въртеше. Олюляваше се небето от честите припламвания и угасвания на оръдейните дула. П. Славянски, ПЩ, 201. // Рядко. За вода, водна маса — раздвижвам се, като образувам вълни; разлюлявам се, развълнувам се. Точно в дванадесет часа морето се олюля, пенести вълни полетяха ту на една, ту на друга страна, удариха се в бетонните стени на небостъргачите. Ал. Бабек, МЕ, 198. // За пламък и др. — наклонявам се неравномерно в различни посоки, обикн. рязко; люлея се, полюлявам се. Огнището самичко се бе съживило, плахи пламъчета избухваха, олюляваха се и топло, приветно светулкаха. Ил. Волен, БХ, 62. Стаята беше огряна от огнището, където гореше буен огън; големите пламъци се олюляваха насам-натам, острите им връхчета се откъсваха и политваха нагоре през комина. Ил. Волен, МДС, 25.
4. Клатя се ритмично обикн. в резултат от въздействието на някаква постоянна сила, движение на друг предмет, тяло; люлея се, люшкам се, полюлявам се, поклащам се. Върху вълните се олюляваше жълтият корем на мъртвата акула. К, 1963, кн. 2, 32. Хубава бе, когато отиваше на вода, и белите бакъри се олюляваха на рамото, позвъ-няваха и блестяха на слънцето. БР, 1931, кн. 4-5, 125. Загърната в тъмен шал, тя се олюляваше върху задната седалка на някакъв разбит файтон. Ст. Сивриев, ПВ, 177. Ездачът се олюляваше върху седлото.
5. За множество от хора — раздвижвам се, разклащам се веднъж или няколко пъти в една или друга посока, обикн. бавно. В тоя миг и той, и Самуил, и цар Роман видяха, че гъстите редици на драговичите се разклащам;Чолюляват се. А. Дончев, СВС, 807. По-нататък ново боричкане, във въздуха стърчат бастуни. Тълпата се олюля изплашена и хукна да бяга. ЛФ, 1958, бр. 7, 3.
ОЛЮЛЯВАМ2, -аш, несв.\ олюлёя, -ёеш, мин. св. олюлях, прич. мин. св. деят. олюлял, -а, -о, мн. олюлёли, прич. мин. страд, олюлян, -а, -о, мн. олюлёни, св., прех. Остар. Успокоявам. Северни студове му студат краката, буен град го бие по лицето — но любовта Амалиина го олюлява в бурите. Н. Бончев, Р (превод), 89. Сичкий им писък [на насекомите], брънчене.. звучно се раздаваше в нощта, пречистваше се в прохладний воздух и олюляваше задрема-лий слух. Н. Бончев, ТБ (превод), 19. олю-лявам се, олюлея се страд.
ОЛЮЛЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от олюлявам1 и от олюлявам се. На това място реката беше плитка, разлята. Жената привдигна надплетената си фуста и с олюляване тръгна от камък на камък. М. Грубешлиева, ПП, 70. Отдавна ли бе, когато вървяхме един до друг с олюляване, като пияници, по пътя на смъртта? Л. Стоянов, X, 36. Аз добре познавах разни видове страх: висене на тънка желязна греда над бездна, когато и най-малкото олюляване означава край. Бл. Димитрова, ПКС, 186.
ОЛЮЛЯВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от олюлявам2 и от олюлявам се; успокояване.
ОЛЮПВАМ, -аш, несв.; олюпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обелвам, олющвам (във 2 знач.). Съсича клончето само с един замах, олюпва му корицата, плюнчи го и тогава чак присажда „благородната пъпка“. Н. Хайтов, ЩГ, 251. Реката беше пъл-нодводна и ако наистина минава под скалите,.., пътуването ще продължи с лодки. Затова сега едни олюпваха дебели кори от боабаби,.. Трябваше да се построят навреме пет пироги. Гр. Угаров, ПСЗ, 435.
2. Диал. Наронвам; олющвам1. — Отивам за просо. Ти й [на гугутката] олюпи слънчоглед. Цв. Чалъков, ЗИК, 13. олюпвам се, олюпя се страд.
ОЛЮПВАМ СЕ несв.; олюпя се св., непрех. Диал. Обелвам се, олющвам се. Коливата тука не биват само от просто сварена пшеница, но като отребат перво пшеницата, натопуват я във вода и като се намокри, чукат я в чутура да й се олюпи кожата.. и после я варат. Н. Рилски, ОМР, 58.
ОЛЮПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от олюпвам и от олюпвам се.
ОЛЮПЯ. Вж. олюпвам. ОЛЮСПВАМ, -аш, несв.; олюспя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Олющвам1 (в 1 и 2 знач.). олюспвам се, олюспя се страд. ОЛЮСПВАМ СЕ несв. ; олюспя се св., непрех. Диал. Олющвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЮСПВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от олюспвам и от олюспвам се; олющване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЮСПЯ. Вж. олюспвам.
ОЛЮТЯ. Вж. олютявам. ОЛЮТЯВАМ, -аш, несв.; олютя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Подлютявам.
— Сюлейман, олютих си окото! Ох, очен-цето ми! Пипнала съм го с лютиви пръсти.
Н. Каралиева, ЯЧ, 92. Наричат я [раната] благата, за да не я олютят. Т. Панчев, РБЯд, 313.
2. Прен. Разсърдвам, разгневявам, разлютя-вам. олютявам се, олютя се страд. ОЛЮТЯВАМ СЕ несв.; олютя се св., непрех. Диал. 1. Подлютявам се. Рана се олю-тила. Т. Панчев, РБЯд, 313-314.
2. Прен. Разсърдвам се, разгневявам се, раз-лютявам се. Димитрия вино пийе / под туй дърво божур дърво, /у дървото два голуба /../ Стенаа се два голуба, /нарусия чаша вино. / О люти се Димитрия. Нар. пес., СбНУ IX, 60.
