ОБЕЗУМЯВАШ? 55 ОБЕЗЦВЕТЯ
крещеше до обезумяване — проказа, проказа, проказа! М. Смилова, ДСВ, 123. Тя [Ася] хлипаше неудържимо — на границата на обезумяването — и риданията й изпълваха безлюдния нощен коридор. К. Колев, М, 143. Той изведнъж закопня до обезумяване за нея, за мъничките й топли като птиче крило ръце. П. Незнакомов, СП, 109.
ОБЕЗУМЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обезумявам2 и от обезумявам се.
ОБЕЗУМЯЛ, -а, -о, мн. обезумели. Прич. мин. св. деят. от обезумея като прил. 1. За човек — който е загубил контрол върху поведението си, загубил самообладание поради силно изживяване, раздразнение и под. Мнозина зарязаха оратора и се втурнаха да гледат обезумелия наемател на бюфета, който отчаян от изпотрошения инвентар, блъскаше в земята каквото му попадне. Ем. Станев, ИК I и II, 124. — Чуй какво ти казвам, мари жено! Казвам ти, че никой няма с пръст да ги бутне.. Обаче обезумялата майка, спуснала се като дива котка подир децата си. Д. Ангелов, ЖС, 529-530. Филката гледа известно време своя обезумял приятел, кивна с глава и рече: — Оная барем човек уби, ами ти какво направи, че страдаш като грешен дявол? Д. Немиров, Д № 9, 186.
2; За очи, поглед и под. — който изразява голяма уплаха, изненада или друго силно чувство. Иван се преметна, извърна се, като че искаше да хукне нанякъде и загледа с обезумели очи надзирателя и войничето, което беше застанало на вратата, току зад прага. Г. Караславов, Т, 114. Людете се споглеждаха с обезумели погледи, но никой и не се реши да бяга — турците се изсипаха от всички страни, надигали пушки с ножове, натъкнати по тях. Т. Талев, И, 595. Отстъплението се бе превърнало в пани-ческо бягство. Всички имаха обезумял вид и приличаха на стадо овце, подплашено от кучета. Ив. Мартинов, ДТ, 99.
ОБЕЗУМЯЛО нареч. Като побъркан, обезумял; истерично, побъркано, безумно. Той крещеше обезумяло. • Обр.Гия нехайни звуци се носеха из дола с лудешко безгрижие и реката шумно им пригласяше и кречеталото на воденицата се кикотеше обезумяло. Елин Пелин, Съч. I, 95.
ОБЕЗУСТЯ. Вж. обезустявам.
ОБЕЗУСТЯВАМ, -аш, несв.; обезустя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Лишавам някого от възможността да говори, да изкаже, да изрази своето мнение. Колкото за княза Богориди, ви вчера мя обезустихте и поставихте в таквоз положение, щото да не искам да говоря за него. П. Р. Славейков, ПХС, 58. Но когато виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му.., вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 37. обезустявам се, обезустя се страд.
ОБЕЗУСТЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обезустявам и от обезустявам се.
ОБЕЗФОРМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обезформя като прил. Който е с развалена, разрушена, неестествена форма, който е загубил естествените си, обичайни форми, очертания; деформиран. Василев се ухили, свали обезформената си мека шапка и я сложи на кревата до него. К. Велков, СБ, 27. В кабинета му [на Сава-ков] го посрещнаха двама души,.. На канапето беше проснат някакъв човек с обезформено лице. Д. Ангелов, ЖС, 265. Старицата погали Домна по рамото с обезформената си кокалеста ръка. Б. Болгар, Б, 77.
ОБЕЗФОРМЯ. Вж. обезформявам.
ОБЕЗФОРМЯ. Вж. обезформям.
ОБЕЗФОРМЯВАМ, -аш, несв.; обезформя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Развалям, разрушавам формата, обичайния, естествения вид на нещо; обезформям, деформирам. Космите на брадата, израсли големи и безредни, още повече обезформяваха лицето му. П. Славински, ПЩ, 469. обезформявам се, обезформя се страд.
ОБЕЗФОРМЯВАМ СЕ несв.; обезформя се св., непрех. Развалям, разрушавам или загубвам формата си, обичайния, естествения си вид; обезформям се, деформирам се. Пред теб, в подножието на планината, се червенее Сливен.. Някаква права улица разрязва града. Към края той се обезформява и на пипала се разплъзва по равнината. Ил. Волен, РК, 33. Макар и да беше облечена в широка рокля, личеше колко се е обезформило тялото й. М. Грубешлиева, ПИУ, 94.
ОБЕЗФОРМЯВАНЕ мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезформявам и от обезформявам се; обезформяне, деформиране, деформация. Чрез обезформяване на човешките фигури художникът се стреми към експресивни внушения.
ОБЕЗФОРМЯМ, -яш, несв.; обезформя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обезформявам, деформирам, обезформям се, обезформя се страд.
ОБЕЗФОРМЯМ СЕ несв.; обезформя се
св., непрех. Обезформявам се, деформирам се.
ОБЕЗФОРМЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обезформям и от обезформям се; обезформяване, деформация, деформиране. Мекият връх [на обувката] бързо загубва формата си под действието на външните сили. Твърдото бомбе възпрепятствува това обезформяне. П. Цветков и др., ТОП, 62.
ОБЕЗЦВЕТЯ. Вж. обезцветявам.
