ше, докато главата ù ставаше тежка като олово. М. Грубешлиева, ПП, 182. Опита се да разбере какво значеше това [глухият шум], но не успя, поиска да се събуди — клепките му тежаха като олово. Г. Райчев, Избр. съч.
ОЛОВОДОБЙВНИК, мн. -ци, м. Рядко. Работник в оловодобивен завод.
ОЛОВО СЪДЪРЖАЩ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. В който има, който съдържа олово. Най — важната оловосъдържаща руда е галенитът. Той е оловен сулфид. Геол. VIII кл, 20. Оловосъдържащи съединения.
О ЛОВЦЕ, мн. -та, ср. У мал. от олово.
О Гълтам / глътна оловцето. Разг. Обикн. в мин. и бъд. вр. Ще съм убит. Едни твърдяха, че смъртни присъди ще има само за нелегалните другари .. Други твърдяха, че освен нелегалните ще глътнат оловцето, както казваше бай Митър, и Гаврил Богданов, Кирил Митев, директорът и Стефан Димитров. К. Митев, ПБ, 334.
ОЛОГАВЁЯ. Вж. ологавявам. ОЛОГАВЯВАМ, -аш, несв.\ ологавёя, -èeui, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. оло-гавял, -а, -о, мн. ологавёли, св., непрех. Диал. Схваща се, става неподвижна (определена, отделна част) на тялото ми. Си лежаа [от сипаница] и станаа,/ мома Неда не станува. / Ослепела с двете очи,/ осакатела с двете раце, / ологавела с двете нозе. Нар. пес., СбНУ XLV, 354.
ОЛОГЕНЁЗА ж. Теория, според която животът е възникнал едновременно върху цялото земно кълбо във вид на много микроскопични организми, съвършено аналогични един на друг и принадлежащи към един и същ вид.
— От гр. ÔX.OÇ 'цял' + YBveaiç 'раждане'.
ОЛОГРАФ м. Юрид. Саморъчно написано от завещателя завещание.
— От фр. olographe.
О ЛОКАМ. Вж. олоквам.
ОЛОКАМ СЕ. Вж. олоквам се. ОЛОКВАМ, -аш, несв.\ олокам, -аш, св., прех. Разг. Олочвам. олоквам се, олокам се
страд.
ОЛОКВАМ СЕ, -аш се, несв.; олокам се, -аш се, св., непрех. Диал. За плат — изтърквам се, протривам се. Олокали му са гащите на коленете. Н. Геров, РВЯ III, 358.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛ0КВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олоквам и от олоквам се; олочване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛОКВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олоквам се; изтъркване, протриване.
ОЛОЛА междум. Диал. Поврага, по дяволите. Киков е човеко, Кончо? Мазе сакам д,идем при него.. — Море, махни се, олола, не иди, казал Конъо, он йе млого лош! Нар. прик., СбНУ VII, 134.
ОЛОМЛАНИ нареч. Диал. Преди две години; по-миналата година; полани.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга (диал.) форма: оломнани.
ОЛОМЛАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е отпреди две години; по-мина-логодишен, по-лански. На рид имат до три бели снега; / еден — лански, други — олом-лански, / свой трети, леле — годинашни. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ П1, 358. Ми ги фър-ли овчарят яболка во вода,/,/ първ яболко остана над вода: / Ова, велит, оломланско беше. Нар. пес., СбБрМ, 77.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга (диал.) форма: оломнански.
ОЛОЧА. Вж. олочвам.
ОЛОЧВАМ, -аш, несв.', олоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Лоча всичко, до край; излочвам, олоквам. Котката олочи млякото. олочвам се, олоча се страд.
ОЛОЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олочвам и от олочвам се; излочва-не, олокване.
ОЛОШАВЕЯ. Вж. олошавявам.
ОЛОШАВЯВАМ, -аш, несв:, олошавея, -ееш, мин. св. -ях св., непрех. Диал. 1. Ставам лош или по-лош. От известно време много олошавя тоя човек. С него не може да продумаш.
2. Поболявам се, разболявам се; залоглавявам (Н. Геров, РБЯ). // Ставам по-болен, влошавам се (Н. Геров, РБЯ).
ОЛОШАВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олошавявам; залошавяване.
— От Сг. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОЛТАР, -ът, -а, и (остар.) -ят, -я, м.
1. Истор. В езическите религии — камъкът, върху който се коли жертвено животно, а впоследствие и мястото, където се принася жертвата на боговете; жертвеник. Това са били боговете — покровители на семейството, а гробовете са били храмовете на тия богове. Там семейството е ходило не да плаче, а да принася жертвоприношения и да им отправя молби на нарочно издигнати в тяхна чест олтари. К. Величков, ПССъч. III, 53. Отпреде му има един олтар, на който някога жертви са принасяли на Сфинкса. ИЗ 1874-1881, 85. На прекрасните олтари жреците принасяли на боговете в жертва животни особено бикове, украсени с цветочни венци. Н. Михайлов-ски, РВИ (превод), 71. Варварската й грозота [на крепостта] изпъкваше в потискащ контраст с олтара на един пан, издълбан върху мраморната скала на съседното въз
