ли. Правели си [първобитните хора] различни статуйки на животни, хора или предмети (идоли), които изобразявали техните измислени богове. За да ги омилостивят, принасяли им жертви — животни, храни, цветя и дори децата си. Ист. V кл., 13. Когато океанът се вълнува, той е страшен. Страшен като разгневен езически бог, когото само жертвите омилостивяват. Б. Шивачев, ПЮА, 35. Герман е човече, направено от кал, което олицетворява гръмотевиците. Него селяните оплакват, опяват, погребват, за да омилостивят небето. Ст. Грудев, ББ, 37. На злия дух са принасят повече жертви, защото секи желае да го оми-лостиви и да го накара да излее своя гняв на другиго. Знан., 18/5, бр. 8, 119. омилос-тивявам се, омилостивя се страд. Те вярват тоже в добри и зли духове и мислят, че злите духове трябва по някой начин да ся омилостивят. ИЗ 1874-1881, 202.
ОМИЛОСТИВЯВАМ СЕ несв.', омилостивя се св., непрех. Ставам милостив, жалостив, снизходителен към някого; смилявам се. — Ти трябва да си се молила, Радо, защото Бог се пак омилостиви и ме избави от явна гибел. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 67. Герган не очакваше да бъде освободен,.. Но дали щяха да се омилостивят над бедната му и измъчена жена? К. Калчев, ЖП, 310. Из Цариград ни известяват, че патриархът е ходил при в. везирин и молил го да се омилостиви и да не разваля великата чер-кова. С, 1872, бр. 32,253.
ОМИЛОСТИВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омилостивявам и от омилос-тивявам се. Тогава се пушело при религиозни церемонии за омилостивяване на боговете. ВН, 1958, бр. 2033, 4. На ден свети Илия,.., колеха се овце, варяха курбани за омилостивяване на светеца — да не хвърля огнени стрели по народ и добитък. Г. Алексиев, PH, 58.
ОМИЛОСТЙВЯМ, -яш, несв. (диал.); омилостивя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Омилостивявам; омилостявам. оми-лостивям се, омилостивя се страд. ОМИЛОСТЙВЯМ СЕ несв. (диал.); омилостивя се св., непрех. Омилостивявам се; омилостявам се. — Туй да се качим по баирите, по могилите да колим овни, волове и да сядаме да ядем и да пием.., то какво ще каже? Санким този вид молба пд ли е приятна на Бога, или са пд омилостивя Бог? Г, 1863, бр. 10, 76. ^
ОМИЛОСТЙВЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омилостивям и от омилос-тивям се; омилостивяване, омилостяване.
ОМИЛОСТЯ. Вж. омилостявам.
ОМИЛОСТЯВАМ, -аш, несв. (остар.); омилостя, -йш, св., прех. Омилостивявам; омилостивям. омилостявам се, омилостя се
страд.
ОМИЛОСТЯВАМ СЕ несв. (остар.); омилостя се св., непрех. Омилостивявам се; омилостивям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
ОМИЛОСТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от омилостявам и от омилостявам се; омилостивяване, омилости-вяне. Излезе Бенковски с ножици в ръката и започна от единия край да реже на чуждите коне опашките и гривите,.. На стопаните се топяха сърцата; напразно тие присъствуваха при „подстрижванието“ да просят омилостяване. 3. Стоянов, ЗБВ II, 70-71.
ОМИЛЯВАМ, -аш, несв.', омилёя, -ёеш, мин. св. омилях, прич. мин. св. деят. оми-лял, -а, -о, мн. омилёли, св., непрех. Разг. Домилявам на някого. България му омиля и той тръгна към нея като към земята, на която трябваше да се поклони, преди да залезе животът му. Ст. Даскалов, ЕС, 278.
— Милке, не плачи, всички мъже са такива!.. Щом им се роди момиче, сърдят се на жените си.. Няма да мине много време и детето ще му омилее. К. Петканов, ОБ, 226. Веднаж върнали се отдалеко, спомените не искаха да го оставят току-така, а и той не ги отпъди. Бяха му омилели. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 16. — Хубав, стар бащин дом!
— въздъхна Петър Габара. И спомни си, че скоро ще празнува петдесет и втора годишнина на своя рожден ден. И още пд му омиля наоколо всичко. Ив. Кирилов, Съч. II, 12. Керка й потио говоре: /— Що ти, мале, керка омръзнала, / що ти бръже снаа омилела, / та си виеш до двое венчила — / снашин венец се от суо злато, / керкин венец от бела калина? Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 317.
ОМИЛЯВА МИ несв.\ омилее ми св., непрех. Разг. Домилява ми.
ОМИЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от омилявам; домиляване.
ОМЙНА. Вж. оминавам и оминувам.
ОМИНАВАМ, -аш, несв.', омйна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Оздравявам. Ще оминеш, мило мое, / бабино момиче, / на ти билка тинтявена, / на ти любениче. Ц. Церковски, Съч. II, 268.
2. За болест, болка, мъка, гняв и под. — минавам, преминавам, отминавам. Подир една минута,., гневът му омйна и той прие дра-говолно предложението на Иванча да играят на кончина. Ив. Вазов, 3, 63.
ОМИНАВ А МИ несв.; омйне ми св, непрех. Диал. 1. Преставам да страдам, да се измъчвам, сърдя и др.; минава ми, преминава ми. Петранка се задави от сълзи, разхълца се и захлупи глава.. — Истина ли владиката ти е вече разрешил? Кажи ми и ще видиш, как ще ми омине и ще забравя всичко. Ц. Церковски, Съч. III, 117. Нали им знаеш леко на жените: удри по главата, дърпай за коси-
