ОМАЛОМОЩВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омаломощвам и от омаломощвам се.; омаломощаване.
— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАЛОМОЩЁНИЕ ср. 1. Немощ, слабост. Неочаквано омаломощение обхвана цялото му същество и той болезнено пречупи мисълта си: — Сега можеш да вземеш всичко — и машината, и живота ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 224.
2. Остар. Омаломощаване. За омаломощение на славянските елементи, германският гений не само се стреми да го [руския народ].. поглъща, но той с неотслабно постоянство поощрява изтреблението му. Пряп., 1903, бр. 37-38, 1. Войната., се водй за омаломощение на противните държави като производствени единици. М. Герас-ков, Борба 1919, кн. 4, 98.
ОМАЛОМОЩЁНО нареч. Без физически и душевни сили; отпаднало. Станах и ба-вно си тръгнах. Вървях омаломощено към къщи, като че ли бях пийнал повече, отколкото трябва. К. Калчев, СР, 124. — Как така? Сервитьорката ми каза, че вие сте на тази маса! — изрече омаломощено той. Тарас, ТМ, 105.
ОМАЛОМОЩЕЯ. Вж. омаломощявам.
ОМАЛОМОЩЯ. Вж. омаломощвам.
ОМАЛОМОЩЯ. Вж. омаломощавам.
ОМАЛОМОЩЯВАМ, -аш, несв.', ома-ломощёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. омаломощял, -а, -о, мн. омаломощё-ли, св., непрех. Ставам физически слаб, немощен; отслабвам, отпадам, изнемощявам. Баща му го заплаши, че ако това се повтори още веднъж, ще го бие, докато омаломо-щее. А Ако продължаваш с тези диети, така ще омаломощееш, че няма да можеш да ходиш.
ОМАЛОМОЩЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омаломощявам.
ОМАЛЯВАМ1, -аш, несв.; омалея, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. омалял, -а, -о, мн. омалели, св., непрех. Разг. За дреха, обувки и под. — не съответствам вече на ръста или големината, размерите на тялото (или на части от тялото) на някого. Носех палтенце от войнишки шаяк.. Макар да бе ушито по мярка, с годините аз пораснах, то ми омаляваше. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Неделен ден тетка почива и от домашна-та работа. Реши се само да ми изпробва комбинезона. — Пораснала си, Анче. — каза тя, — престилката ти омаля съвсем. В. Бончева, АП, 133. Децата растат бързо и обувките им омаляват само за няколко месеца.
ОМАЛЯВАМ2, -аш, несв.; омалея, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. омалял, -а, -о, мн. омалёли, св., непрех. Разг. Отмалявам. Той сложи ръката си върху болното място, усети, че омалява и легна. Елин Пелин, Съч. II, 185. — Ох — приседна на прага Мира. — Омалявам вече.. И като придаде още по-уморен тон на гласа си, изпъшка: — Не ида за добро. В. Ченков, СНД, 106. Той помоли дружината / с тях пешки да тръгне. / — Ако видя, че омалея, / мож да ся покача, / нъ засега, колко мога, / със вази ще крача. Ц. Гинчев, ДТ, 101. // За част от тялото — загубвам сили; отмалявам, изморявам се. — Дайте една кофа с вода — каза летовникът с плавниците, — че ми омаляха ръцете. Знаете ли с колко усилия успях да я извадя изпод водата? Черемухин, ПД, 37. Пръстите му омаляват, а устните изсъхват и свирката пада от ръцете му. К. Петканов, СВ, 164. Млад Стоян ми са й разболял. / Носили го от Великден до Илинден. /.. / И ни краката омаляха. Нар. пес., СбНУ VI, 71.
ОМАЛЯВА МИ несв/, омалее ми св., непрех. Диал. Става ми зле; прималява ми. Омаля ми на корема. Н. Геров, РБЯIII, 360.
ОМАЛЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от омалявам1.
ОМАЛЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от омалявам2.
ОМАМА ж. Диал. Обикн. в съчет. с правя. Измама. — Назад, назад, два царски юнака, / вие с мене омама правите. Нар. пес., СбНУ IX, 83.
ОМАН м. 1. Само ед. Диво медоносно тревисто растение с жълти цветове, широки заострени листа и месести корени, използвано в народната медицина, за получаване на багрила и др. От всяко камъче шурти вода и всяка гънка на скатовете са задушава от буйния растеж на омана, подбела и орловата папрат. Цв. Ангелов, ЧД, 22. Под огромните листа на омана, огризани като дантела от гъсеници, надничаше върболи-ката, а от разпуканите й шушулчици вятърът отнасяше ситни пухести семенца. П. Бобев, ЗП, 133. // Ед. и мн. Отделен стрък от това растение. Какви ли не треви нямаше вътре [във вързопа]: и смил, и вра-тика, и омани и... какво ли не. М. Георгиев, Избр. разк., 89.
2. Само ед. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни с листа, събрани в кълбести съцветия и плод семка, от които в България растат 15 вида. Inula.
О Бял оман. Бот. Вид многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни, растящо по влажни сенчести места и в гористи местности, с жълти цветове и месест силно разклонен корен, който съдържа етерични масла и др. вещества, използвани в народната медицина. Inula helenium. При възпаление на дихателните пътища с добър ефект се отличават и корените на белия оман. А. Бойчинов, ПХ, 37. Черен
