наша на ратая Алекси и я омаскари. В. Ка-раминчев, 43, 70. Ний сме уверени още отсега, не Велзевул ще омаскари названието на бъдъщия вестник, защото гдето е стъпвал неговият крачец, всичко е бивало опозорвано. С, 1894, бр. 1485, 4. омаскаря-вам се, омаскаря се страд. ОМАСКАРЯВАМ СЕ несв.; омаскаря се св., непрех. Разг. 1. Променям външния си вид така, че ставам смешен, карикатурен; орезилявам се. Ходил [Нончовият син] в Цариград и там са облякъл във френски дрехи. Баща му му каза: — А защо си са, мой синко, омаскарил? Л. Каравелов, Избр. съч. IV, 50.
2. Извършвам нещо, с което уронвам честта, достойнството, престижа си; опозорявам се, орезилявам се, посрамвам се, излагам се. Ако бяхте оставили ония жени да се въртят наоколо — щеше да стане една свинщина, да се дигнат едни скандали! — щяхме да се омаскарим завинаги в това пристанище. П. Спасов, ХлХ, 426. Лицето му изглеждаше покрусено като на човек, който се е омаскарил и е станал за присмех на хората. Т. Харманджиев, КЕД, 191.
ОМАСКАРЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от омаскарявам и от омаскарявам се.
ОМАСЛЯ. Вж. омаслявам и омас-лям.
ОМАСЛЯВАМ, -аш, несв.; омасля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Разг. Изцапвам, омазвам нещо с масло, мазнина. Омаслих ръцете си.
2. Спец. Покривам, намазвам или напоявам нещо с масло или мазнина; намаслявам. Омаслявам детайл на машина, омаслявам се, омасля се страд. и възвр. Преди да се пуснат в употреба, новите металически форми отвътре се омасляват слабо с какаово масло, за да могат впоследствие при почукване да се отделят лесно шоколадените блокчета. А. Генадиев и др., ТЗ, 218.
ОМАСЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омаслявам и от омаслявам се. Филмовият канал трябва да се поддържа в из-рядна чистота. За тази цел е необходимо преди всяко зареждане на кинофилма да се отстраняват всички следи от нагар, прах или евентуално омасляване по работните повърхности на филмовия канал. И. Венов и др., К, 59. В последно време са конструирани [шевни] машини с .. централизирано омасляване. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 36.
ОМАСЛЯМ, -аш, несв.; омасля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Омаслявам, омаслям се, омасля се страд. и възвр.
— Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОМАСЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омаслям и от омаслям се; омасляване.
ОМАТОРЕЯ. Вж. оматорявам.
ОМАТОРЯВАМ, -аш, несв.; оматорёя, -ёеш, мин. св. оматорях, прич. мин. св. деят. оматорял, -а, -о, мн. оматорёли, св., непрех. Диал. 1. Възмъжавам, ставам мъж.
2. Остарявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАТОРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от оматорявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАХ м. Диал. Ведрина, прохлада, хладина, свежест.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАХАМ1. Вж. о махвам1.
ОМАХАМ2. Вж. о махвам2.
ОМАХВАМ1, -аш, несв.; омахам, -аш, св., прех. Разг. Изяждам или изпивам нещо с голяма бързина; изгълтвам, омитам. Като грабнах бонбончето — духти! Още се закривам зад ъгъла и го хвърлям в уста.. Сетне се върнах, та купих още сто грама хамсия, та ми станаха две бонбончета, тоест едно, понеже другото го омахах. Г. Краев, СК, 14. Беше толкова прегладнял, че омаха супата за секунди, омахвам се, омахам се страд.
ОМАХВАМ2, -аш, несв.; омахам, -аш, св., прех. Диал. Набивам някого; натупвам.
— Марш, че ей сега ще ви омахам с омашля-ка! Да ви питам аз кой ви каза да пипате чужда кола. Ст. Даскалов, СЛ, 78.
ОМАХВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от омахвам1 и от омахвам се; изгълтване, оми-тане.
ОМАХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от омахвам2; набиване, натупване.
ОМАЦАМ. Вж. омацвам.
ОМАЦАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от омацам като прил. Мръсен, изцапан. Странджата.. свали съдраното и омацано сетре. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Сутринта, рано-рано, го посетиха приятелите му., и когато съгледаха кофата с вода и омацаната четка до кревата, разсърдиха му се, че още не ги е потулил някъде. Ил. Волен, МДС, 111. Като научи за какво съм дошел, Иван се посмути и започна да прехвърля метлата в омацаните си ръце.
ОМАЦВАМ, -аш, несв.; омацам, -аш, св., прех. Разг. 1. Правя нещо да стане мръс-но; измърсявам, изцапвам1, оцапвам, измац-вам, намацвам. Цървулът ми ще ви омаца одъра. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 43. В Битоля и в някои места вместо яйца хамкат парчета от орехова халва.., нъ последната омац-ва лицето на оние, които би хамнали от нея. СбНУКШ ч. III, 163. — Не оди си, Фа-то моме, в утром рано, / в утром рано, Фа-то моме, по росата, /.. / ще омацаш, Фато моме, ялен шалвар. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 223.
2. Прен. Оклеветявам, очерням някого или доброто му име; опетнявам, опозорявам,
