ОКУПЙРВАНЕ 506 ОКУСЯ
само за себе си? Д. Бегунов, ЧОД, 52. оку-пирвам се страд.
ОКУПЙРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от окупирвам и от окупирвам се; окупиране, окупация.
ОКУРАЖА. Вж. окуражавам.
ОКУРАЖАВАМ, -аш, несв.', окуража, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Вдъхвам смелост, кураж на някого; насърчавам, поощрявам. Противоп. обезкуражавам. Много хора, които бяха послушали съветите му и бяха достигнали целта си, идваха да му благодарят, а това много го радваше и той отново ги окуражаваше да постоянствуват в работата си. П. Гинчев, СбЦГМГ, 7. Филип беше във възторг от възприемчивия си ученик. Радваше му се, окуражаваше го, кореше го ласкаво за допуснати грешки. Ив. Планински, БС, 23. Някои примери от правосъдие ще турят юзда на mue, които безнака-зателността окуражава. НБ, 1877, бр. 75, 276. Трябаше решителни хора,.., да излязат.., да търсят свои съмишленици,.., да ги окуражават, да ги подкрепят,.., да работят и прокарват свойта спасителна идея — „Освобождението ни от гърцкото духовенство“. Ил. Блъсков, ДБ, 87-88. окуражавам се, окуража се страд., възвр. Движехте се [шепа въстаници] само нощем, далеч от пътищата,.. Оставаше ви още съвсем малко или поне тъй се окуражавахте тогава — ала опасността пълзеше вече по петите ви. Н. Никифоров, ПВ, 146.
ОКУРАЖАВАМ се несв.; окуража се св., непрех. Придобивам кураж, смелост. Отначало той беше несигурен, плашеше се от най-малкия тропот, но сетне започна да се окуражава. Г. Караславов, ОХ II, 583. Постепенно и Марина започна да се окуражава. Учителят се усмихваше, шегуваше се и все гледаше Станка. Г. Караславов, ОХ 1,40.
ОКУРАЖАВАНЕ ср. Отгл. същ. от окуражавам и от окуражавам се; насърчаване, поощряване. Въпреки моето окуражаване, обаче, на другия ден сама казала на Нягулов, че с престилка ще се чувствува по-добре. И. Попов, ЧП, 47. В трудни моменти той имаше нужда от окуражаване, защото беше нерешителен човек.
ОКУРАЖАВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от окуражавам като прил. Който вдъхва смелост, кураж; окуражителен, насърчаващ, насърчителен, поощрителен. Досегашните резултати не са малки. Но те трябва да се приемат само като едно окуражаващо начало. ВН, 1961, бр. 3066, 3. Окуражаващ поглед. Окуражаващи действия.
ОКУРАЖАВАЩО. Нареч. от окуражаващ; окуражително, насърчително, поощрително. — Вики, кажи ми откровено,.. Усещаш ли в себе си омраза към мен,.. — Не, татко —..— То би било естествено — усмихна му се окуражаващо Бокенхаймер. Л. Дилов, МСП, 59.
ОКУРАЖЕНО нареч. С кураж, като придобивам смелост. — Моето решение е — борба докрай. — С кого? Как? — изправи окуражено глава Слановски. В. Нешков, Н, 400. — Нося ти писмо... от Герган. — Остави го пред вратата и си върви — окуражено заговори Илка. К. Калчев, ЖП, 267. Стайко .. се провикна окуражено: — Гуне, жени се ти, жени, докато не е дошло ред и до тебе!... Знаеш, мечката наред играе! Ц. Церковски, Съч. II, 40.
ОКУРАЖИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който вдъхва смелост, кураж; насърчителен, окуражаващ, поощрителен. Биволите стояха като заковани и той не чувствуваше вече окуражителното им присъствие, с което никога не се смяташе сам. Д. Фучеджиев, Р, 149. Дойдоха целители и билколечители от четирите посоки на света, но не намериха лек за болестта, а само окуражителни думи. И. Попов, БНО, 68-69. Вторият .., прочел и проучил внимателно статията и високо я оценил.. Но тази окуражителна оценка не достигнала до Мендел. Хр. Одисеев, ТН, 22. Директорът губи спокойствието си, но след няколко окуражителни погледи на плановика и счетоводителя удря пак по масата. Н. Ка-ралиева, Н, 66.
ОКУРАЖИТЕЛНО. Нареч. от окуражителен; окуражаващо, насърчително, поощрително. Даскал Славейко поклаща побелялата си глава на §сяка сричка и се усмихва окуражително. И. Радичков, ВН, 86-87. Общо взето представената от него [от Дроздев] работа бе намерена за добра и Плямпаев дори го потупа окуражително по рамото. Св. Минков, Избр. пр, 478. Трийсетина мъже, застанали до върбите край пътя, наблюдаваха битката и отвреме-нав-реме викаха окуражително ту на едната, ту на другата страна. Г. Караславов, ОХ I, 114-115. —До утре... — кима окуражително Виктор, макар че и самият той се нуждае от кураж. Др. Асенов, ТКНП, 316.
ОКУСАМ. Вж. окусвам.
ОКУСВАМ, -аш, несв.', окуся, -иш, мин. св. -их, и окусам, -аш, св., прех. и непрех. Ди-ал. Вкусвам. — То човек може да не окусва капка ракия и пак да не му вървят работите. Кр. Григоров, ПЧ, 60. Подир туй зел чашата, налял в нея вино и подал на царя. „Че окусай ти по-напред виното“, рекъл дядо му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 124.
-ОКУСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окусвам; вкусване.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОКУСЯ. Вж. окусвам.
