компрометирам. Беше достатъчно подъл и долен човек, за да омаца всичките си познати. омацвам се, омацам се страд. и възвр. ОМАЦВАМ СЕ несв.\ омацам се св., не-прех. Разг. 1. Изцапвам се, измърсявам се; оцапвам се, измацвам се, намацвам се. Опрях се на прясно боядисаната ограда и се омацах.
2. Прен. Излагам се, компрометирам се, опозорявам се. — Ти си посвий малко опашката! — неочаквано й се скара чичо Кольо.
— Забърка една каша, гледай да не се ома-цаш пак! И. Петров, НЛ, 84.
О Омацвам се / омацам се до уши. Разг. Затъвам в нечисти, непочтени сделки.
ОМАЦВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от омацвам и от омацвам се.
ОМАЧА СЕ. Вж. омачвам се.
ОМАЧВАМ СЕ, -аш се, несв. \ омача се,
-иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. За котка — раждам маче, коте; окотвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омачвам се; окотване.
ОМАЧКАМ. Вж. омачквам. ОМАЧКВАМ, -аш, несв.\ омачкам, -аш, св., прех. 1. Развалям вида, формата на нещо, обикн. чрез натиск върху него; измачк-вам, смачквам, намачквам. Така сяда, че винаги си омачква полата. А Не слагай дрехите в чантата, ще ги омачкаш.
2. Мачкам нещо или някого навсякъде, по цялата повърхност; намачквам. Най-напред погалваше кравата.., потупваше вимето й от налепилите си по него боклуци., и започваше да го омачква. Ил. Волен, МДС, 194. Може [овчарят] и да те обърне по гръб, както го изисква борбата, ама тъй ще те омачка, та три години треска да те тресе. П. Росен, ВПШ, 156. За да стане тестото хубаво, трябва добре да го омачкаш.
3. Прен. Правя някой да загуби в голяма степен, изцяло физическите си сили, устойчивостта, работоспособността си. Вече не кле-пнах. Ни тая нощ, ни другата.. Омачка ме недосъницата. Н. Хайтов, ШГ, 278. омачквам се, омачкам се страд. Божидар знаеше как най-точно се прави отпечатък от ключ: восъкът трябваше да се раздели на три части и всяка да се омачка добре. Д. Янакиев, X, 46.
ОМАЧКВАМ СЕ несв.; омачкам се св., непрех. Развалям вида, формата си при натиск; измачквам се, смачквам се, намачквам се. Чантата му беше много малка и тетрадките се бяха омачкали. А Панталонът ти се е омачкал.
ОМАЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омачквам и от омачквам се; измачква-не, смачкване, намачкване.
ОМАЧКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от омачкам като прил. 1. Който е с развален вид, форма обикн. поради притискане, невнимателно съхранение и под.; измачкан, смачкан. Улиците бяха пусти, само някакъв човек в широкопола омачкана шапка газеше до пояс в рядката мъгла. П. Ве-жинов, НБК, 106. В гърдите му кипеше и се бунтуваше ярост към старчето, което остана само да брои омачканите пари. С. Се-верняк, ИРЕ, 106. В единия ъгъл най-безре-дно бяха натрупани омачкани тетрадки и учебници. Сп. Кралевски, ВО, 54. Омачкана снимка.
2. За човек — който е с неогладени дрехи; измачкан, смачкан, намачкан. Омачканият редник се изхлузи от вагона. В. Ченков, ЗХ,
164. Едно дребно рижаво човече с оредели дълги косми на главата, одърпано и омач-кано, надяваше някакъв опърпан сатенен ръкав върху още по-опърпания ръкав на сакото си. Д. Калфов, Избр. разк., 5.
3. За трева, растение — стъпкан, изтъпкан, изпотъпкан, смачкан. Смилов се спря там на откритото, на омачканата и безжизнена мокра трева. Ив. Вазов, Съч. XIII, 34. Между дърветата все едно че беше минал смерч.. Младата трева — омачкана и изга-зена, нашарена с кървави дири; шумата — опърлена от куршуми. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 473.
ОМАШЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Прът, со-па, тояга. — Марш, че ей сега ще ви омахам с омашляка! Да ви питам аз кой ви каза да пипате чужда кола. Тая кола е моя. Ст. Даскалов, СЛ, 78.
ОМАЯ. Вж. омайвам.
ОМАЯ, -та, ж. 1. Обикн. ед. Състояние на замайване; омайване, унес, опиянение, упоение. Отведнъж тя почувствува една омая от тая мисъл, че е влюбена в Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 189. Пенка,.., усети, че някаква сладка омая изпълни сърцето й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20. Не помня цялата приказка, но и до днес не мога да забравя онази чудна омая, която ме завладя: виждах този чуден човек — хайдутина, — виждах изворчето, гората... някакви особени — хубави, загадъчни и страшни. СбЦГМГ, 339. Маслинените му очи излъчваха необикновена топлота и нежност, които потапяха Росица в неизживяна досега омая. Кр. Кръстев, К, 228. Както се изкачвате, пред вас /разкриват се все нови хоризонти, / докато най-подир дъхът ви спре / и спрете вий самите във омая / пред дивното застинало море. В. Петров, ТЗ, 40. • Обр. Той гледаше, но не видеше ни пълния месец.., тържествен и мълчалив, надвиснал над спящата, примряла в омая природа, ни широкото поле на юг. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 19. // Ед. и мн. Поет. Конкретна проява на това състояние. Този храст — зелениката — вирее само тука и някъде в Кавказ.. Зиме
