5. Прен. Който е с цвят на лово; сивочер. Водите на реката ставаха оловни, после сребристи, после над вълните минаваше тънък, бледорозов гланц. С. Северняк, ВСД, 192. Слънцето засяда — кървадо петно в оловената маса на облаците. И. Йовков, Ж 1945, 75. Излязох заедно с него навън, под тъмнеещото оловно небе. П. Ве-жинов, НС, 75. Над тъмнеещите планински хребети на запад догаряше в оловен блясък късият декемврийски ден, сив и тъжен. Д. Талев, И, 209. И в бурната нощ на борбата / грамадата черна хвърли,/ и спри се да видиш, когато / сред мрак и оловни мъгли, / ще блеснат реки огнеструйни. Хр. Смир-ненски, Съч. 1,146.
6. Прен. За дъжд, небе и под — студен, тежък. Дъждовете започнаха.. Есенното оловно небе тежеше вече седмици над фабриката. Вл. Полянов, ПП, 101-102. • Обр. Над стрехите на високите двукатни, мрачни здания бе проснат дървен покрив. Върху него чукаха оловните куршуми на дъжда и веселата му песен ставаше някак си заканителна и зловеща. Д. Спространов, С, 13. Като че ли съвсем се стъмни. Телевизионните антени от насрещните покриви потънаха в овисналите поли на облаците. Спря оловният дъжд на тополовите клони. Дали ще завали сняг? С. Северняк, ИРЕ, 158.
7. Прен. за поглед, сърце, мълчание — изпълнен с тъга, мъка, напрегнатост. Той отправи към нея тежкия си оловен поглед. Д. Димов, Т, 555. Нови хора с оловени сърца вървят подир колата с багажа. Св. Минков, РТК, 17з. Аз давам някакви обяснения, след които настъпва мълчание... Да, тежко, оловно мълчание, което в събранията на нашата партия значи много. Д. Димов, Т, 689-690.
8. Остар. Който е изработен от сплав на лово и калай в различни съотношения. Извадих из джеба си оловено папурче с ракия и го подадох бае Цену. Т. Влайков, Съч. III, 3. На лявата му ръка блесна оловен пръстен с емблема на смъртта. Ем. Станев, ЙКI и II, 58. Загърват я кошулята на гърлото с чапрази сребрени или оловни. К. Шапкарев, СбНУКШ ч. III, 268. • Обр. Двори му на Стойо са калдаръмени, / дзидовето оловени, / портите му — огледало. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 77.
О Оловен окис. Хим. Миний, миниум. Оловото,.. намира твърде широко приложение в химическата индустрия — за получаване на оловна глеч, оловен окис, миний и др. Ге-ол. IX кл, 115-116. Оловно отравяне. Плум-бизъм; сатурнизъм. Като оловен. В съчет. с вися, тежа и др. Във висока степен; много. Победеният, който само преди секунда е живеел с чудесното усещане на бъдещ победител, на увенчан с лавровото клонче, сега става от тепиха полужив, мътно гледа пред себе си, ръцете му висят като оловени. Л. Стефанова, ВМД, 119. Главата й тежеше като оловена. С уморени движения се затътра из одаята. Б. Несторов, АР, 92.
ОЛОВИНА ж. Диал. Пиво от житни култури (овес, ръж, ечемик, царевица), покълнали и после изсушени, смлени и промити с вряла вода да ферментират в специално каче; аловина, ловина.
— Н. Геров, Речник на българский язик, 1899.
ОЛОВЙР м. Остар. Книж. Скъпа пурпурна коприна. Така, облечена в дрехи от аксамит и оловир и увенчана с корона, сияеща с нетленна хубост, княгиня София бе погребана под сводовете на църквата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 168.
— От гр. оХорлроу 'пурпурна дреха'.
ОЛОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Оловен; оловат. Диамантът, графитът, от който стаят оловити пера,.., тий са въглени кристални. Ч, 1870, кн. 5, 156.
оловник, мн. -ци, след числ. -а, м. Остар. Книж. Молив от графит. На книга пи-суват с мастило или с оловник. Д. Манчев, БЕ I, 102. В Европа ластиката се е появила скоро и най-напред се е употреблявала да се трие писаното с оловник. Т. Икономов, ЧПГ, 105. Аз пренесох в кораба ястието си, карандашите си (оловници), и аз настаних платната, като съставях самси всичкия екипаж (товар). Ч, 1875, кн. 3, 144.
ОЛОВНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: 1. Оловен, като: оловноацетатен, оловнозелен, оловносив.
2. Олово-, напр, оловносъдържащ, олов-номеден, оловноманганови др.
ОЛОВНОДОБИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с добиването на олово; оловодобивен. В оловнодобивната фабрика ще бъдат направени индустриални опити за стопяване на оловен концентрат в електропещи. ВН, 1960, бр. 2661, 2. Оловнодобивен завод. Оловнодобивни процеси (технологии).
ОЛОВНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Зелен със сив оттенък, като цвета на оловото. Те [облаците] идеха откъм сушата,., и се стремяха да закрият слънцето. И сякаш заразени от тяхната енергия, към сушата бързаха неголеми, къдрави, оловнозелени вълни. Е. Манов, БГ, 106. • За цвят на лек автомобил — зелен металик.
ОЛОВНОКАФЯВ, -а, -о, мн. -и , прил. Който е кафяв със сив, оловен оттенък. Екземпляри [от Семиреченски тритон], които са били по-дълго време на сушата, обикновено са по-светли, отколкото тези, прекарали продължително време във вода — тъмни, с оловнокафяв цвят. Л. Христов, 3, 44.
ОЛОВНОМЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Индив. Който е мътен, тъмен със сив оттенък, като цвета на оловото. Въздухът
