те. / Че се сърди три дни, па не й омине — / женско сърце, брате, от лобут не стине. Елин Пелин, Съч. V, 154. От писмото Ви от 3 августа.., ся види, че Ви е много домъчняло, дето не съм В и писал отодавна.. Нъ уверен съм, не ще Ви омине, като разберете, как е работата. АНГI, 18.
2. Оздравявам. — Майке, майке, дали не съм болен, / рече By те, седна да почине, / разтри чело, дано му омине. Елин Пелин, Съч. V, 120-121.
ОМИНАВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оминавам; минаване, преминаване.
ОМИНУВАМ, -аш, несв.', омйна, -еш, св., непрех. Диал. Оминавам.
ОМИНУВ А МИ несв. ; омине ми св, непрех. Диал. Оминава ми.
— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1904.
ОМИНУВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оминувам; оминаване, минаване, преминаване.
— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1904.
ОМИРЙСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от омириша1 като прил. Който е пропит от миризма или издава някакъв мирис, миризма; вмирисан. През нощта, преди четата да пристигне на Бузлуджа, от нея се загубили 14 души. Това били все „ранени, омирисани, полуубити“ четници. Н. Фер-менджиев, РХ, 267. Виждам го сега с любов признателна. / Този мил, добър и пълнолик човек, /../Шубата му руска с бобровий вратник / цяла от тютюна омирисана. Ив. Вазов, Съч. XXXVIII, 183.
ОМИРЙСВАМ1, -аш, несв.', омирйша, -еш, мин. св. омирйсах, св., прех. Правя нещо да придобие някакъв мирис, да се пропие изцяло от някаква миризма; вмирисвам, раз-мирисвам. Те слагат маркучите на чешмата и започват да мият колите.. Мият и търкат,.., разливат бензин, бършат с нафта; едно бършат, две разливат, и така омирисват, зацапват около чешмата всичко! Н. Хайтов, П, 27-28. — Ех, рекох си, защо не е свободно времето, че да строша леда, че да измъкна някой и друг сом и да омириша на никулденска плакия всички си-ромашки къщурки. Д. Вълев, 3, 231. Пропуснете въз тях [цветятя] една великодушна струя светлина, и техният скрит аромат омирисва въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. Маджурина и Керанов зараздумвали жените да си вървят вкъщи. Свещеникът размахал кандилницата и дъх на тамян оми-рисал въздуха на гроб. Д. Вълев, Ж, 67-68. омирисвам се, омириша се страд.
ОМИРИСВАМ СЕ несв.', омирйша се св., непрех. Добивам някакъв мирис, просмуквам се изцяло от някаква миризма; вмирисвам се. Илия Бешков нямаше нужда да се омирисва в някое кафене с фалшива панамска пура,.., за да се почувствува ароматът на европейската му култура. Ал. Гетман и др., СБ, 303. — Отде-накъде аз ще ида да се омирисвам на тор! — зина насреща му Кос-тадина. Ст. Даскалов, ЕС, 326.
О Омирисва ми се / омирише ми се душата. Разг. Силно се вмирисвам на нещо. — Прав е човекът да си търси работа другаде. Няма като нас само лъжици да шлайфа и душата му да се омирисва. Д. Кисьов, Щ, 269.
ОМИРЙСВАМ2, -аш, несв.', омирйша, -еш, мин. св. омирйсах, св., прех. 1. За животно — душа от всички страни някого или нещо; помирисвам.
2. Надушвам. Тихо си [петелът] говори: / — Пуста му Лиса / как ме омириса!... / Малко остана / аз на пух да стана. СбХ, 67. омирисвам се, омириша се страд.
ОМИРЙСВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омирисвам1 и от омирисвам се; вмирисване, размирисване.
ОМИРЙСВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от омирисвам2 и от омирисвам се.
ОМИРИША1. Вж. омирисвам1.
ОМИРИША2. Вж. омирисвам2.
ОМИРОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се среща в поемите на древногръцкия поет Омир. В тоя пасаж не само омировска Елена няма, а няма никаква подобие на човешки образ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 269.
2. Който е присъщ, свойствен на Омир. От отзивите на европейската критика особено значение имат думите на Фолкелта, който казва, че „Пан Тадеуш“ прилича на омировски епос. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 106 .И Който е в тържествено-епи-чен стил, подобно на епоса на Омир. Оборище запечати в своето име най-свидните страници от борбата на Средногорието и неговия дълбок исторически смисъл ни даде Пенчо Славейков в следните строфи на своята омировска поема. П. Делирадев, БГХ, 16.
3. Прен. Рядко. Който е необикновено голям; огромен, грамаден. Който познава по-отблизо Зевса, негова семеен и олимпийски живот, знае какво омировско удоволствие е да наблюдаваш играта на силата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196.
О Омировско сравнение. Литер. Разширено сравнение, при което се съпоставят под-робно образи, картини, действия с други, познати на читателя.
ОМИРОВСКИ нареч. Книж. Обикн. в съчет.: По омировски. Като Омир, подобно на Омир. По туй време шестокласниците изучаваха „Илиадата“. Може би затова и Асен — щом плъзна молива по белия лист — веднага започна по омировски: Музо, помогни ми да възпея / моя клас в тази епопея! Г. Русафов, ИТДБ, 240. Дори песните си той пише по омировски, на сляпо. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 41.
