вишение, на което се намираха и останки от храма на Аполон. Д. Димов, Т, 505.
2. Църк. Най-важната източна част в християнския храм, малко издигната в сравнение с останалата част и преградена с иконостас, в която само свещеникът има право да извършва богослужение. Пристъпи към олтара, спря се с прибрани нозе пред царските двери и се прекръсти три пъти едно след друго, с широк размах, тържествено, с изправена глава. Д. Талев, ПК, 50. Без да сеща краката си, той пристъпи. През отворите на кубето се прострелваха бледи лунни лъчи и осветяваха част от олтара и десния клир. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Два пъти [поп Серафим] взима кадилницата и кади из олтаря. Елин Пелин, Съч. I, 67. Направил си черкова, направи и олтаря. Послов. • Обр. Делото, на което е служил Раковски, е било една религия, олтарът на която е била България и целта — нравственото и политическото освобождение на цял народ. К. Величков, ПССъч. VIII, 9. О, вярвайте, честит е само онзи,/ сърцето на когото е олтар, / де пламъка на истината грей. П. П. Славейков, ЕП 1907, 76. Днес със станалото въстание, което принесе толкова жертви на народния олтар за свобода, показахме на света, че и ние сме народ. НБ, 1876, бр. 33, 127.
О Изправям / изправя (завеждам / заведа) някого пред олтара. Разг. Венчавам се с някого. Победа в това, че той [Джонко] и само той може да изправи Ангелина до рамото си пред олтара. А. Страшимиров, ЕД, 46.
— От лат. altarc.
ОЛТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни и (ос-тар.) -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до олтар. Свещеникът възвестяваше от олтара мир и любов между хората, подканваше ги чрез божествените книги към добро-честина и подръпваше отвреме-навреме ол-тарната завеса, за да се скрие от очите им, надвесен над светите дарове. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 145. Олтарът,.., беше разбит и поделен между грабителите. Олтарните стъпала бяха от чисто сребро. А. Каралийчев, С, 45. Олтарни двери.
ОЛТАРНИК, мн. -ци, м. Остар. Мъж, който прислужва на свещеника в олтара.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОЛТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Олтарен. Олтарските двери с позлатени резби,.., оставяха да се види през полуоткритата завеса част от вътрешността на олтаря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7.
ОЛТАРЧЕ, -мн. -та, ср. Умал. от олтар. Вътрешността й [на черквата] е един лабиринт от преградки и тъмни олтарчета, в които можеш да се изгубиш. Ив. Вазов, Съч. XVI, 134. Изворът беше в дъното на навеса, точно там, дето беше стената на олтарчето в параклиса. Г. Караславов, СИ,
74.
ОЛУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Улей или тръба за поемане и отвеждане на стичащата се от покрива на сграда вода по време на валеж; водосток, водосточна тръба. Тая липа, от една страна прехвърляше клони над улицата, от друга — стигаше до боядисания олук на новата къща. Н. Нинов, ЕШО, 35. Под ударите на ботуши, / тежки от вода, / .. / изчезват улиците,/ както в дните на потопът,/.. / и с гърло пълно / на олуците тръбите,/ и около комините / от студ пищят скворците. А. Муратов, ХД, 40-41. // Остар. Тръба за отвеждане на вода. От тия чешми, водата на една, която е близо до олтарят церковни от северната страна, вкарува се всичката чрез коруби (олуци) в олтаря, и с нея се мие лятно време всичката Велика Церква, на която прекрасното дюшеме часто се оплескува от тъпкането на поклонниците. Н. Рилски, ОМР, 61.
— Тур. oluk.
ОЛУМ неизм. Остар. и диал. В обръщение — сине, дете, момче мое. Тъкмо в тая минута момчето се върна. — Защо бързаш толкова, олум, защо се мориш? — обърна се той бащински към него. И. Йовков, ПГ, 31. — По даскаллък ли, казъм, тъдява?.. — Да, учителки сме.. — Е-ех, свят!.. — Не е за жена да се блъска сама насам-нататък.. Ама нищо, олум, нищо, вие да сте живи и здрави, ще мине и замине. К. Константинов, ПЗ, 26. Стояновата майчица,/ тя си на Стоян думаше: /— Стоене, олум, Стоене! / та що си грижен, кахърен? Нар. пес., СбГЯ,
44. Стаматкяната майчица, / тя на Ста-матка думаше: / — Стаматке, олум Ста-матке! Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 58.
— От тур. oglum.
ОЛУПАМ. Вж. олупвам.
ОЛУПВАМ1, -аш, несв.\ олупам, -аш, св., прех. Диал. 1. Унищожавам или убивам нещо или някого. Момчето., зело очите, та ги занесло у деда си, турнало му ги; пък те, пустите очи, биле от вълк, та старецът гледал на кръвнина и рекъл: — Сине! Тиа овце са митиляви, да ги олупаме? СГ, 1894, кн. 1,391.
2. Набивам някого; натупвам., отупвам. олупвам се, олупам се страд. и възвр.
ОЛУПВАМ2, -аш, несв.\ олупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Олюпвам, олющвам, олупвам се, олупя се страд.
ОЛУПВАМ СЕ несв.\ олупя се св., непрех. Диал. Олющвам се, падам. Само глупавите майки вярват, че кората на темето на детето била служила за здравие; намазвай я добре с чисто дървено масло.., тя ще ся олупи след някой ден. Хр. Данов, Лет., 1869, 97.
