ОБЕЗСЪРЧВАНЕ 54 ОБЕЗУМЯВАНЕ1
ОБЕЗСЪРЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обезсърчвам и от обезсърчвам се; обсзсърчаване, обезсърча-не, отчаяние. Пред равнодушието и обез-сърчването на тез, които той ищеше да забраня, юнашка дързост обземаше императора и го тласкаше да са бие сам вред по стените. С. Бобчев, СОИ (превод), 67. Дали и равнодушието на обществото към читалището не е подействувало донейде за обесърчването на някои слаби членове от настоятелството? Ч, 1875, бр. 10,440.
ОБЕЗСЪРЧЕНИЕ, мн. няма, ср. Състояние, при което липсва увереност, самообладание, решимост за извършване на нещо или съществува чувство за отчаяност, униние; обезсърчаване, обезкуражаване, отчаяние. Противоп. насърчение. Смилец беше дълбоко съкрушен, пълно обезсърчение го бе обладало. Ив. Вазов, Съч. XIV, 126. Умоляваме ви: заповядайте да освободят нашите патриоти.. На тая върховна молба не последва никакъв отговор.. Едно голямо обезсърчение облада след това либералните кръгове. С. Радев, ССБ I, 287. Загубата на скъпите другари не предизвиква чувство на обезсърчение, на безизходност, на безвъзвратност. В стиховете на Разцветни-ков мъката е мъжествено понесена. С, 1954, кн.11, 160.
— Друга (остар.) форма: обсзсърдчснис.
ОБЕЗСЪРЧЙТЕЛЕН, -лна -лно, мн. -лни, прил. Който обезсърчава, в който се съдържа обезсърчение; обезкуражителен. Противоп. насърчителен. Есхач присви рамене и излезе. Когато се върна, донесе първата обесърчителна вест — плисковските велики боили искаха съветът да се отсрочи с един ден. И. Вълчев, СКН, 275. Вместо да валят поръчки., около Станча царуваше една атмосфера на забравеност и тъга, много обезсърчителна. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. Ранната пролет донесе едно след друго събития, много очаквани, но обезсърчителни. В. Геновска, СГ, 439. Обезсърчителна мисъл. Обезсърчителни резултати. Обезсърчително условие. Обезсърчителен отговор.
ОБЕЗСЪРЧИТЕЛНО. Нареч. от обезсърчителен. Противоп. насърчително. Резултатите от социологическата анкета подействуваха обезсърчително на икономическите експерти.
ОБЕЗУМЕЯ. Вж. обезумявам1.
ОБЕЗУМЯ. Вж. обезумявам2.
ОБЕЗУМЯВАМ1, -аш, несв.\ обезумея, -ееш, мин. св. обезумях, прич. мин. св. оеят. обезумял, -а, -о, мн. обезумели, св., непрех.
1. Изгубвам разсъдъка си, ставам безумен, луд; полудявам, побърквам се. Беззащитната жена от страх и мъка загубила ума си и когато мъжът й се върнал, заварил я обезумяла. Н. Хайтов, ШГ, 117. Едни пръскат слух, че съм обезумял, други — че властта искала да ме хване, но аз съм бил избягал. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. И когато вече мислех, че наистина обезумявам, звънът полека-лека затихна. Остана да звъни тихо и приглушено самотен чан, а два-три други чана едва доловимо му приг-ласяхя. А. Дончев, ВР, 193.
2. Прен. Обикн. с предл. от и следв. същ. Изгубвам самообладание, обикновено поради изживяване на голяма уплаха, изненада или друго силно чувство, назовано от следващото съществително, при което преставам да действам нормално, разумно или реагирам особено бурно, необуздано. Рачко, който до сега беше обезумял от уплашване предвид на толкова въоръжени хора (..), сега се поокопити. Ив. Вазов, Съч. XXIII,
126. Пък даже и тия, които нямаха душевни смущения, бяха до такава степен обезумели от дима, гърмежите и светлините, щото нищо не можеше да ги вразуми. Д. Димов, ОД, 207. Предателят, като видя златото, обезумя от радост. А. Каралий-чев, МИ, 42. Още няколко стъпала и силен дим с пламък ме блъсна в лицето. Обезумял от ужас, аз отново запълзях нагоре и в животински страх изревах: — Мамо-о! Г. Велев, ПЕМ, 51.
ОБЕЗУМЯВАМ2, -аш, несв.\ обезумя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. 1. Правя така, че някой да загуби разсъдъка си, да стане безумен, луд; побърквам. Млогото спане отслабева живните мърдания,.. докарва натегнуване на снагата, обезумява човека, и може,.., да умаломощи умните сили. Ив. Богоров, СЛ, 25. „Безумният обезумява другите, умният ги поумнява!“ Хр. Бръзицов, НЦ, 163. Аякс е обезумей от боговете, но това наказание той го заслужава заради своята гордост и надменност. Ив. С/гефанов, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 144.
2. Прен. Правя някой да престане да действа нормално, разумно, обикн. като предизвиквам силно изживяване, силно чувство у него; побърквам. О, мнозина бяха те, онези, които магьоса и обезуми моята гиздост, хубостта на царица. Н. Райнов, ВДБ, 27. обезумявам се, обезумя се страд. ОБЕЗУМЯВАМ СЕ несв.\ обезумя се св. непрех. Остар. Обезумявам1. Пише се за Уа-лента в неговите деяния: обезуми се Уа-лент цар и пусти готи да прейдат Дунав, за да го победят и изгорят. Хр. Павлович, Ц, 17. Това същето ся случава и ономува человеку, който струва някое зло дело.. Но ако ся той час не разкае от все сърце, или ако ся обезуми да направи и вторий път ис-тото лоше дело, истина е, че той най-после ще бъде много неблагодарен от себе си.
С. Радулов, НД (превод), 32.
ОБЕЗУМЯВАНЕ1, ми. -ия, ср. Отгл. същ. от обезумявам1. Стана и затворница-та дълго се наблюдаваха, а страхът у нея
