ски, РВИ (превод), 96. При олигархията бил важен не толкова знатният произход, колкото богатството. Затова най-характерният й белег бил плутокрацията. От това време (VI в. пр. н. е.) е мисълта, че парите правят човека.
2. Прен. Разш. Група хора, които имат господстващо положение в дадено общество; върхушка. Младите твърдяха, че по върховете на партийните олигархии има извехтели и изхабени стойности. Д. Казасов, ВП, 320. Представителите на тая [бразилската] олигархия се смятат за недосегаеми аристократи и презират хората от народа. Св. Минков, ДА, 52. Политическа олигархия. Финансова олигархия.
— От гр. оХг/уархСа.
ОЛИГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение малко количество, незначителна част, слабо отклонение на нормите, напр.: олигогалактия, олигоден-дроцит, олигомиктов, олигонит, оли-гохромемияи др.
— От гр. бАлуо<; 'малък' незначителен,.
ОЛИГОГАЛАКТИЯ ж. Мед. Недостиг на мляко у кърмачка.
— От гр. оХгуод 'малък' незначителен, + удХа, -акто<; 'мляко'.
ОЛИГОДИНАМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Само в съчет.: Олигодина-мичен ефект. Свойство на среброто и неговите съединения да убиват микроорганизмите. Учените установили, че среброто и неговите съединения убиват микроорганизмите. Това свойство е било наречено от швейцарския ботаник Негели олигодинами-чен ефект. ВН, 1961, бр. 3167, 4.
ОЛИГОКЛАЗ м. Минер. Минерал с белезникав или зеленикав цвят, съставна част на фелдшпата. Неговият [на Милош Ди-нич] анализ изтъква голямото разнообразие в съставните елементи на тукашния диорит, а именно:.., олигоклаз, апатит. П. Делирадев, В, 46.
— От гр. оХгуо„; ,малък, незначителен, + кХастц 'цепене’ през фр. о^осЫс или рус. олигоклаз.
ОЛИГОТРЙХИЯ ж. Мед. Слаба окос-меност, по-малка от обичайната.
— От гр. оАлуод 'малък, незначителен' + 0р(£, -тр^ос; 'косъм'.
ОЛИГОТРОФ м. Бот. Растение, което вирее на бедна почва.
— От гр. оАлуо“; 'малък, незначителен* + трофц 'храна'.
ОЛИГОТРОФЕН,-фна, -фно, мн. -фни, прил. Спец. За воден басейн — който е беден на соли и растителен планктон. Олиго-трофните водни басейни са характерни за планините. Бедни са или почти лишени от хранителни соли. Водата е с неутрална до леко кисела реакция и е съвсем бистра. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 27. Олиготрофно езеро — дълбоко езеро, бедно на растителен планктон, с малка минерализация на водата (с изключение на калций), с равномерно разпределение на кислорода през лятото и зимата. ХТП, 29.
ОЛИГОФРЕН м. 1. Мед. Човек, който страда от олигофрения; малоумен, слабоумен.
2. Прен. Пренебр. Глупав човек; глупак. Тези телефонни обаждания му бяха дошли до гуша и сега цялата насъбрала се горчилка се изля в един поток от обидни епитети и прозвища.. — Кой я търси? — попита Благой,.. — Стефан — призна си оня. — Същият, който се обажда вчера,.. — Същият — отвърна Стефан. — Олигофренът. И. Попов, СЛ, 13-15.
ОЛИГОФРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до олигофрен (в 1 знач.) и до олигофрения; малоумен, слабоумен, умствено недоразвит. Олигофрен-ните деца се насочват към районните пси-хоневрологични диспансери. К. Рашков и др., ДБ, 311. Олигофренна характеристика. Олигофрении постъпки.
ОЛИГОФРЕНИЯ ж. Мед. Вродено или придобито увреждане на главния мозък, което се проявява с умствена недоразвитост; малоумие, слабоумие.
— Лат. oligofrcnia, от гр. оАлуо<; 'малък' + фрцу 'ум'.
ОЛИГОХРОМЕМИЯ ж. Мед. Намаляване на багрилното вещество (хемоглобина) на еретроцитите. Намаление на хемоглобина — олигохромемия (oligochromaemia), се среща често. Ако хемоглобинът спадне под 70%, настъпва малокръвие. М. Василев и др., ВБ, 469.
— Лат. oligochromaemia.
ОЛИГОЦЕН м. Геол. Най-младата епоха на палеогена. Терциерът се подразделя на стар терциер (палеоген) — палеоцен, ео-цен и олигоцен, и на нов терциер (неоген) — миоцен и плиоцен. Гр. Николаев и др., ОГ, 176. През олигоцена (преди около 38 милиона години) се развива голям орогенен процес, който интензивно нагъва Филипините. Хр. Тилев, Ф, 14.
— От гр. oXtyoi; 'малък' + Kaivoq 'нов', през рус. олиго-цен или нем. Oligozan.
ОЛИГОЦЁНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до олигоцен. Олиго-ценски отложения у нас има в Родопите, Източна Стара планина, Варненско.
ОЛИГОЦИТЁМИЯ ж. Мед. 1. Намаление на общия брой на еритроцитите.
2. Намаление броя на клетките в костния мозък.
— Лат. oligocythemia от гр. oXiyoq 'малък' + кшос; 'клетка' + aijia 'кръв'.
ОЛИГУРИЯ ж. Мед. Намаление на отделяното количество урина в организма. Намаленото отделяне на урина или олигу-рията е характерен симптом на .. крайния стадий на нефросклерозата. М. Василев и др., ВБ, 257. При апликация на още по-голе
