ОКУПАТОРСКИ 505 ОКУПИРВАМ
ОКУПАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до окупатор; окупантски, завоевателски. Окупаторски цели. Окупа-торска роля.
ОКУПАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до окупация. Той [Икономов] преценява обстановката през 1877 година и бърза да предложи знанията и силите си в помощ на настъпващите рус-ки войски, както и на окупационните власти. Т. Жечев, БВ, 406. Отидохме да видим новия Великотърновски музей, където нц показаха наскоро откритата делва със сребърни монети от Исак Ангел.. От Цариград са изпратени в Търново или Горна Оряховица за издръжка на окупационните ромейски войници. А. Каралийчев, С, 280. Тодорика е назначен за капелмайстор на първия окупационен полк. Ал. Константинов, Съч. I, 86. Делата за престъпленията и простъпките на лицата, които влизат в състава на окупационний корпус, ся раз-гледват,.. във военните съдове. ВП, 1878, 85. Окупационен режим. Окупационни войски. Окупационна зона.
ОКУПАЦИЯ, мн. -Ии, ж. 1. Завземане с военна сила на държава или отделна територия с принадлежащото й население и поставянето им под пълен контрол и в подчинение; окупиране. Действието произхожда в един крайдунавски град на България, през руската окупация на 1878 година. Ив. Вазов, МЧ, 2. Само едно помирение с Русия може да оправи работите ни.. — Ти не повтаряй приказките на русофилите.. — Ако питахме тях и руска окупация ще поискат, и Александър III за наш цар ще признаят.
В. Геновска, СГ, 443. Господин редакторе, един приятел, пристигнал от Ромъния, успял да се снабди с някои секретни документи по окупацията на България от ромън-ските войски. Ал. Константинов, Съч. I, 85.
— По настояване на англичаните и американците съюзната контролна комисия нареди изборите да бъдат отложени!.. — Защо трябва да ги слушаме, ние не сме под тяхна окупация! Др. Асенов, ТК, 19-20. Ну-жно е военна окупация от страна на европейски войски в злочестите християнски провинции, та тогава може да ся уредят онези правдини, които могат да осигурят живота на християнете в Турско. НБ, 1876, бр. 43, 169.
2. Разш. Самоволно заемане и поставяне под контрол на сграда, помещения и под. (обикн. в знак на протест).
— От лат. occupatio през фр. occupation, рум. ocupa(ic и рус. оккупация. — В-к Стара планина, 1876, бр. 29,116.
ОКУПИРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Извършвам окупация (в 1 знач.); завладявам. На 4 октомври хитлеристите започнаха да окупират постепенно определените шест пояса от чехословашката територия. В. Геновска, ПЮФ, 81. Чува се, че румънците окупирали Северна България. Л. Стоянов, X, 48. Немските вестници почнаха да ни [българите] заплашват, че ако сме продължавали по тоя начин, то Турция щяла да бъде принудена да окупира Румелия. С, 1888, бр. 206, 1.
2. Разш. Заставам, настанявам се, разполагам се някъде. „Врабчовците“, без да се сго-варят, седнаха наедно, като окупираха левия ъгъл на стаята, близо до входната врата. А. Гуляшки, Л, 406. Ония, които най-много обичат да окупират сега трибуните и да спират с нескончаемите си слова вървежа на работите в Камарата, утре ще са първите да обвиняват болшинството и провителството в бездействие. Бълг., 1902, бр. 505, 1. При новото настаняване, две от момичетата окупираха лявата и дясната му страна. Това отляво беше много хубаво. Д. Цончев, ЛВ, 243. • Обр. Кихавицата тази зима / пак окупира всеки нос / и спря се там невъзмутима. Хр. Смирнен-ски, Съч. II, 172. // Заставам някъде, заемам позиция, за да спра някого или нещо, да пресека придвижване на нещо или някаква дейност. Окупирал [Муса] седемдесе друма, / пресекла е гемии по море/и е сапрел царевата азна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 29. Полицията окупира района, където са терористите. окупирам се страд. Росия, като открай време защитник на православните народи, настояваше да се окупира с войска Европейска Турция. Г. Бенев, БК (превод),
73.
ОКУПИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от окупирам като прил. За държава, място, територия — в който има чужда войска. Окупирана държава. Окупирани области. Окупиран град.
ОКУПЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от окупирам и от окупирам се; окупация. За неговата известност [на Панайот Хитов] още по време на робството свидетелствува следната случка, станала веднага след Освобождението, преди окупирането на Из-точна Тракия от турците. Н. Ферманджи-ев, РХ, 52. Че е тука, ний го чувствувахме доста: и по миризмата на ботушите му,.., и по неговото настъпателно движение към окупирането на цялото канапе. Ал. Константинов, БГ, 27.
ОКУПИРВАМ, -аш, несв., прех. Разг. Окупирам. Англичаните окупирват [след приключването на войната] Задкаспийска-та област, французите разтоварват в Крим и в Одеса. Ист. X кл, 98. За спане те [фазаните] също се отправят вече към гората. Мъжките фазани с пъстра окраска в скоро време окупирват дъбовите дървета. М. Тошков и др., HP II, 58. —Да не би да искаш да кажеш, че тя си умира за дингили като тебе, дето си протягат дългите кокали най-невъзпитано и окупирват стаята
