оман. Бот. Вид многогодишно тревисто растение от семейство грапаволистни, растящо по влажни места, край реки и в гористи местности, с късо коренище, грапаво стъбло и дебели черни корени, които се използват в народната медицина; зарасличе. Symphytum officinale. Стрина Здравка донесе в две бели пожълтели кърпички шапиче и чер оман. С тоя изсъхнал и почернял бурен щеше да лекува болната [овца]. Ил. Волен, БХ, 85.
ОМАНГОЛВАМ, -аш, несв.\ оманголя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Правя нещо по цигански, както го правят циганите. Като оманголихте изборите и с едно нелегално действие сполучихте да назначите представители, каквито си искахте, ви мислите, че сте ни обезоръжили. П. Р. Славейков, ПХС, 88.
2. Заблуждавам, залъгвам2; замангильос-вам. Една жена като има на помощ и слугинята си, може да шашардиса и да оманголи едно тесте дяволи. Г, 1863, бр. 10, 88. оманголвам се, оманголя се страд.
ОМАНГОЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оманголвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАНГОЛЯ. Вж. оманголвам.
ОМАР м. 1. Вид едър морски рак с дължина до 60 см и тегло до 15 кг, който прилича на речния рак и има вкусно месо. Homarus. Най-голям от морските раци е омарът, който живее в Атлантическия океан, Средиземно море и други морета. Зоол. VII кл, 42. От приличната на папрат родомела се подаде някакъв половинмет-ров омар, но като забеляза леките движения на кинооператора, се спря, като въртеше подобните си на телескоп очи. ВН, 1960, бр. 2642, 2. Пълзели криви раци, щракал страшните си щипки големият рак омар. П. Бобев, ЗП, 110. //Само лш.Този рак, приготвен като храна, ястие. На масата имаше фасул-чорба.. и бяло сирене.. А между другото намираше се и салата от омари, дори хубави стриди. П. Вежинов, ДМ, 51. Докато трае обедът или вечерята, няколко издраскани плочи разплитат серпантини от хрипкави звуци.. И внезапно всичко наоколо добива някакъв театрален характер:., и пътниците, и келнерите, и грамадните варени омари. Св. Минков, ДА, 10.
2. Само мн. Зоол. Семейство морски безгръбначни десетокраки ракообразни, включващо 37 вида, най-големият от които достига до 65 см. Homarus.
— От хол. hummer през фр. homard или рус. омар.
ОМАРА, мн. няма, ж. 1. Сутрешни или вечерни изпарения при топло време, подобни на лека мъгла. Той отново стисна устни и погледна с невиждащ поглед към далечните гънки на планината, потънали целите в млечна пролетна омара. П. Вежинов,
НС, 187. Есенната омара над Дунава и Гьола се надигна и водите блеснаха. К. Митев, ПБ, 96. Мнозина са видели тази сутринна омара по върховете на планината Витоша, което е повече мъгла, създадена от големите изпарения вследствие на жегата. БД, 1909, бр. 13, 2. В котловинните полета бе се образувала омара.
2. Мараня (в 1 знач.). Не се вижда никаква вода — само пустинни пясъци и дюни, които се губят в трепкащата омара на арабската пустиня. П. Вежинов, ДМ, 12. Из полето, замряло в омарата на обедните часове, не се мяркаше жива душа. Ем. Станев, ИК III, 205. Жътвени дни, зной. Ни вятър, ни хлад повяват.. Само по пладне в нажежената омара ще протръби зовът на рогач. М. Смилова, ДСВ, 28. Като настана една жега, един пек! Планината едва прозираше в омарата. П. Бобев, ГЕ, 102.
ОМАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който се отнася до омара, свързан е с омара. В кръгозора през омарната мъглица планините очертаваха пречупените си линии в небето. Ив. Вазов, Съч. X, 137. Вървят през здрача. Във омарна далнина. / Изплува като облак планина. К. Христов, ЧБ, 245.
2. Задушен, зноен. Омарен ден. Омарно време.
ОМАРИНА ж. Диал. Омара. — Дъжд е хубаво да вали — каза бащата.. — Превали, напече слънце, в гората падне омарина. И. Радичков, ПЦ, 35.
ОМАРНИНА ж. Диал. Омала (в 1 знач.). — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАСКАРЯ. Вж. омаскарявам.
ОМАСКАРЯВАМ, -аш, несв.\ омаскаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. 1. Променям външния вид на някого или на нещо така, че го загрозявам, правя го смешен, карикатурен; орезилявам. Извило [кончето] гордо украсена с гердан от сини мъниста шия, с отрязана опашка с червена панделка.. Метна му се [Дяко] и пое за село. Жена му го зачумосва отдалеч: — Защо си омаскарил кончето ни? Чудомир, Избр. пр, 210. Някакъв бръснар така подстригал момчето, че напълно го омаскарил.
2. Извършвам постъпка, с която накърнявам достойнството, честта или уронвам престижа на някого или нещо; опозорявам, посрамвам, обезчестявам. Оня ден Иорда-новото копеле, дето на ръце съм го носил., пред цялото кафене ме омаскари. К. Константинов, Избр. разк., 21. Гледам тоя по-разеник и тук ще оскандали и омаскари българите. Ив. Вазов, Съч. VI, 39-40. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз — за туй нещо не се иска кой знае каква философия! Ал. Константинов, БГ, 134. Да се запомни името на грешния игумен кир Ни-фон.., който на Въведение Богородично примами в Буковата кория с жълтици же-
