ОЛУПВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олупвам1 и от олупвам се.
ОЛУПВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Олюпване, олющване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЛУПЯ. Вж. олупвам2.
ОЛФАКТОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до олфак-тометрия; олфактометрически. Олфакто-метричен метод.
ОЛФАКТОМЕТРИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Олфактометричен.
ОЛФАКТОМЕТРИЧЕСКИ. Нареч. от прил. олфактометрически; олфактометрич-но.
ОЛФАКТОМЕТРЙЧНО. Нареч. от прил. олфактометричен; олфактометрически.
ОЛФАКТОМЁТРИЯ ж. Мед. Начин за измерване на чувствителността, остротата на обонянието чрез вдухване в носа на въздух, който съдържа концентрирано миришещо вещество.
— От лат. о^аейк 'обоняние' + гр. цетреей 'меря'.
ОЛФАКТОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Мед. Уред за измиване на чувствителността, остротата на обонянието.
— От лат. о^аейк 'обоняние' + гр. цетроу 'мярка' през лат. тейит.
О ЛЮЛЕЯ1. Вж. олюлявам1.
О ЛЮЛЕЯ2. Вж. олюлявам2.
ОЛЮЛЙНА ж. Диал. Само в съчет.: На олюлина. Поголовно, масово, на поразия. [Нерон]., катадневно бил, мъчил, клал., и на олюлина палял своите граждани, нъ още искал., сичкия му народ, сичките римляни да имат една сама шия и да замахне завед-нъж да я отсече. МС, 1833, кн. 4, 29-30.
ОЛЮЛЯВАМ1, -аш, несв.; олюлёя, -ёеш, мин. св. олюлях, прич. мин. св. деят. олюлял, -а, -о, мн. олюлёли, прич. мин. страд, олюлян, -а, -о, мн. олюлёни, св., прех. 1. Ставам причина някой да изгуби равновесие, устойчивост, трудно да се държи прав, на краката си; разлюлявам, разклащам, люлея. Блесна огън, нещо парна беглеца в слабините и го олюля. А. Мандаджиев, ОШ, 26. // За вятър и др. — леко огъвам, разклащам ту на една, ту на друга страна дървета, растения; поклащам, разлюлявам. Вятърът олюляваше кестените, обсипваше ги с цял дъжд от розови листчета. Р, 1926, бр. 203, 3. • Обр. Див и страшен вик олюля гората. Петко хвана с две ръце главата си, обърна се и тръгна по пътя за Ди-мотика. Ст. Сивриев, ПВ, 149.
2. При движение наклонявам, люлея плавно тялото си ту на една, ту на друга страна; поклащам, люлея. Като вървеше [Катя], олюляваше тялото си някак ритмично и кокетно. М. Грубешлиева, ПИУ, 284. Както често се случва след нелепи страхове и постъпки, добрият край внезапно го омаломо-щи, та по обратния път олюляваше цялата си снага. Р. Сугарев, СС, 96. ОЛЮЛЯВАМ СЕ несв/, олюлея се св., неп-рех. 1. Изгубвам равновесие, устойчивост при стоене или движение и се наклонявам настрани или ту на една, ту на друга страна; залюлявам се, залитам, огъвам се. Първият юмручен удар се стовари върху главата му. Той се олюля и се обърна. Очите му потъмняха и се изпълниха с болка. Б. Йосифова, БЧМ, 71. Цялата [ръка] бе обляна в кръв. Нейният вид го накара да му прило-шее. Той се олюля, затвори очи и едва не падна. Ем. Станев, ВТВ, 65. Краката на турчина се олюляха, тялото му се наклони и той се строполи въз дядо Петко, прострелян право в сърцето. А. Христофоров, А, 345. Той забърза нататък, като се олюляваше, падаше и ставаше, смазан от треската. П. Бобев, К, 15. Немигнал цели две нощи, аз се олюлявах от безсъние, но реших да отида за малко в село. Мл. Исаев, Н, 75. // Само несв. Вървя, придвижвам се, като плавно се наклонявам ту на една, ту на друга страна; поклащам се, люшкам се. Солих леко се олюляваше по неравния път и тананикаше тъжна, помашка песенчица. М. Марчевски, ГБ, 56. —Комшии сме, синко, върви да ти кажа — тръгна тя напред, като леко се олюляваше по пъртината. В. Нешков, Н, 41 . // За превозно средство — при движение се наклонявам силно настрани или ту на една, ту на друга страна; поклащам се, люлея се, залюлявам се. Между останалите по линиите трамваи с натрошени прозорци и разкривени ламарини профучаваха военни коли, които се олюляваха до преобръщане от разровения паваж и посипаните камънаци. П. Славински, ПЩ, 153. Корабът се олюля, разпъна всичките си платна и излезе в открито море. Ст. Сивриев, ПВ, 62. // За дървета, растения — огъвам се, поклащам се ту в една, ту в друга посока; залюлявам се, разлюлявам се, люлея се. Пелин, пелин, зелен пелин, / що са пелин олюляваш / от връшчица до дънер. Нар. пес., СбВСт, 633.
2. Преставам да съм в състояние на покой, загубвам естественото си стабилно положение, при което се заклащам, залюлявам ту на една, ту на друга страна; разлюлявам се, разклащам се, люшвам се. Върхът на червената мачта леко се олюля. Цв. Ангелов, ЧД, 163. Последвали два силни труса. Целият под се раздвижил, стените се олюле-ли и толкова се наклонили, че на Золтан му било чудно как не се прекатурили. П. Славински, ПЩ, 230. Девет буля по мост води, / мостове се олюляват. / На булката от булото/на девера от пошове. Нар. пес., СбВСт, 218. • Обр. Замайването на главата ми се усили.. И всичко наоколо сякаш се
