ОЛАЯ 516 ОЛЕВЯВАМ
ОЛАЯ. Вж. о л айвам.
О ЛБА1 ж. Диал. Кора за баница с кръгла форма; петура. Милко тъкмо вдигна последната олба,.., и така ловко я метна на ръце, не и майката, и старецът,., прехапаха устни. Ст. Даскалов, СД, 219. Той гребеше вече внимателно [сеното] и подаваше леко,.., право в краката й. —А така! Така те искам! — наслагваше с наслада тя сякаш олби за баница. Ст. Даскалов, ЕС, 25.
ОЛБА2 ж. Диал. Стъклен съд с гърло за ракия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛДЖИЦА ж. Диал. Лъжица. Ами простите [хора] пък що напрая? Ко видоа, ото олджиците се долзи [дълги] и сам ноек не моит со ними да съркнат [сръбне], тога фатия еден со други да си се полъгвет: „Яз тебе, ти мене“ и така вечераа убо, лепо. СбНУ XXIX, 197. Кога фатиле да съркеет [сърбат] от попарата, водейничарот со ол-джицата своя го удрил ашкетия того [отшелника] по негоата олджица и му рекол. СбНУКШ ч. П, 109.
ОЛЕ и (удължено) оле-е-е и оле-ле-е-е
между м. Диал. О леле. — Ууу, доктор Ма-мулеви! Оле, оле, дано местата им да не са до нашите, че както й миришат устата, не мога изтърпя. Чудомир, Избр. пр, 184. Съвсем ненадейно, тая пуста болест на легло ме сложи. Уплаши се много баба Цоцо-лана. — Инфлуенца, боже! Оле, Патилане! Стана тя, що стана! И мене ще хване! Ран Босилек, Р, 129. Гледай сега как се бяга, дано душичко се спаси. — Оле, мамо, що ще става? Кум Вълкан ме наближава. Ем. Станев, ГЧ, 26. —Ами сега? О-ле-ле-е-е-е — рева аз и търча след нея [учителката], но дългият коридор е празен. Н. Каралиева, ЯЧ, 129. Той [педантът] е разбрал единствен правилната употреба и ред на междуметията: уви, о, ох, ух, оле. Сл. Боянов, СК, 174. „Оле Боже, зла свекърва, / зла свекърва ме-ханджийка! /.. / Ако мием, че премие, / оле Боже, зла свекърва!“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 399.
О Оле-мале. Разг. 1. За човек — много лош; разхайтен. Той, нейният син е оле-мале. Съсипа я, горката. 2. Диал. Горе-долу, как да е, що-годе. —Да гледаме, Стояне, но да струпаме оле-мале къща, стига сме мъкнали децата като мачка маченцата си., по чуждите къщи. Сл. Македонски, ЕЗС, 51. Нивите тъва [тази] година са оле-мале хубави. БД I, 121.
ОЛЕАГИНОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. 1. Масловиден.
2. Маслодаен.
—От лат. о1са§ти8 'маслинен, маслинов'.
ОЛЕАНДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до олеандър. Великолепното олеандрово цвете възхищава погледа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15. Под влияние на жаркото слънце, през пролетта и лятото тези вади се превръщат в кални локви или в изсъхнали долове, където по пясъчното дъно на места стърчат китки олеандрови храсти. П. Полов, Т, 19.
ОЛЕАНДЪР, мн. олеандри, след числ. -а, м. Вот. Вечнозелен средиземноморски декоративен храст с червени, бели или розови, разположени в китки цветове, който у нас се отглежда в големи саксии; лиандро, закум, зокум, лян. Neriiim oleander. Успоредно с шосето, по коритото на някакъв пресъхнал поток, са поникнали високи олеандри и техните големи алени цветове ни придружават като усмивки далеч, чак до края на дългия ни път. К. Константинов, ПЗ, 207-208. В различните части на Сирия се срещат интересни, невиждани у нас, растения във вечнозелена премяна — гарига, мак-виси, мирти, лаври, драки, олеандри (лян или зокум). Д. Войков, НС, 26. Току-що бяхме отминали остров Лезбос.. древната гръцка поетеса Сафо,.., го описва в маслинови гори, ухаещи олеандри и островърхи кипариси — вечнозелен, с бликащ живот и блаженство. Б. Трайков, ВО, 21.
О ЛЕ АТ м. Хим. Сол от естери на олеи-новата киселина; олеинат. Завчера ни поискаха натриев олеат и олеинова киселина, за да опитат биха ли могли да флотират хромова руда. X. Русев, ПЗ, 247. Обикновените, разредими с вода водоемулсионни безири съдържат 50-75 % маслена дисперсна фаза. За тяхното приготвяне се използуват като емулгатори най-често калиеви, амониеви и триетаноламониеви олеати. В. Кабаиванов и др., ТП, 472.
—От фр. oleat или нем. Olcat.
ОЛЕАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до олеат.
ОЛЕВЕНЯ СЕ. Вж. олевенявам се.
ОЛЕВЕНЯВАМ СЕ несв.; олевеня се св., непрех. Диал. Ставам левент, силен, юнак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский яэик, 1899.
ОЛЕВЕНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от олевенявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЕВИ, мн. няма, м. Диал. Дебел шаяк; аба.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЕВЙЧКИ мн. Диал. Женски чорапи без ходила; калци, калцуни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЕВЯ. Вж. олевявам.
ОЛЕВЯВАМ, -аш, несв.\ олевя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. олевял, -а, -о, мн. олевели, св., непрех. Ориентирам се към леви политически убеждения. Проти-воп. одеснявам. Поради настъпилата икономическа криза, положението на трудещите се продължаваше да се влошава. Па-
