ОЛЮТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от олютявам и от олютявам се. В случаите, когато се налага олютяването в по-висока степен на отделни партиди млян червен пипер, също се използуват шипките, като се смесват в определено съотношение с другия червен пипер. П. Даскалов и др., ТК, 46.
ОЛЮЩВАМ1, -аш, несв.; олющя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Лющя, наранявам повърхността, покритието, обвивката на нещо на едно или няколко места; излющвам, обелвам2. Императорът смяташе да покрие стените на цялата църква с плочи от чисто злато, но ясновидците го предупредиха, че ще настанат гладни години за империята и народът ще олющи стените на храма. А. Каралийчев, С, 44. Бащата разя-досан грабнал брадвата и отишъл да вар-ди, като излезне змията да я убие. Тя са издала малко и той замахнал, не увардил да я удари, но ударил камъка над дупката и го олющил. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 107. — Те — спираше поглед тя, — пак го е рън-чил тоя вадидушник, чичо ти. Не знам що му чини добичето, та душмански го бие... Поглеж — на две места му е олющил кожата... Кр. Григоров, ОНУ, 64. — Как те цапнаха? — Брадва ме парна по главата и ме олющи здравата, ама съм най-добре. Като ме превържат^ и поспадне огънят, ще мога дори да яздя. И. Вълчев, СКН, 186.
2. Лющя, беля нещо изцяло, напълно или всичко до край; излющвам, обелвам2. Олющи зрял желъд, раздели зърната и полека ги суши. П. Р. Славейков, СК, 97. Обикновено три пъти през годината берат кахвени-те ягоди..: като оберат ягодите, турят ги на слънце, олющват ги от черупката им, като ги блъскат с дърво или с комик. БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 339.
3. Диал. Изронвам зърната от кочана на царевица или семките от слънчогледова пита. Господ даде една харна царевица., и откак я изсушиха и олющиха, намериха до пет хиляди оки царевица. КН, 1873, кн. 4, 72. олющвам се, олющя се страд.
ОЛЮЩВАМ СЕ несв/, олющя се св., неп-рех. За покритие, външна обвивка на нещо (мазилка, боя, кожа, кора и под.) — отделям се, падам от повърхността на нещо; излющвам се, обелвам се. Чичото почопли с пръст олющената бяла боя по рамката на прозореца и добави: — Още вчера забелязах, че се е олющила. М. Грубешлиева, ПИУ, 15-16. Гледжосаното ваганче подскочи и се търкулна по утъпкания пръстен под.. Глечта се бе олющила на няколко места и се виждаше под нея черната ламарина. Д. Талев, ПК, 775. Мъхнатата кожичка по рогата му [на Джели] отдавна бе паднала. Сега тя се виждаше само около венчетата, но и там скоро щеше да се олющи. Ем. Станев, ПЕГ, 115. При движение на корена в почвата външните клетки на кореновата гугла постепенно се олющват, отвътре тя непрекъснато образува нови. По такъв начин кореновата гугла има защитно значение. БТН V и VI кл (превод), 34.
— Друга (диал.) форма: олущвам.
ОЛЮЩВАМ2, -аш, несв/, олющя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Обикн. в съчет. с плесница, шамар. Зашлевявам1 (в 1 знач.); плясвам, шамаросвам. Думите си ги казах аз, а шамара ми го олющи Стария Комита.. Ръката на Стария Комита сви яката около гърлото ми, а другата опърли бузата ми с един здрав занаятчийски шамар. К. Георгиев, ВБ, 33. Той я блъсна и кресна: — Не ми пречи, че като ти олющя един! олющвам си, олющя си възвр. Когато стигнах до тия печални изводи, не ми оставаше нищо друго, освен мъжествено да си олющя един шамар за опомняне и да си кажа: „Какво правиш ти бе, Братко?“ К. Георгиев, ВБ, 3z.
ОЛЮЩВАМ3, -аш, несв/, олющя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Неодобр. Изяждам, излапвам. Олющи хляба. Н. Геров, РБЯ III, 359. олющвам се, олющя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЮЩВАМ СЕ, -аш се, несв/, олющя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Грубо. Махам се, побягвам, офейквам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЮЩВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от олющвам1 и от олющвам се. Не се отстраняват причините, които са предизвикали разрушаването и олющването на стените. ВН, 1959, бр. 2521, 2. Повече от две години работиха рационализаторите., върху новия тип машина за олющване на оризовата арпа. ВН, 1958, бр. 2126, 1. Цинковото белило има склонност към олющване. Н. Преславски и др., НПБ, 68.
ОЛЮЩВАНЕ2 ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от олющвам2 и от олющвам се; заш-левяване, плясване, шамаросване.
ОЛЮЩВАНЕ3 ср. Диал. Неодобр. Отгл. същ. от олющвам3 и от олющвам се; изяждане, излапване.
ОЛЮЩВАНЕ4 ср. Диал. Грубо. Отгл. същ. от олющвам се; махане, побягване, офейкване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЮЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от олющя1 като прил. 1. Който е без външната си обвивка; излющен, обелен. Финото брашно и олющеният ориз не съдържат витамин Bj. Анат. VIII кл, 109.
2. Разг. За семки (обикн. слънчогледови, тиквени) — от който е останала само външната обвивка, люспите. Бабаенев.. безпомощно гледаше разбутаните столове, под които се жълтееха олющени семки и смачкани угарки. Ем. Станев, ИК I и II, 76.
