тинов, Съч. I, 223. Брат ми почна да чете... Книжката ме омая и аз се забравих. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. • В съчет. с глава. Когато стигнал до самия изход на пещерата,.. до ушите му стигнали звукове на цигулки и гайди, които мигам омаяли главата му. А. Каралийчев, ТР, 130.
2. Оказвам извънредно силно въздействие върху някого, като правя той да постъпва според моите убеждения или желания, да вижда, да схваща нещата като мен; омагьосвам, замайвам, обайвам. Този път враждебността ми не бе насочена към Антон, а към другите.., които бяха успели дотолкова да омаят моите сродници, че те не приличаха на себе си. Л. Станев, ПХ, 113. Тъй да лови на въдицата си многоверующите селяни и тъй да омайва дълготърпеливия занаятчия не може никоя господарска партия. Г. Георгиев, Избр. пр, 85. Ако и да усеща той, те тии [греховете] трябва да вземат край, нъ тая власт [на беззаконията] го омайва тъй, чтото от ден на ден да ги препуща. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 67.
3. Остар. Книж. Заблуждавам, обърквам някого; подлъгвам, залъгвам, замотавам. Няколко пъти го повръщаха ту назад, ту напред, види се, за да го омаят, за да не познае отде накъде го водят. Лат., 1885, кн. 9,
5. Тъй треба да отбягваме и целителите, които омайват болните с едно непрестанно хортувание и неприлични питания. С. Доброплодни, 3 (превод), 17.
4. Диал. Омагьосвам (в 1 знач.). Баба Демир-джи Алиица.. прави магия да омайва младите булки да си оставят мъжете. Ц. Гинчев, ГК, 215. Мама ти магесницата, /майка ти омайницата / омая гора и ода [вода], / омая фтичка в гората / омая риба в одата [водата]. Нар. пес., СбНУ X, 22. Рада носи бяла сая, / у саята дробно пиле, / дробно пиле омайниче, / да омая ергенчето. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 102. омайвам се, омая се страд.
ОМАЙВАМ СЕ несв.\ омая се св., непрех.
1. Изпадам във възторг, възхищение, забрава пред красотата, очарованието, положителните качества на някого или нещо; зах-ласвам се, прехласвам се, замайвам се. Тя [Хубавка] бързо отвори тези врата и омая ся от великолепието, което царуваше та-мо. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 51. Ако слезвате по реката Рейн с вапор, вий ще са омаете от разпалените народни песни на младите селяни или пък на учениците. С. Бобчев, ПОС (превод), 165. Очите на зрителя се омайват, като виждат вълшебния и приказен венециански карнавал, във всичкия си блясък, злато и красота. К, 1927, бр. 112, 4. Спре ли взор човек на вашта красота, / омайва се завчас, забравя мъдростта. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 197. Омаях се от смълчаната красота на потъналата в пролетна зеленина долина.
2. Остар. Книж. Замайвам се (в 1 знач.), зашеметявам се (в 1 знач.). Този кани Пенча с мезелик, онзи с вино, другий с ракия и Пенчо сичко зема, дордето най-сетне очи му избъбнат от пиене.., главата му се омая. Ил. Блъсков, ПБ I, 27-28.
ОМАЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от омайвам и от омайвам се. — Билките са разни, дъще: има за лек, има и за омайва-не.. Но сега нося от лечебните. Н. Каралие-ва, ЗБ, 23. Омайването от лютовицата премина, а сега друго омайване ме обзима, но то не приспива, а пали. Ив. Вазов, Р, 36.
ОМАЙВАЩО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; изключително, извънредно (много). На другия ден утрото беше омайващо красиво.
ОМАЙНИК1, мн. -ци, м. 1. Диал. Мъж, който омагьосва, омайва (в 4 знач.); магьосник, вещер1. Човеци — мъже и жени — осенени от тях [самовилите] и от тяхната сила, са също такива като тях омайници, магьосници, знайници, вещици и вещери. Б. Ангелов, ЛС, 40.
2. Остар. Книж. Човек, който притежава способност да върши вълшебства, чудеса; вълшебник, чародей, магьосник, омаятел. Богатството е подобно на зъмята (змията), у която мъдрий омайник може да улови за опашката, без да го ухапе. Т. Шишков, ТС, 109.
ОМАЙНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Омайниче. Твърде удобни за подобни сравнения, анализи и заключения са семейство лютикови.., разноцветни (родовете шипка.., омайник.., глог). М. Воденичаров, ЕБ,
129.
О Брах омайник. Диал. Изпадам в несвяст от удар или бой. Замахна, та ма халоса в главата на убиване.. От главата брах омайник. Г, 1863, бр. 1, 5
ОМАЙНИЦА ж. 1. Жена, девойка, която омайва, очарова, пленява с външен вид, постъпки, думи и под.; вълшебница, чаровница, магьосница. Тя [девойката] бе наистина хубавичка 17-18 годишна омайница. Н. Попфилипов, РЛ, 8. // Нещо, което кара някого да изпадне в захлас, забрава, опиянение. Сполай ти, дядо Златиле, че ме остави да пия от тристагодишното вино на тая българска музика-омайница. Б. Герон-тиев, Б, 65. Кой чука там? /— Тук любовта е нежна, / омайницата прежна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 167.
2. Диал. Жена, която омагьосва, омайва (в 4 знач.); магьосница, вещица. Усойницата свита под трона, / куманска омайница люта, / зверкиня коварна с корона / на цар Ка-лояна под скута. Ив. Вазов, Съч. XXVIII!, 31. Майка ти седи в горен кат, / майка ти магесницата, / майка ти омайницата, / за тебе ризи съшива. Нар. пес., СбАД, 13.
