тявам, олетям. Някои от тях [розите] дават добре развити цветове, други след разцъфтяването им цветовете олитат, трети преди да се разцъфтят цели пъпки падат от стеблата. Гр, 1906, бр. 10, 159. Тая нощ техните жилави клонки бавно започват да се надигат. Дзън-дзън! — стласк-ват се помежду си ледените чашки по тях, изпочепват се, олитат, безпомощно звя-кат по земята. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Цвят олита, лист опада. Ч, 1871, кн. 7, 220.
2. За роса — изпарявам се, вдигам се; олетя-вам, олетям (Н. Геров, РБЯ).
ОЛЙТАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от олитам; олетяване, олетяне. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛИХВЯ. Вж. олихвявам.
ОЛИХВЯВАМ, -аш, несв\ олихвя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Банк. Начислявам лихва на влог, заем, кредит и под. Олихвявам спестовната си книжка, олихвавям се, олихва се страд. Те [златните грошове] се олихвяват в работи по целта на задругата и носят приход вече 2,400 л. т. Лет., 1909, 19‘
ОЛИХВЯВАНЕ ср. Икон. Отгл. същ. от олихвявам и от олихвявам се. Олихвяване на влог.
ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Ли-
тер. Художествен похват, при който се приписват човешки черти на предмети, животни, природни явления и др.; одухотворява-не., персонификация. Непоправимото е вече дошло и поетът, без да прави усилия, намира най-точните олицетворения и най-бе-змилостните аналогии, които ще очертаят и размерите, и цялата истина в същността на прелома. Ив. Спасов, БС, 142. Може лесно да се сгреши, като обикновени поетични фигури — метафори и олицетворения — се вазведат в документи за митически мироглед. Б. Ангелов, ЛС, 74. // Разш. Представяне на нещо в образ на живо същество; олицетворяване, персонификация. Хората от Белоградчик си имат свои готови представи за олицетворението на прославените скали. Те пресичат потока на вашето въображение и бързат да ви осведомят: това са „Монасите“, ей това — „Римският папа“, а онази скала е „Мойсей“. Ст. Станчев, НР, 9.
2. Въплъщение, израз на нещо. Моето желание беше — да се накичиш с розата ми и да бъдеш сред зима олицетворение на пролетта, каквато аз те съзерцавам в тая минута. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 284. Този учтив и внимателен човек [Лилиев] не благоговееше пред властта и нейното външно олицетворение — титлите, чиновете, званията. Е. Каранфилов, Б III, 143. Известно отношение към тези балади имат ония, в които самодивите се явяват олицетворение на зла, отмъстителна ревност към извънредната женска хубост. Б. Ангелов, ЛС, 40. За мене Кръстьо Сарафов независимо от голямата му и безспорна дарба бе олицетворение на рядко трудолюбие. Ив. Димов, АИДЖ, 83ч
ОЛИЦЕТВОРЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Някой (или нещо), който олицетворява, представлява нещо; олицетворение (във 2 знач.). Фило Калинков беше личният приближен на самите сега оли-цетворители на отечествената независимост, старите негови съратници, регентите днес на България. А. Страшимиров, Съч. I, 236. „Звяр“, „кръвопиец,“ "изрод човешки, " „нищожна твар“ — такъв се представлява олицетворителят на експлоатацията и потисничеството. Г. Бакалов, Избр. пр., 336. По тоя начин дружбата се явява олицетворител на това, що българите имат и могат в Станимака. РН, 1905, кн. 4, 193.
ОЛИЦЕТВОРЯ. Вж. олицетворявам.
ОЛИЦЕТВОРЯВАМ, -аш, несв.\ олицетворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Представям нещо в образ на живо същество; персонифицирам. Старите славени ги [реките] олицетворили .. и ги обожавали. Ч, 1871, кн. 16, 503. И тъй, словенинът, като олицетвори невидимата причина, основа своето верование на тази мисъл, че „доброто начало секоги докарва на човека само добро“. Т. Шишков, ИБН, 186.
2. Прен. Изразител съм на нещо; въплаща-вам. Борис изглеждаше духовно ограничен, но олицетворяваше трезвия реализъм, упорството и волята. Д. Димов, Т, 220. Този човек олицетворяваше правдата, а сам беше погазил една правда по пътя си. А. Гуляшки, ЗВ, 302. Новият турски реформатор [Митхад паша] изчезна ненадейно от политическата сцена. Сякаш неговото поведение да беше един лъжлив мираж, както бяха лъжливи и началата, които той олицетворяваше.. НБ, 1877, бр. 63, 245. Ал-деа, който олицетворяваше самата искреност, говори тъй тому князу: Аз не мразя никак моята братовчедка, ако ида е по-ху-бавица от мене. И. Адженов, ВК (превод), 31-32.
3. Остар. Представям, изобразявам в художествена творба; рисувам. Той захваща да возпява отечеството си в песните си и да олицетворява славата му в жизнеописания-та си. К. Величков, НС, 10. Никой не са е заел да олицетвори народний злополучен живот на българина в период на няколко години връх лицето на един страдалец или герой. У, 1871, бр. 11, 172. Тези повърхни бележки описах, за да упътя зрителя да види какво въображение исках да олицетворя, а по-частни разяснения дано може картината сама да изговори. Н. Павлович, РК, 3. олицетворявам се, олицетворя се страд.
