ОБЕЗЧЕСТЯ 57 ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
направили? — Ако бях честен человек, убивах обезчестителя. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 15. Госпожата [англичанка] остава най-сетне на правителството да издири обезчестителите й [турци] и да ги накаже според царския закон. СПл, 1876, бр. 20, 79
ОБЕЗЧЕСТЯ. Вж. обезчестявам.
ОБЕЗЧЕСТЯВАМ, -аш, несв.\ обезчестя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Отнемам по насилствен начин девствеността на девойка, момиче; изнасилвам, озлочезстявам. Когато нямали работа [главорезите-турци], кръстосвали из кърищата,.., грабели и обезчестявали. Н. Хайтов, X, 38. Този Кос-таки, грък по народност, освен че бил развратник и обезчестил няколко български девойки, се занимавал и с шпионаж. П. Фер-манджиев, РХ, 119. В онова време са известихме, че турските сеймене дошле на сватбата на едно българче и обезчестиле невестата му. П. Хитов, МПСП, 26. Тие [заптиите] разискваха, като как ще постъпи правителството с някого си Хаджи Ис-маилаа — .. — който бил обезчестил едно българско момиче. 3. Стоянов, ЗБВ III, 224. // Остар. Чрез насилие осъществявам полов акт с жена; изнасилвам. И когато синът му Секст обезчестил Лукреция, жена на Тарк-виния Колатинц, повдигнала ся в Рим против него буна. И. Груев, КВИ (превод), 34. Кдлатин тогаз са нахождал в лагеря и Секст мислял, че ще може безнаказано да обезчести жената му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 275. Въоръжени турци извлякоха съпругата и майката на Коля Бончев в гората. Азиятските диваци и варвари ги даржали една нощ, като ги обезчестили. НБ, 1876, бр. 28, 112.
2. Остар. Прен. Опетнявам, опозорявам, ос-квернявам. Петлешков не искал да обезчести своето бунтовническо достойнство и в последните минути на живота си той сторил вяра и клетва,.., жив да не влиза в по-гански ръце. 3. Стоянов, ЗБВ III, 305. Много се говори за туй — може ли жената,.., без да обезчести своя пол, да се признае тя първа в любовта си. Е. Белами, ССГ (превод), 177. — Поганци, та мене какво? Аз да не съм поганец я? — Не си, но ги прибираш!.. И обезчестяваш нашата вяра! Ив. Вазов, Р, 22. Да би могъл да вникнеш в тая сган, / пред твоя поглед биха се вестили / Франческо от Акорсо, Пресшиян / и онзи, кой престъпно обезчести, / с живота си позорни своя сан. К. Величков, Ад (превод), 139. обезчестявам се, обезчестя се страд. Т$?а са случи с българското население око-
Севлиево.., дето освен избитите хора, щрго момичета са обезчестиха. НБ, 1876, бр. 2, 7.
ОБЕЗЧЕСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезчестявам и от обезчестявам се. Изнасилената от Секст Лукреция не можала да допусне представата за нея да бъде нечиста.. Тя приела прегрешението, за да избегне обезчестяването пред потомството. Б. Болгар, ПД, 81. Който е нечестив, легкоумен и благодарен,.. — Горко! Той е злополучния и совсем лошевия. Срам, обез-честявания и окаянство го очакват, (превод), У, 237.
ОБЕЗЧЕСТЯВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Обезчестяване. Клането на жени и деца, обезчестяванието на моми и млади булки от страна на башибозуците и царската войска — биле безбройни. 3. Стоянов, ЗБВ II, 172. Вообще тоя ден чалмалиите биле по-милозливи, защото клането било заместено с обезчестявание и грабителство. 3. Стоянов, ЗБ13 Ш, 348.
ОБЕЗЧОВЕЧА. Вж. обезчовечавам.
ОБЕЗЧОВЕЧА. Вж. обезчовечвам.
ОБЕЗЧОВЕЧАВАМ, -аш, несв.\ обезчовеча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Лишавам някого от човешки качества, черти; дехуманизирам, обезчовечвам. Тя [основата на авангардизма] се характеризира., с все по-нарастващото напрежение и дисхар-мония между човешката личност и обществените условия, които я изграждат и обезчовечават. Ал. Лилов, К, 69. обезчовечавам се, обезчовеча се страд.
ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от обезчовечавам и от обезчовечавам се; обезчовечване, дехумани-зация.
ОБЕЗЧОВЕЧВАМ, -аш, несв.\ обезчовеча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Обезчовечавам; дехуманизирам. Дордето той [фашизмът] със сатанинска радост / обезчовечва слаби духове, / тя [Лиляна] брани от похита всяка младост, / човеци със характери кове. Бл. Димитрова, Л, 282, обезчовечвам се, обезчовеча се страд.
ОБЕЗЧОВЕЧВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от обезчовечвам и от обезчовечвам се; обезчовечаване, дехуманиза-ция.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Парична сума, която се изплаща на пострадало лице като компенсация за нанесена щета, загуба, злополука и под. Ти си ги нападнал с твои люде. Изпокъсали сте им дрехите, били сте ги. Оплакват се срещу тебе, десет лири обезщетение искат. Д. Талев, ПК, 285. — Ще ви платя утре обезщетението, полагащо се по договора, и можете да се смятате свободна. Обезщетението за неустойка е доста значително. Н. Райнов, НН, 322. „Директорът не е дошъл, значи ще го чака!“ — помисли Ванко и едва сега си спомни случая с работника, на когото Побел не искаше да плати обезщетението за отряза-ните пръсти. М. Грубешлиева, ПИУ, 29. Ако пострадавшият от пожар не заяви претенция за обезщетение в продължение на една година от деня на пожара, изгубва
