виновите скали приличат на оливиновите шисти, само че имат масивна текстура. Г. Георгиев, П, 299. Други изоморфни резици са тези на минералите от., оливиновата група, на амфиболите и др. Г. Георгиев, МП, 103.
ОЛИВИНЙТ м. Минер. Планинска скална порода с кристално-зърнеста структура и черен, тъмно- или светлозелен цвят, съставена от оливин с примеси от хромисти и Други скални материали; дунит. Като суровина за производството на форстерито-ви огнеупори се употребяват различни маг-незиевосиликатни скали: .. оливинит, серпентинит и др. К. Дойчев, МП (превод), 239. У нас в Ямболско се среща магнетитов оливинит (дунит). Г. Георгиев, П, 174.
— Фр. оНушКс.
ОЛИВИЯ ж. Остар. Олио. Помня, веднъж я гледах как правеше мекици. Взимаше късчета тесто, разпъваше го с ръце и го слагаше във врялата оливия. НР, 1967, кн. 12, 28. Нацапах му с оливия костюма. Н. Русев, П, 151.
— От собсгв. (търг. марка) по лат. оЦуа .маслина,.
ОЛИВКА ж. Остар. Книж. Маслина. Аравия, страна на ладана [тамян], мирото и сичките различни благоухания, малко изважда оливки,., захарен тръстик, финики. Ив. Богоров, ВГД (превод), 265.
— Рус. оливка.
ОЛИГАВЯ. Вж. олигавявам и олигавям.
ОЛИГАВЯВАМ, -аш, несв. (рядко); олигавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Олигавям. Слюнката олигавява и измива достъпните места на устата и по този начин намалява броя на микробите. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 33.
ОЛИГАВЯВАНЕ ср. Рядко. Олигавяне. Обикновено гнилостните бактерии разрушават най-напред хлабавите тъкани от месестата страна на кожата .. първи признаци на започналото гниене на кожата са олигавяването и потъмняването на месестата страна. Ст. Младенов и др., ОТК, 24-
25.
ОЛИГАВЯМ, -яш, несв/, олигавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нацапвам, намокрям нещо или някого с лиги (слюнки) или други слузести течности. Да не се туря много слама на говедата, че я олигавят. Ст. Даскалов, СЛ, 58. О, знаете ли вие как хапят охлювите? Полазили към върха на елата, те плюят и олигавят всичко по образ и подобие свое. Хр. Пелитев, ХО, 122-123. Охлювът нагоре се отправи,/ като в баснята, с пълзение. / Дето мина, всичко олигави, / но когато от върха погледна,/ поусмихна се с презрение. Кр. Велков, МО, 243. — Царо ле, честит царо ле, /когато влезне вуку овци,/ и фане вакло ягненце, / и он го олигави.
Нар. пес., СбНУ II, 82. олигавям се, олигавя се страд, и възвр.
ОЛИГАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от олигавям и от олигавям се.
ОЛИГАРХ, мн. олигарси и (рядко) олигархи, м. 1. Истор. Член на олигархично управление. Вред те [спартанците] помагали на знатните фамилии да уничтожават демократията и ввождали олигархия, подобно на атинските тирани. Обикновено во всекий град те поставяли десет олигарха под председателството на спартанския „га^мост“. Н. Михайловски, ПВИ (превод),
2. Разш. Човек, който принадлежи към господстващото мнозинство. Пътят към малкия, но всемогъщ кръг на олигархите, от който започваха международните връзки, минаваше през „Никотиана“. Д. Димов, Т,
32. Някога Елмазените планини са били място за наслада само на императорите, царете и будиските олигархи. Т. Генов, Избр. пр, 324.
— От гр. oXiyapxifc през нсм. Oligarch или рус. олигарх.
ОЛИГАРХИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до олигархия, който е свързан с олигархия; олигархически. Олигархичен режим. Олигархична групировка. Олигархично управление.
ОЛИГАРХИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до олигархия, който е свързан с олигархия; олигархичен. В градовете отначало господству вали главно търговци и лихвари,.., в чиито ръце е бил градският съвет, полицията и всички други учреждения и институти. Ясно е, че тази олигархическа група не е могла да не влезе в остра борба и останалите слоеве на градското население. А. Бешков и др., ИГ,
33. Главно правителствено място станал Сенатът, а избраните от числото на сенаторите сто знатни мъже съставяли върховния съвет, който първоначално имал значение на висше съдилище; отпосле този олигархический съвет заловил в ръцете си всичкото управление. Н. михайловски, РВИ (превод), 48. Ако лицата, които управляват царството са малцина, то такова правление ся нарича олигархическо. Ив. Богоров, ВГД (превод), 109.
ОЛИГАРХИЯ ж. 1. Истор. Форма на държавно управление в повечето гръцки градове-държави, при която политическата власт принадлежи на малцинство, избрано по имуществен принцип. Поражението на Атина било поражение на демокрацията. Спартанците навсякъде въвеждали олигархията и настанявали своите войски. Ист. V кл, 154. Те [аристократите] са старали да подчинят под себе си по-долните класове.. Там, дето те сполучвали туй и дето твърде видно отделяли себе си от народа, образувала са олигархия (което значи собствено „господство на малцина“). Н. Михайлов-
