О ЛЕТЯ 522 ОЛИВИНОВ
ОЛЕТЯ. Вж. олетявам, олетям и олитам.
ОЛЕТЯВАМ, -аш, несв.; олетя, -иш, мин. св. -ях, св., непрех. 1. За коса, листа на дърво, цвят и под. — опадвам, окапвам; олитам, олетям. — Дъще Йордано, дъще Йор-дано, Йордано,/ снагата да ти изсъхне, / косата, косата да ти олети. Нар. пес., СбВСтТ, 284. Дръвото са покръшило,/ шумата е олетела — / ябъки са не отбиват. Нар. пес., СбНУ XLIV, 244.
2. За кости — оголвам се след изгниване, разлагане на месото. Дека Яна Дунав изф-рълило, /тамо се е градище правило; / дека Яни кости олетели, / там порасло зелена ливада; / дека Яни очи излетели,/ там изврели два бистри кладенци. Нар. пес., СбВСт, 280.
3. За роса — изпарявам се, вдигам се; олитам. Айдете булки, да легнем,/ доде слънцето огрее,/ доде росата олети. Нар. пес., С6НУХХ1Х, 126.
ОЛЕТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от олетявам; опадване, окапване, олетяне, оли-тане.
— Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОЛЕТЯМ, -яш, несв.\ олетя, -йш, мин. св. олетях св., непрех. Диал. Олетявам, олитам.
ОЛЕТЯНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от олетям; опадване, окапване, олетяване, оли-тане.
ОЛЕУМ м. 1. Хим. Вид концентрирана димяща сярна киселина, употребявана в производството на органични багрила, взривни вещества и другаде. Олеумът е разтвор на серен триокис в 100%-на сърна киселина. М. Кожухаров и др., АХ, 291.
2. Биол. Масловидно вещество, което се намира в някои растителни клетки.
— От лат. oleum,масло, през нем. Oleum или рус. олеум.
ОЛЕФИНИ, мн., ед. (рядко) олефйн, м. Хим. Ненаситени мастни въглеводороди от етиленовия ред, получавани при дехидрати-ране на алкохоли, употребявани при производството на пластмаси, изкуствен каучук, при приготвянето на бензин с високо октаново число и другаде; етиленови въглеводороди, алкени, алкилени. Когато наситените въглеводороди съдържат една двойна връзка, те се наричат етиленови въглеводороди или олефини. Хим. XI кл, 1965,106.
— От лат. oleum .масло, + affiniss,близък,.
ОЛЕФЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до олефини. Олефинови комплекси.
ОЛЕЯ1. Вж. оливам1.
ОЛЕЯ2. Вж. оливам2.
ОЛИВА ж. Остар. Поет. Маслиново дърво; маслина. В безмълвието нощно мирно тънат / чертозите и мраморните сгради / во сянката на тъмните оливи. П. П. Славейков, ЕП 1907, 32. А лятна нощ през прозорците гледа / в чертога пиршествен, оливи и неранзи. П. П. Славейков, ЕП 1907, 33.
— Лат. oliva.
ОЛИВАМ1, -аш, несв.; олёя, -ёеш, мин. св. олях, прич. мин. страд, олят, св., прех. Разг. Изливам вода или друга течност на много места върху някого или нещо, като обикн. го намокрям, изцапвам или повреждам. Кирилов трескаво грабна шишето. Развълнуван и непохватен, той оля писалището, докато напълни чашата. А. Наковс-ки, МПП, 86. оливам се, олея се страд, и възвр.
ОЛИВАМ СЕ несв.; олёя се св., непрех. Прен. Разг. Върша нещо в степен извън общоприетото, извън мярка; прекалявам. Този нахалник не заслужава да бъдеш внимателен с него, а ти му отдели толкова време. Просто се оля. А Като видяха домати, че като почнаха д слагат в буркани. Съвсе се оляха. За какво им са сто буркана?
ОЛИВАМ2, -аш, несв.; олёя, -ёеш, мин. св. олях, прич. мин. страд, олят, св., прех. Остар. и диал. Отливам. Комшия имам зла-тарин, / та ке ме гердан олее, / та ке го него насипе. Т. Панчев, РБЯд, 237.
ОЛИВ АНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от оливам1 и от оливам се.
ОЛЙВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оливам2; отливане.
ОЛЙВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от оливам се; прекаляване.
ОЛЙВЕН, -а, -о, мн. -и и -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. С цвят на маслина; масленозелен, маслиненозелен. Зографите, които оставаха винаги в сянка, той направи с горещи и греещи бои: тъмносиви, индигови, оливени, ръждивочервени. Вл. Свинтила, СЗЗ, 421. Оливни багрила.
— От рус. ОЛИВНЫЙ.
ОЛИВЙН м. Минер. Скалообразуващ минерал със зелен цвят, който се среща в две разновидности — беден на желязо, използван като суровина за огнеупорни материали, и прозрачен, полускъпоценен камък; перидот. Оливинът се разпознава по мидес-тия лом и маслиненозеления, жълтозеления до тъмнозеления цвят. Гр. Николаев и ср., ОГ, 199. От няколкото минерала, които влизат в тази група [оливинова група], най-голямо значение има оливинът, наречен още перидот. Ст. Бошев и др., ГГ, 35. Главни минерали, които участвуват в състава на метеоритите, са никелово желязо, оливин и пироксени. Р. Христов и др., Г, 8.
— Фр. olivine или нем. Olivin.
ОЛИВИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до оливин. Някои габрови скали съдържат оливин и се наричат оли-виново габро. Ст. Бошев и др., ГГ, 41. Оли-