диал. Намесвам, замесвам2; забърквам. Ето го и Мачо, нека лети по нея, нека прави що знае, само Манка да не омешват в такива каши. Кр. Григоров, ПЧ, 149. омешвам се, омеша се, омешам се страд.
ОМЕШВАМ СЕ несв.\ омеша се и омешам се св., непрех. 1. Вземам участие, намесвам се обикн. в нещо неприятно, нежелателно, опасно; замесвам се, забърквам се, омота-вам се. Станаха бъркотии, омеша се и той в тях, забравиха за онова, дето беше едно време, свърши, изтри се. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Кръстевица не можеше да проумее защо мъжете са се счепкали като котараци за тая пуста политика — очите си ще издерат. Та покрай тях,., се омеша и Станка. Г. Караславов, ОХ VI, 24. Те [царете] както се скарват, тъй се и помиряват и народът, който са омеша в техния бой, често става тяхна жертва. Ст. Ботьов, К (превод), 110.
2. Нарушавам, разстройвам нормалното си състояние, изпадам в безпорядък; обърквам се, забърквам се. — Не се ли досещаш, че тъкмо на раята искаше да й вземе ума Паз-вантджията.. — Дявол го знае!.. Омеша се светът. Мене ако питаш, пд ми харесва, кога псуват и бият. В. Мутафчиева, J1CB I, 591.
О Омешвам се / омеша се (омешам се) у
свят. Диал. Започвам да общувам с по-широк кръг хора. — Па да ти кажа, някак си е по-добре човек да се омеша у свят... Хем размениш някоя дума, хем и акъл вземеш от някой no-умен. Кр. Григоров, Н, 159. Женската челяд много-много не е за събрания, но хайде, да речем, трябва да се омешаш и ти у свят, ама си още малка. Кр. Григоров, ТГ, 59.
ОМЕШВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омешвам! и от омешвам се.
ОМЕШВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омешвам^ и от омешвам се.
ОМЙЛАМ, -аш, несв.\ омеля, -еш и -иш, мин. св. омлях и омелих, св., прех. Диал. Смилам. Либе, Петкано, Петкано! / Я стани заран по-рано, /../омели брашно ченично, / замеси тесто кисело / опечи пити ченич-ни. Нар. пес., СбНУ II, 72. омилам се, омеля се страд.
ОМИЛАМ СЕ несв.\ омеля се св., непрех. Диал. Смилам се. Млякото, на което сир-ното вещество се съсирва в стомаха, не може вече да се омеле дотолкова добре, следователно то никога не трябва да се употребява [при болен стомах] много изведнъж. Знан., 1875, бр. 22-23, 346.
О Осипах и омлях. Диал. Свърших си работата.
ОМИЛАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омилам и от омилам се; смилане.
ОМИЛЁТИКА, мн. няма, ж. Книж. Църк. Наука за църковно красноречие. На 14 того,.., е открит в г. Горна Оряховица богословски курс,.. На курса ще се четат следните предмети: омилетика, психология. БД, 1909, бр. 15, 3.
— От гр. оцгАлушо! 'общуване.1
ОМИЛЁЯ. Вж. омилявам.
ОМИЛОСТИВЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Омилостивяване. Като е ударил чиновника без никаква основна причина и отпосле като не щял да приеме омилос-тивението на чиновника, който си бил оставил даже и оръжието, ще ся рече, че той със сила си е търсил смъртта. Дун., 1866, бр. 129, 2. Гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме,.. само да гледаме за оми-лостивението на неговия поглед. 3. Стоянов, ЗБВ I, 18.
2. Църк. Прошка, опрощение. Някои от тези жертвоприношения са били ежедневни,.., а някои само веднъж в годината. От последнийт клас са били Пасхата,., и жертвите, които са ся принасяли в годиш-нийт ден на омилостивението. ИЗ, 1877, 231. Прибърза да отиде при майка си да съобщи на нея радостното известие, че е приел омилостивение от господа. ИХЦ (превод), 119. Ако е потребно, налага на каящийт ся епитимия,.., като спомагателно средство за очищението и успокоявани-ето съвестта на грешника и омилостивението божие. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 145-146.
ОМИЛОСТИВЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се извършва, прави, за да бъде омилостивен някой. Христос стана омилостивителна жъртва вместо нас. КТЕМ, 434.
ОМИЛОСТИВЯ. Вж. омилостивявам и омилостивям.
ОМИЛОСТИВЯВАМ, -аш, несв.\ оми-лостивя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Повлиявам на някого с думи, действия, постъпки и под. да прояви милост, жалост, снизхожде-ние. Като се видя безсилен да отблъсне страшния си враг, Тертер се опита да го омилостиви, като даде дъщеря си Елена за жена на сина му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 58.
— Знаеш ли какво правя сега? — попита той,.. —Един малък иконостас за майка ти. Ще го направя хубав, за да я омилости-вя, че ме пъди оттука. Д. Талев, ЖС, 258. Градската уредба на втория етаж .. може да омилостиви сърцето на Методиевата госпожа. А. Гуляшки, ДМС, 25. Аз още от малко дете обичах да слушам гласа на кавала. Тая свирка е способна да омилостиви и най-жестоките сърца. П. Хитов, МП, 6. //Опитвам се да измоля от бог, божество милост, пощада, някакво благоволение обикн. чрез жертвоприношение и др. ритуа
