ОЛИЦЕТВОРЯВАМ СЕ несв.; олицетворя
се се., непрех. Намирам израз, въплъщение в нещо; въплъщавам се, проявявам се. Все-ки гражданин, като представлява една личност, в която се олицетворява цялото человечество, е съвършено равен на своите подобни. ПУС, 7-8. Може да се каже положително, че в това творение [на Ив. Вазов] напълно са олицетворява искрената душа на нашия народ. НБ, 1876, бр. 55, 212.
ОЛИЦЕТВОРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от олицетворявам и от олицетворявам се.
ОЛИЧА. Вж. оличавам.
ОЛИЧАВАМ, -аш, несв/, олича, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да стане хубаво, лично, да се хубавее; разхубавявам, заличавам3, украсявам. Вино пиет Яне Плетикоса, / вино пиет, хем Бога ми молит:/ ал ке дойдет дена Гюргевдена / шума да листит, гора да оличит. Нар. пес.,
Н. Геров, РБЯ III, 358. оличавам се, олича се страд. А между тем българската държава като се закрепи на Балканския полуостров.., положението й в кръга на другите европейски държави зё да се усилява и оли-чава. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 126.
ОЛИЧАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оличавам и от оличавам се; разхубавяване, заличаване3, украсяване.
— Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
олко1 нареч. Диал. Толкова; толко. Йован майка мошне додеваше, /майка му се люто налютила, / .. /— А Йоване, а синко рогене [рождени]/ Защо олко> синко, ми до-деваш? Нар. пес., СбБрМ, 315. Коа чуло момчето толкоа пари,.., се сетило, оти треба да чини още по много. — Чекай да прашам и на друго место, си рекло момчето со умот, лели дават овой олко, друг може да даит още повекье. СбНУ X, 134.
ОЛКО2 и (разш.): олком съюз. Диал. Като, щом като. — Байне ле, бате Иване,/ олко ме питаш и питаш,/ я тебе прао ше кажа. Нар. пес., СбНУ X, 29. Гора Стояну думаше:/ Стоене, младо юначе!/ Олком ма питаш, да кажа,/ правичко да ти обадя. Нар. пес., СбГЯ, 8.
ОЛМАЗ нареч. Остар. и диал. Невъзможно. Екзархията след Орткьой се бе пренесла в тая махала подир дълги истории „алатурка“: да бъдела в средището на града — олмаз, не бива много близо до европейските посолства, може да става шушуму шу. Хр. Бръзицов, НЦ, 339-340.
— Тур. оЬпах.
ОЛОВ м. Остар. и диал. Мрежа за ловене на големи риби по Дунава.
— Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
ОЛОВА. Само в съчет. : Олова кам-джия. Диал. Плетен камшик; бич. И девер се от порти зададе,/ па си чуло тиа благос-ловки,/па се свило на кон на теркиа [седло], / та откачи олова камджиа,/ па си заби китени сватове! Нар. пес., СбНУ XLIV, 25. Соблече си руо девойочко,/ та облече руо баш юначко,/па си зема сабля на сглабове,/.. / и си зема олова камджия,/../ па си яна [яхна] коня ластавица. Нар. пес., СбНУ X, 83.
ОЛОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Оловен; оловит. Право тегли воз Дуката града: / ке те сретнат врати оловати,/ ке видиш джамове позлатени. Нар. пес., СбНУ XXIX, 88.
ОЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни и (остар.) -а, -о, -мн. -и, прил. 1. Хим. Който е съединение на елемента олово с други елементи. Оловен нитрат. Оловен арсенат. Оловен ацетат. Оловна киселина. Оловни соли.
2. Който съдържа олово. И в тунела сталактитите блестяха като стъкло, но между тях се забелязваха и металични отблясъци — земните пластове бяха от оловна руда. М. Марчевски, ТС, 114. Рила обладава в подножията си и други минерални богатства: горещи минерални води,..,
златце, — .. — оловена и медна руда и малко въглищни терциални котловини. Ив. Вазов, Съч. XV, 58-59. Във флотационните фабрики са добити хиляди тонове цинков и оловен концентрат. РД, 1(958, бр. 7, 2. Оловна глазура.
3. В който се добива олово. Оловен завод. Оловен рудник.
4. Който е направен от олово. Оловото е било известно още от най-дълбока древност. За това свидетелствуват намерените при разкопките на Помпей оловни водопроводни тръби и оловни монети в Китай, сечени 2 000 години пред нашата ера. Р. Димитров, РЗН, 41. Над всичките най-високо се издигаше въз могилата,.., покритият с оловени листи купол на красивата църква „Св. Възнесение“ със своята кула-звънарни-ца. Ив. Вазов, Съч. XIII, 127. Бълболи си чешмата/през цеви оловни. П. П. Славейков, КП ч. III, 224. Кои мисли без особено забе-лежвание не могат да ся запомнят, да ги назначи с оловна писалка, за да ги припом-нуват по-добре децата. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 10. Освен тези три грамоти, които са били запечатани с оловен печат (сигилии)..., Василий е дал тогава на българе-те и други грамоти. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8,15. Оловни букви. Оловни сачми.
4. Куршумен. Долу в равнината стрелбата зачести:.. И сред оловния ситнеж, като при дъжд, светваше оръдие: тогава страшният му гръм стократно се повтаряше из валога: яу.яу....о...о... П. Михайлов, ПЗ, 21. От улицата екна разпокъсан залп и оловна градушка посипа стените. Хр. Смирненски, Съч. III, 198.
