ОЛЕКВАНЕ 518 OЛEK4ÀBAHE
видиш, че ще ти олекне. Ем. Манов, ДСР, 92. Пък туй, жените, като си поплачат, олеква им. И. Йовков, ЖС, 72. Ох, оставете ме тамо да ида, / дето клетникът почива и дреме, / тъжна му гробнина искам да видя, / там ми олеква от тежкото бреме. Ив. Вазов, Съч. I, 151. О, налейте! Ща да пия! / На душа ми да олекне, / чувства тревни да убия, / ръка мъжка да омекне! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Като земеш у ръце, олеква ти на сърце. Послов. СбНУ XXV, 41.
3. Оправям се след боледуване или прило-шаване; минава ми. — Какво, поолекна ли ти? По-добре ли ти е сега? — От що да ми олекне? — .. Нема съм болен? Т. Влайков, Съч. II, 26. Това бе минутно прилошаване.. Тук е повече въздух, ще ти олекне. Ив. Вазов, Съч. XX, 129-131.
ОЛЕКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от олеквам.
ОЛЕКНА. Вж. олеквам и олекну-вам.
ОЛЕКНУВАМ, -аш, несв. (диал.); олекна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Олеквам. ОЛЕКНУВА МИ несв. (диал.); олекне ми св., непрех. Олеква ми. Четеш това произведение и теб ти става светло-светло пред очите, олекнува ти на душата, изгубената ти вяра в спасението на човечеството възкръсва. ССГ (превод), III.
ОЛЕКНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Олекване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЕКОТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от олекотя като прил. Спец. За изделие, предмет — който е с намалено тегло, по-лек. Противоп. тежък. Заменихме тежкия преден теглич с олекотен. ВН, 1960, бр. 2616, 2. Спортните мотоциклети се характеризират с повишена мощност на двигателя, олекотена конструкция,.., високи скорости на движение, усилени спирачки. Гр. Тимчев и др., УВА, 9. Олекотени детайли. Олекотени профили.
ОЛЕКОТЯ. Вж. олекотявам.
ОЛЕКОТЯВАМ, -аш, несв.; олекотя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Спец. Правя някакво изделие да стане по-леко, намалявам теглото му. За да олекоти блоковите кутии за стартерни акумулатори, секторът за акумулатори проучи съществуващите конструкции. ВН, 1961, бр. 3175, 2. Преизчислихме и олекотихме и ресорите. ВН, 1960, бр. 2616,2.
2. Разг. Правя нещо несериозно, не умея да му придам необходимата тежест, авторитет.
— Ас какво все пак ще удостоверите, че сте й роднина [на Емилия]?.. — Трябва да ви успокои ако не друго, то поне разликата във възрастта.. — Непрекъснато олекотявате разговора. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 63. Работата приключи успешно, но точно когато очаквахме признанието, едно нетак-тично изказване олекоти всичко.
3. Остар. Облекчавам. Ако изпаднем в бедствия, на жената утешенията могат да олекотят болежките ни. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98. олекотявам се, олекотя се страд. През миналата и в началото на тази година основната задача на нашия колектив бе да усъвършенствува произвежданите от него помпи чрез реконструкция и главно като се олекотят ненужно дебелите стени. РД, 961, бр. 320, 1. Олекотяват се вателите и се увеличават оборотите им. ВН, 1962, бр. 3286, 1.
ОЛЕКОТЯВАМ СЕ несв.; олекотя се св., непрех. Диал. За жена — раждам; олекча-вам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОЛЕКОТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от олекотявам и от олекотявам се. Олекотяването идва не само от леките вътрешни прегради на апартаментите, а и от рацио-налната конструкция на самите плочи. НТМ, 1966, кн. 214, 36. Без да знае не съм ли някой нехранимайка или разбойник, .. в тъжното ми състояние ми [беше] показала толкоз добрина и олекотяване. Св. Ми-ларов, СПТ, 113. Олекотяване на отливките. Олекотяване на конструкциите. Начини на олекотяване.
ОЛЕКЧА. Вж. олекчавам.
ОЛЕКЧАВАМ, -аш, несв.; олекча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Облекчавам. Пътят на това плачевно шествие на хилядите нещастни бежанци беше насеян с дири от гибел. Мрътъвци,.., трупове окървавени, стоки, дрехи, оръжия — хвърлени, за да олекчат бягането. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 8. Ако човек е истинно родолюбив, той.., ще е готов да ся отрече от златните кьостеци, от елмазените пърсте-ни,.. за да олекчи колко-годе бедствието на онез, които той казва, че обича. У, 1871, бр. 1, 71-72. Малкото количество пари, които паднаха от ръцете на един книгопро-давец в бедния дом на Милтона, олекчиха разноските на дома. (превод), Ч, 1875, бр. 10, 451. олекчавам се, олекча се страд. Понякога ся отваря някоя вена, през която ся пуска излишната кръв, или ся налагат пиявици и по тойзи начин кръвта ся намалява и болката ся олекчава. ИЗ, 1877, 374. В другите страни загубите от бракувания заклан добитък се олекчават чрез застраховка, за която цел при общините съществуват специални каси. Бълг., 1902, бр. 519, 3.
ОЛЕКЧАВАМ СЕ несв.; олекча се св., непрех. Остар. и диал. За жена — раждам; олекотявам се.
ОЛЕКЧАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от олекчавам и от олекчавам се. И от град в град ходила е и освобожда
