ОМАЙНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Планинско цвете с перести листа и едри аленочервени или златножълти цветове, използвано в на-родната медицина, като някои видове (червено омайниче) имат магическа сила според народните вярвания; омайник2. Криста бродеше из поляната.. Наистина береше цветя.. — Това, червеничкото, е омайниче. Как хубаво са го измислили, нали? П. Вежи-нов, НБК, 104-105. Колко прелестни са цветовете на самодивското лале и омайничето. С. Драганов, ФБР, 3. — Билките са разни, дъще.. — Донеси ми от омайните! — Тях трябва ти да си ги откъснеш в късна доба срещу Еньовден: омайниче, вратига.
Н. Каралиева, ЗБ, 24. Вида тайно приши във фустата на Гълъбина омайниче против уроки. Г. Алексиев, ДЦ, 106.
2. Разш. Нар.-поет. В съчет. с биле, трева. Омайно биле (билка, трева). Рада носи бяла сая, /у саята дробно биле, /дробно биле омайниче, / да омая ергенето. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 102. Дека набра тава биле, / тава биле омайниче, / омайниче, ос-тайниче. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 95.
3. Само ед. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство розоцветни, с перести листа и единични или събрани в съц-ветия цветове, от които в България растат осем вида, предимно в планините. Geum.
О Червено омайниче. Бот. Растение с перести листа и едри аленочервени цветове, което расте по влажни места, край извори, потоци, торфища. Geum Coccineume.
ОМАЙНО нареч. Поет. По омаен начин, с омая (в 3 знач.), очарование. Мъдрец стар с белоснежни коси ми разправяше омайно приказка за нея. Н. Райнов, БЛ, 223. Отечество любезно, как хубаво си ти! /../ Как твоите картини меняват се омайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5. Сияй и пръска месецът омайно / лучи над сънни двори и къщя. К. Христов, БПр, 1896, кн. 7-8, 75.
ОМАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Качество на омаен; омая, вълшебство, очарование. Планините имат своята магическа омайност през всяко време на годината. PH, 1910, кн. 8-9, 215. Той усещаше в себе си потаения в човека животински звяр.., опит от любовната омайност на тая ясна нощ. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29.
ОМАК, мн. -ци, м. Диал. Мъжко конче на възраст от една до три години.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАКАМ. Вж. о м а к в а м.
ОМАКВАМ, -аш, несв.', омакам, -аш, св., прех. Диал. Натопявам (Н. Геров, РБЯ). омаквам се, омакам се страд, и възвр. Ома-кал се с пепелище. Н. Геров, РБЯ III, 360.
ОМАКВАМ СЕ несв.; омакам се св., непрех. Диал. Изцапвам се, овалвам се, омацвам се.
ОМАКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омаквам и от омаквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАКИНЯ ж. Диал. Женско конче на възраст от една до три години.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАЛА ж. Диал. 1. Жега, зной; задух1, мараня, омарнина, омалия (Н. Геров, РБЯ).
2. Отмалялост, отпадналост. Главата тегне изнурена. / Омала — нито капка мощ. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 10, 514.
О Омала ми падна (припадна). Диал.
1. Притесних се, саклетисах се. Омала ми панна [падна] да седя се вътре. БД I, 121.
2. Обхваща ме тъга, копнеж, обикн. по желан човек. Омала ми панна [падна], любе Златко, за тебе! БД I, 121. Стоян си майка думаше: /— Мале ле, стара мале ле, / що ми омала припадна, / на сърце, на бяло лице. Нар. пес., СбНУ IV, 53.
ОМАЛ АКС АМ. Вж. омалаксвам. ОМАЛАКСАНО нареч. Диал. Отпаднало, немощно. — Събери съчки — повтори омалаксано попът, — хората няма да ме видят без огънь как ще разберат, че освещавам земята. И. Вълчев, РЗ, 128.
ОМАЛАКСВАМ, -аш, несв.', омалак-сам, -аш, св., непрех. Диал. Отпадам, отслабвам; изнемощявам, омаломощавам се, отмалявам.
— От гр. цаХаоасо 'мачкам, стискам'. — Друга форма: омалсксвам.
ОМАЛАКСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от омалаксвам; отпадане, отслабване, изне-мощяване, омаломощаване, отмаляване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров. — Друга форма: омалсксванс.
ОМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Зноен, задушен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОМАЛЕЯ1. Вж. омалявам1. ОМАЛЕЯ2. Вж. омалявам2.
ОМАЛИЯ ж. Диал. Омала (в 1 знач).
— От Н. Геров, Речник на блъгарския язик, 1899.
ОМАЛОВАЖА. Вж. омаловажавам. ОМАЛОВАЖАВАМ, -аш, несв.; омаловажа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Придавам по-малка важност, по-малко значение на някого или нещо от заслужената, реалната му стойност, така че да изглежда несъществен, незначителен; подценявам, принизявам. — Тази песен е стара, Ваша светлост! — помъчих се да омаловажа новината. В. Мутафчиева, СД, 344. — Ти не се сърди, бай Еньо. Не искам да те омаловажавам, но ти знаеш какво ми е на главата. Аз подозирам къде може да се укрива Бурханлара. П. Сла-вински, ПЗ, 213. За да омаловажи поне що-годе тази обидна постъпка на жена си, той се обърна към своя роднина с една още по-задушевна приветливост. Т. Влайков, Съч. II, 169. „Изветрял е старецът“ — помисли
