го; облажвам. Натовари един кон с два коша обуща или с две варелнета, или пък два чувала воняща пастърма, то секи ще та посрещне.., ще та нахрани и напои, като знае, че и ти ще омажеш или него, или колата му. Ил. Блъсков, ПБ III, 64-65.
2. Непрех. Извличам, имам полза, облага от нещо; облагодетелствам се, облажвам се, намазвам, омазвам се. — Разправя брат ти, тая година сте омазали от байрама, а? — Ами, не ти е работа! В. Мутафчиева, ЛСВ
1. 83;
ОМАЗВАМ СЕ несв.\ омажа се св., непрех. Омазвам2 (във 2 знач.). — Ама ти не знаеш, че той имал богат вуйчо.. — Скоро и бърже, да чака той да умре вуйчо му, че да се омаже. Ил. Блъсков, Китка VI, 13.
ОМАЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омазвам1 и от омазвам се.
ОМАЗВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омазвам2 и от омазвам се; облагодетелстване, облажване, намазване.
ОМАЗНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от омазня като прил. 1. Който е покрит или напоен с мазнина, по който има мазни петна; блажен. В осветената врата на мекичарницата се подаде бай Гарибалди, препасен с омазнена престилка. Ст. Дичев, ЗС П, 718. На масата., се извисява., купище книги, мръсни чинии, омазнен вестник със засъхнали саламени кожи. Н. Русев, П, 106.
2. За кожа, коса — който е мазен (в 3 знач.). Изненадах се от запуснатия му вид, от напълнялото му и отпуснато лице, от омаз-нената му коса.
3. За дреха, книжа и др. — който се е замърсил поради дългата си употреба, който е попил мазнина (обикн. от тялото); нечист, мръсен. Сиви и печални бяха лицата на хората, които, заврели помръзнал нос в омаз-нените яки на вехтите си палта, бързаха незнайно къде. Ив. Мартинов, ПМ, 30. Беше стар човек, но жилав, як. Под омазнения му калпак се подаваха немити прошарени коси.., очите мънички и хитри, а цялото м\ лице обрасло с брада. П. Стъпов, ГОВ, 140. Костадин и Манол чевръсто прибираха никеловите грошове, сребърните половинлев-чета и зелените омазнени банкноти. Ем. Станев, ИК I и II, 25. Той започна да нарежда омазнените карти върху газения сандък, който им служеше за маса. Ст. Марков, ДБ, 19’
ОМАЗНЯ. Вж. омазнявам.
ОМАЗНЯВАМ, -аш, несв.\ омазня, -йш, мин. св. -йх, св. прех. 1. Правя нещо да се покрие или напои с мазнина, да стане на мазни петна; облажавам1, наблажавам1. Подканите спряха. Заедно с това аз усещах как бутът ставаше все по-малък и знаех, че лицата на всички са омазнени с тлъстото месо. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 127. — Как можа да сложиш козунака върху книгата — виж как я омазни. А Омазних си ръцете с тази баница. И Правя нечия коса, кожа да станат мазни. Шампоанът, с който се мия, омазня-ва косата ми. А Нощният крем „Ерато“ омазнява кожата, омазнявам се, омазня се страд.
ОМАЗНЯВАМ СЕ несв.\ омазня се св., непрех. 1. За коса, кожа — ставам мазен; на-мазнявам се. Коси, които бързо се омазня-ват, трябва да се мият с по-алкални шампоани. Г. Георгиев и др., ФПБ, 46.
2. За дреха, книга и др. — поради дългата си употреба ставам мръсен, нечист, мазен (в 5 знач.), пропивам се с мазнина. — Как можеш да ходиш с това палто! Виж как му се е омазнила яката.
ОМАЗНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омазня и от омазнявам се. Ако кожата ви е суха, трябва да вземете мерки за нейното омазняване. Тя е жадна за влага и мазнини. Л., 1965, бр. 2, 35.
ОМАЙВАМ, -аш, несв.; омая, -аеш, мин. св. омаях, св., прех. 1. Правя някой да изпадне във възторг, възхищение пред моята красота, очарование или някакви други положителни качества; обайвам, очаровам, пленявам, запленявам, омагьосвам. Девойката омайваше, пленяваше, неотразимо възхитителна в разцвета на моминска красота и сияние на младостта. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Грудка тихо се засмя със своя звънлив смях, който омайваше, и хитро гледаше Свидена през дългите си спуснати ресници. Ил. Волен, БХ, 144. Очите му [на елена] вакли, златистожълти, като букови шумки в късна есен: погледнеше ли сърните — омайваше ги: навеждаха глави и тръгваха след него. О. Василев, ДГ, 41. Още на другия ден след пристигането си във Виена Зографа отиде в Картинната галерия. Проседя с часове пред картините, които го омайваха. В. Геновска, СТ, 44. Ние си спомнихме Тревненския балкан с гъстите гори, недостъпните върхове над Калофер, където ни бяха омаяли връх Левски, Русалка. Й. Радичков и др., ГСП, 104. Раковски омайва Друмев и другите млади и стари българи със своя пламенен патриотизъм и със страстните си увлечения в дирене истината за българското минало. Г. Константинов, ПР, 24. // Ставам причина някой да се унесе, да изпадне в захлас, самозабрава; опиянявам, зашеметявам. Овчарското предание уверява, че гласът на кавала много пъти омайвал приближающите са разбойници, които наместо да нападат, спирали са да слушат неговия меден глас. 3. Стоянов, ЗБВ I, 121-122. Букналите свещи ли го ослепиха, тамяненият дим ли го омая или пък светците от иконите оживяха, та стана той посред църквата и се завъртя. Ст. Даскалов, МЧ, 93. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино... От три метра те омайва аромата му. А. Констан
