Гърция се събрала на олимпийските игри, дето,.., ставали надпрепускания в запрегна-ти коне и борба. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 189;
ОЛЙТАМ
527
олимпийски
ОЛИМПЙИСКИ нарен. Остар. Книж. Величаво и невъзмутимо спокойно, високомерно. — Ще трябва войска — заявява наивния управител. — Не е моя работа — отговаря олимпийски големецът. — Драган Цанков не трябва да бъде избран. Ал. Константинов, Съч. I, 45.
ОЛИМПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Олимпийски. След Диомеда се помъкна тъмен рой/херои: Менелай, Мене-тий Мирмидонски, / .. — по него? богини / и богове, от връх олимпийските вършини. П. П. Славейков, КП ч. Ш, 25. Сълзи зарони Тетида и му тогава отвърна: / Има ли друга, Хефесте, сред богините олимпски, / да е понесло сърце / и толкова скърби и мъки? Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 38-
39.
ОЛИНЁЯ. Вж. олинявам.
О ЛИНЯВ АМ, -аш, несв.\ олинёя, -ёеш, мин. св. олинях, прич. мин. св. деят. олинял, -а, -о, мн. олинёли, св., непрех. Диал. 1. Отслабвам поради заболяване, тревоги и под.; излинявам. Тънка снага олиняла, /руса коса окапала; бяло лице приплатняло / като платно небелено. Нар. пес., СбНУ XLVI, 111.
2. За животно и птица — сменям през пролетта козината си, перушината си (Н. Геров, РБЯ).
ОЛИНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от олинявам; излиняване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛИО, мн. няма, ср. 1. Растително масло с бледожълт цвят, което се добива от слънчогледово семе и се употребява главно за храна. Парата за него [бай Цветко] беше голяма съблазън. Отвори няколко сладкарници,.. Направи и маслобойна.. Нашият слънчоглед напълни варелите с олио. А. Каралийчев, ПД, 34. Миришеше на печено месо, на прегоряло олио. О. Василев, ЖБ, 81. Олио нямаме в къщата си и за кандилото. Ст. Марков, ДБ, 384.
2. Остар. Зехтин.
— От ит. olio 'зехтин'.
ОЛИСЁЯ. Вж. олисявам.
ОЛЙСКАМ. Вж. олисквам.
ОЛИСКВАМ, -аш, несв.\ олйскам, -аш, св., прех. Диал. Намокрям, изцапвам нещо с лискане; оплисквам. олисквам се, олйскам се страд, и възвр.
ОЛИСКВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олисквам; оплискване.
ОЛИСЯВАМ, -аш, несв.\ олисёя, -ёеш, мин. св. олисях, прич. мин. св. деят. олиейл, -а, -о, мн. олисели, св., непрех. 1. Обикн. за мъж — окапва ми, опадва ми косата, ставам лис; оплешивявам. Косата му капеше и той олися съвсем. Д. Янакиев, X, 41.
2. Прен. Обикн. за земна повърхност — оставам без растителност; оголвам се. Ден подир ден свличали трупи към пещите за катран и дървени въглища., и все повече олисявали скатовете на планината, все по-стръвно секачите лазели нагоре. Ст. Станчев, ПЯС, 108. Там, където беше хряскала брадвата на Мехмед, стърчаха потъмнели ниски дънери. Калето беше доста олисяло. Ст. Станчев, НР, 98.
ОЛИСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от олисявам; оплешивяване. Потенето на главата и постоянното й въртене довеждат до опадване на косата в тилната област (олисяване). К. Рашков и др., ДБ, 210.
ОЛИСЯЛ, -а, -о, мн. олисели. Прич. мин. св. деят. от олисявам като прил. 1. Който е останал без коса; оплешивял. Доцентът — човек вече към шестдесетте, с почти олисяла глава, трие потта по врата. В. Чен-ков, ЗХ, 143. Учителят разтърка с пръсти светналото си от бледнина голо, олисяло чело и погледна през прозореца пътя, който водеше към балкана. Ст. Даскалов, БП, 70-71. Нисък, тунтурест, с олисяло теме и добродушна кръгла брадичка,.. Интересен човек беше този мекичар! А. Гуляшки, ЗР,
199. Румени лелки пееха в хоровете, олисели мъже потропваха тракийски хорца. А. Гуляшки, ЗР, 263.
2. За коса — която е опадала, окапала; оплешивял. След момичетата на врата се показа един възрастен, сериозен мъж с олисяла коса. К. Калчев, СТ, 203.
3. Прен. За земна повърхност, дървета, клони и под. — който е без растителност, листа; оголен. Някога, много отдавна по южните склонове на Стара планина,.., имало големи, едва проходими гори. За тях напомня името на Елова долчина, която и до днес придружава с олиселите си урви Бу-чумеката рекичка. Ст. Станчев, ПЯС, 108. Вятърът прелиташе над покривите, тревожеше олиселите клони на тополите. 3. Сребров, Избр. разк., 56.
4. Прен. Разг. Излинял, олизан (в 3 знач.). Зиме той спеше из разни обори и напуснати фабрични постройки, а лете — под своята олисяла черга, на открито. Ив. Ха-джимарчев, ОК, 32-33.
олисялост, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от олисял; олисяване, оплешивяване. Мъча се да посрещна геройски удара на съдбата:.. Собствената ми физиономия върху никела на настолната лампа този път изглежда чисто и просто глупава. Глупава и обкръжена с равни полоси от олисялост и безпощадно прошарени кичури. К. Грозев, СбХС, 209.
ОЛИТАМ, -аш, несв.\ олетя, -яш, мин. св. -ях, непрех. Остар. и диал. 1. За цвят, листа, коса и под. — опадвам, окапвам; оле-
