ОЛЕВЯВАНЕ 517 ОЛЕКВАМ
родните маси бързо олевяваха. Ист. IX и X кл, 125.
ОЛЕВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от олевявам. Недоволството се събира в буреносни облаци в широките слоеве на населението, бунтът клокочи и зрее. Олевяването на масите става стихийно. Раб., 1931, бр. 1, 2. Олевяването на масите може да повлияе на левите среди в Конгреса и да ги накара да вземат положително отношение по въпросите за политически, икономически и социални реформи. Т. Кюранов, АП, 93.
ОЛЕЖА. Вж. олежавам.
О ЛЕЖАВ АМ, -аш, несв.] олежа, -йш, мин. ce. -àx, св., прех. Диал. Използвам някакво място за лежане. Пустите наши кадъни, / де, къде сянка дебела, / mue да я оле-жат. Нар. пес., СбНУ IX, 69.
ОЛЕЖА СЕ. Вж. олежавам се.
ОЛЕЖАВАМ СЕ несв.] олежа се св., не-прех. Диал. Залежавам се. "Мари мамо, стара мамо, /../ не съм руйно вино пила, /../ а най съм се поболяла, / поболяла, олежала, / от Първана, първо любе — / Първан люби друго любе. " Нар. пес., СбВСт, 758.
ОЛЕЙН м. Хим. 1. Съединение на глицерин с олеинова киселина. Безпресовият олеин се получава при хидролизата на смес от кориандрово и рапично масло. Д. Димит-ов, ОХТ, ч. 2, 168.
. Смес от течни мастни киселини, предимно олеиновата, която се получава при разпадане на тлъстините, като се отделя стеаринът. Людието отделят по тоя начин [чрез прецеждане] олеина от стеарина на лойта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 31.
— Фр. oléine или рус. олсин.
ОЛЕИНАТ м. Хим. Сол на олеиновата киселина; олеат.
ОЛЕИНАТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до олеинат.
ОЛЕЙНОВ, -а, -о , мн. -и, прил. В съ-чет.: Олеинова киселина. Хим. Масловидна течност без цвят и миризма, която се намира в почти всички мазнини във вид на глице-иди. Какаовото масло е смес от глицери-ите на мастните киселини: стеаринова, палмитинова и олеинова. Една част от тези глицериди се намират в смесени форми. А. Генадиев и др., ТЗ, 166. Ядивните мазнини представляват глицериди главно на пал-митиновата, стеариновата и олеиновата киселина. Б. Банков и др., ВВ, 7. Мазнините са естери на тривалентния алкохол глице-рол с висшите мастни киселини — предимно олеинова, палмитинова и стеаринова. Б. Койчев, Б, 11.
ОЛЕКВАМ, -аш, несв.] олйкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам по-лек, намалявам теглото си. Клинката стана от мястото си, наведе се към бея,., и го дигна като малко дете. — Рашко, много ли съм олекнал? — попита го беят. К. Петканов, ЗлЗ, 107. Дали телата при екватора не ще олекват, щом като тая сила [центробежната] е обратна на силата, с която Земята привлича телата? Г. Томалевски, АН, 80. Сега се движеха още по-бързо при това весело утро, пък и товарите бяха олекнали. Д. Талев, ГЧ, 341. Най-тяжък бива въздухът край морето, а цолкото ся връви нагоре, толкова олеква. И. Груев, Лет., 1869, 72.
2. Прен. За обем, количество, съдържание на нещо — намалявам, свършвам. Дорде пристигне сухарът на фронта, нали минава през деветдесет и девет ръце — олеква. Стопява се. Кр. Григоров, Р, 38. Купи си козичка и кесията му олекна. Толкоз му беше силицата на човека.
3. Прен. Ставам по-лесен, по-лек, по-прия-тен, с по-малко затруднения, пречки. На разсъмване отминахме заснежения връх Мардин, а пътят ни, вместо да олекне, стана дваж по-труден. Стръмното нана-долнище беше набраздено от безброй дерета, камилите често се препъваха. Ст. Дичев, Р, 128. • Обр. Прохлада езерна полъхва — / олеква огнесипещ ден. Ив. Карановски, МП, 20.
4. Разг. Създавам по-малко затруднения на някого, преставам да бъда в тежест на някого. Латинка и Виолета чувствуваха, че тежат,.. — Ще отида в града да си потърся работа — .. Ще олекна на батъо, пък и на теб ще пращам нещо от града. Д. Кисьов,
5. Разг. Държа се несериозно, глупаво и губя авторитета си, разочаровам другите, предизвиквам насмешка, пренебрежение и под. Разбира си от работата, но да не беше пиенето. Щом се напие и олеква. Не става за ръководител.
6. За работа, произведения на изкуството, науката и др. — губя съдържателността си, достойнствата си, ставам по-несериозен, по-лек. Вмъкна развлекателни моменти в пиесата и тя олекна.
ОЛЕКВА МИ несв.] олекне ми св., непрех.
1. Става ми по-леко, облекчавам се, след като се освобождавам от някакъв товар. Чичо Митуш можеше да подигне малко плуга ии тъй на воловете щеше да им олекне. И. Йовков, АМГ, 94. — Беше се [вишната] сче-кнала от цвят, още щом пукна пролетта.. На хиляди цветове цъфна и й олекна. П. Тодоров, Събр. пр. II, 243.
2. Прен. Става ми по-леко, по-приятно от нещо, с по-малко затруднения и пречки. — Седнете си малко, моля ви са — .. — и ми поприкажете нещо за тоя толкоз прочут град. Така ще си отдъхнете и ще ви олекне пътят към дома ви. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.
3. Чувствувам облекчение, освобождавам се от някаква грижа, мъка, неприятност, става ми по-леко. Хайде, разкажи ми всичко, ще
