михаиле, стига — прекъсна го царят с усмешка. — Езикът ти се развърза, преди да го омокриш с вино, па като видиш дъното на чашата, не на български, ами на аламански ще захортуваш. Ст. Загорчинов, ДП, 372. Тя изтри две сълзи, които омок-риха ресниците й. Ст. Загорчинов, ДП, 171. Със вода въже омокри, / възлите да се затегнат. Нар. пес., СоНУ ХЫУ, 244.
2. Метал. За разтопен метал (стопилка) — взаимодействам с повърхността на твърдо тяло при разливане по цялата му повърхност. Покриващият метал трябва равномерно да омокри основния и да образува с него сплав. Св. Райчева, К, 60. Що се отнася до металните стопилки, трябва да се отбележи, че те обикновено не омокрят стените на пясъчните форми — пясъчните форми са металофобни. Л. Калев, ВТЛ, 10. омокрям се, омокря се страд. При използуването на органични пигменти за препоръчване е те да се омокрят предварително с малко спирт, докато се получи хомогенна кашица. Н. Гудев, ПН, 27. Дървесните трици се омокрят със силно разредена дисперсия от мотовилит Д и вода в отношение 1:6. Н. Гудев, ПН, 54. За подкиселяване на корицата [на желиращата маса] се практикува и следният начин: кориците се омокрят повърхностно с вода и след това овалват в смес от захар и винена киселина. А. Генадиев и др., ТЗ, 105.
ОМОКРЯМ СЕ несв. ; омокря се св., непрех. Разг. Ставам мокър много, навсякъде; на
