ОБЕЗЩЕТЯВАМ 56 ОБЕЗЧЕСТЙТЕЛ
ОБЕЗЦВЕТЯВАМ, -аш, несв.\ обезцветя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане без определен цвят или да изгуби яркостта на цвета, която е притежавало. В едно копие от малка свещена индианска книга,.., преписвачът записал по адрес на белите завоеватели: „Те вселиха страх и ужас и дойдоха да обезцветят цветята“. ВН, 1963, бр. 3663,4. При по-дълго въздействие слънчевата светлина обезцветява цветовете на тъканите.
2. Прен. Лишавам някого или нещо от присъщите му ярки индивидуални особености и характерни признаци или от най-добрите му качества; обезличавам. Аз не виждам защо да се мъчим в положителния герой всичко да е само и само положително. Защо да го обезцветяваме, като го лишаваме от човешките в него светлосенки? Н. Хайтов, П, 69. Улицата мачка, обезцветява, понякога и издига, но изобщо тя тегли надолу. Р, 1926, бр. 250, 2. Близостта на България е била за тоя край във всяко отношение фатални. При каква-годе опасност, отсам вардарският македонец е намирал удобно убежище в братската страна, а понеже политическият натиск засяга винаги най-добрите — най-добрите са се изселвали и народът бе обезцветен. П. К. Яворов, ХК,
180. обезцветявам се, обезцветя се страд.
ОБЕЗЦВЕТЯВАМ СЕ несв.\ обезцветя се
св., непрех. 1. Лишавам се от цвят или изгубвам яркостта на цвета, която съм притежавал. — Докато не поправи часовника, да не ми го водиш тука. Лицето на Илийка се изкриви и обезцвети. Той искаше да протестира.. но не се реши. Ст. Чилингиров, ПЖ, 64. Пълна колба с хлорна вода се поставя в чаша с вода.. Оставя се продължително време на пряка слънчева светлина. Горната част на колбата се изпълва с отделения кислород, а хлорната вода се обезцветява. Хим. VII кл 1965, 83.
2. Прен. Лишавам се от присъщите си индивидуални особености и характерни признаци; обезличавам се. Изобщо той се смали, обезцвети, безславно потъна в сивата маса на обикновените ученици. Ат. Мандаджиев, БЦР, 70. Фантастичният скок в някои научни сфери затъмни вековната слава На учителя и той постепенно се обезцветява и изгубва едрия си план. С. Северняк, ОНК, 285.
ОБЕЗЦВЕТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезцветявам и от обезцветявам се. Обезцветяването на косите било познато още в древността. Г. Георгиев и др., ФПБ, 100. Колоидните въглища се употребяват за обезцветяване и обезмирисване на всякакви течности.
ОБЕЗЦЕНЯ. Вж. обезценявам.
ОБЕЗЦЕНЯВАМ, -аш, несв.\ обезценя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо (пари, ценни книжа и под.) да загуби или да снижи цената си. Последиците от едно такова падане [на паричната единица] се знаят. Те ще влошат и без това финансовото положение на държавата, ще обезценят имота, а ведно с това и интензивността на производството. Ст. Чилингиров, РК,
39. След последните войни, когато му бяха отнети имотите и обезцениха паричните влогове, положението на манастира се е влошило извънредно много. Пр, 1952, кн. 6,
40. Инфлацията значително обезценява българския лев.
2. Прен. Омаловажавам стойността на нещо, правя да не се цени; принизявам, омаловажавам. Един критик, като искаше да обезцени един популярен поет у нас., изказа буквално.. изумителна по своята нелепост мисъл. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Усилията на позитивизма., да обезцени научната стойност на философското обобщение, както е известно, претърпяха пълен крах. Ал. Лилов, К, 45. Но когато той [историкът] цели да обезцени един тъй богат и многозначителен исторически материал.., тогава е опасно да не се изопачи самата историческа действителност. Р, 1925, бр. 198, 2. обезценявам се, обезценя се страд. ОБЕЗЦЕНЯВАМ СЕ несв.; обезценя се св., непрех. 1. За пари, ценни книжа, имот, стоки — загубвам част от стойността, цената си. Започна войната, парите се обезцениха, Дертлията плати мелницата и сега си гледа животеца. Г. Кар*аславов, Избр. съч. I, 321. Драхмата се обезценяваше всеки ден — тия пет милиона сега не струваха повече от сто лева. Д. Димов, Т., 522. Сега парите се обезценяват и всеки гледа да ги превърне в имот. Д. Димов, Т, 392. Купените имоти се така обезцениха, че едва струваха половината от покупната им стойност. СбЦГМГ, 114.
2. Прен. За идеи, творби на изкуството, художествени и други духовни ценности — загубвам предишното си голямо значение и висок нравствен авторитет. А след това с особено усърдие разхвали Стефана. Радос-тно било човек да срещне днес един бунтовник, останал верен на революционните идеали, които тъй много се бяха обезценили след Освобождението. В. Геновска, СТГ, 288.
ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезценявам и от обезценявам се. Обезценяване на ценни книжа. А Обезценяването на парите довежда до бързо покачване на цените.
ОБЕЗЧЕСТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Ос-тар. Човек, който обезчестява някого. Тя сама е жертвата на насилието, извършено върху нея.. Но не тя, а баща й е повикал на съд обезчестителя. Ив. Вазов, БП, 76. — Господине Министре, ако бе ви Бог дал дъщеря, и тази ви дъщеря,.., да дойдеше безчестник някой да я излъсти,.., що бихте
