ОМАЯН 547 ОМБРЕЛКА
сред белите нежни пелени той те унася в пролетни омай. П. Росен, ВПШ, 142. Когато те гледам, аз мисля за странни / далечни земи, /../за тихи омай, за детски печали без име! Ем. Попдимитров, К, 63.
2. Само ед. Очарование, обаяние, чар, чаро-вност, красота. В тия песни се таи неизка-зана омая. Сладките стихове обземат сърцето ти като нежна любовница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 45. Училище!... Тази пълна с омая думичка още от най-ранните му [на Каралийчев] години се свързва с един изключителен човек.. Това беше Константин Кръстев, учителят му по български език. Г. Русафов, ИТДБ, 121. Онуй, което отличава човека от животните според Ра-бле било неговата способност .. да има омаята на усмивката. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 132. Омаята на лунните светлосенки бе преминала. Нощем човек повече фантазира и повече си позволява. В. Андреев, ПР, 179-180. Те всички имаха свой талант, своя специфика, свое собствено сценично тежене. Такъв беше и Ганчев с нравствената си сила, и Снежина с омаята на своята женственост. Ст. Грудев, АБ, 164.
3. Обикн. с предл. под, с и несъгл. опред. Силно емоционално въздействие, влияние на нещо, изразено чрез определението. Под омаята на Маргаритиния поглед,., той говореше живо, горещо, с увлечение. Ив. Вазов, Съч. XII, 183. Аз и още няколко гимназисти от сливенската гимназия, под омаята на патриотическото въодушевление, записахме се доброволци. Ив. Вазов, Съч. XIII, 5. Тия дълги години имах възможността да се наслаждавам от рецитаторс-кото изкуство на много наши и чужди изпълнители, но никой от тях не ми е поднесъл с такава омая чародейството на това мъчно изкуство, както Пенчо Славейков. Д. Казасов, ВП, 103. Под нежната омая на вечер замечтана / и двама ний горим — не идвай чак до мен. П. К. Яворов, Съч. I, 75.
ОМАЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от омая като прил. 1. Който се намира под въздействието на някого или нещо, които омайват (в 1 знач.); замаян, обаян, очарован, прехласнат. Тъй говорил лука-вийт гърк, а омаяните троени повярвали лъжливите му думи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 91. Въстаниците,., излязваха и влязваха в главната квартира,.. Секи искаше да блесне в очите на омаяното население. 3. Стоянов, ЗБВ П, 57.
2. Който е изпълнен с възторг, възхищение от вида, качествата на нещо; запленен, очарован, прехласнат. Ема,.. фърляше омаяни погледи на разкошните зелени брегове на това чудно Цюрихско езеро. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Грубо отлитографираните изображения, които един механически ключ изкарваше няколко секунди пред омаяния ми поглед и заменяни с други, обладаваха друг живот, душа, движение. Ив. Вазов, Съч. IX, 125.
ОМАЯНО. Нареч. от омаян. 1. В състояние на омая, възторг; замаяно, очаровано, прехласнато. Те гледаха омаяно прекрасната гледка.
2. В състояние на замайване, зашеметяване от някакво неприятно, обикн. физическо въздействие върху възприятията; замаяно, зашеметено. Цанко рипна, порече да се изправи, но колата го метна и той пак се търкулна в сеното.. Прихвана се за разлютени-те ритли и омаяно се заоглежда. О. Василев, ЖБ, 80.
ОМАЯТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Омайник1. Византийците,., пишат .. за българите, че тии имали за вяра уж иш-матизма, нъ техните жреци и попове., били страшни чародейци и омаятели. Г. С. Раковски, БСI, 148.
ОМАЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Обаятелен, очарователен, омаен. — Госпожице, вие обичате ли природата? — Кой не я обича.., най-вече когато е омаятелна като нашата? Ив. Вазов, Съч. VIII, 95. Тя [мохамеданската религия] е именно, която не допуща и преследва оная привлекателна и омаятелна материя, която произлиза от лозята. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2,123.
ОМАЯТЕЛКА ж. Остар. Книж. Омайница (във 2 знач.). Вторая част съдержа-ва:... Чародейска песен, Тодорка, слънце и майка й омаятелка. Замечание, що са били деяствително змейове и змеици, самодиви и юди. Г. С. Раковски, П I, ХП1-Х1Х.
ОМБРЕЛА ж. Остар. Книж. Чадър. Ръсеше дъжд и търчащите мъже, жени, деца носеха отворени омбрели. Ал. Константинов, БГ, 33. Мадам Мария се разхождаше из мократа трева, облечена като за бал — с копринена рокля, ръкавици, омбрела и мо-дна шапка. Л. Стоянов, 124. Една от тях сви своята омбрела и я размаха високо във въздуха — очевидно тя ме поздравяваше с успешния край на излаза. Стр. Кринчев, СбЗР, 361. Залових ся да правя едно шат-рило (омбрела) за двойно употребление, според обстоятелствата: да мя брани от слънцето и от дъжда. П. Р. Славейков, РО (превод), 80.
— От ит. ошЬгсНо през гр. оряреААа. — Н. Бозвели, Сла-всноболгарскос дстсводство, 1835.
ОМБРЕЛКА ж. Остар. Книж. Умал. от омбрела; чадърче. Две госпожици се спреварят. Те пък, да изглеждат по-кръш-ни, излезли на разход по летни дрехи, та сега стиснали омбрелки, бързат да се прибират. П. Тодоров, И II, 39. Девойката сбираше свилената си цветна омбрелка и лицето й, освободено от изкуствения шар на сянката, лъсваше под венеца на тъмноруса-
