ОКУМВАНЕ1 504 ОКУПАТОРКА
ОКУМВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от окумвам1.
ОКУМВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от окумвам2 и от окумвам се.
ОКУМВАНЕ3 ср. Разг. Отгл. същ. от окумвам се; окумяне. Не зная защо е това тяхно окумване — може да имат някаква грижа.
ОКУМЕ ср. Бот. Тропическо много ценно дърво-гигант, което достига до 60 м височина. Aucoumen kleineana.
— От фр. okoumé от афр.
ОКУМЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Който е в потиснато душевно състояние, без настроение; омърлушен, оклюмал. Мъж и жена в селски дрехи седяха окумени на скамейката пред лекарския кабинет.
ОКУМУШ неизм., прил. Разг. 1. Начетен, образован, осведомен, буден. И там има доктори, ама при Атанасов идват хората. Че са му видели доброто.. Окумуш човек! У австрийско учил, не като нашите у София. П. Спасов, ХлХ, 52. Занаредил екзархът безправията на младотурците във вилаетите... Султанът загубил ума и дума пред „поп-дипломат“ и повикал явера си Исмаил. — Ето кой е окумуш по тия бъркотии... С него се разправяй! Хр. Бръзицов НЦ, 307. Ти си no-учен, окумуш адам си, какво ще кажеш? Ст. Чилингиров, ПЖ, 22. Сечивата и оръдията ни бяха толкова примитивни, че всеки по-окумуш можеше да ги поправи, ако се счупят. Ст. Поптонев, ОБЛ, 169.
2. Деен, предприемчив, отракан. Търговците нямаха нищо против — защото това увеличаваше печалбите им. Те доверяваха на „бай Колю“ — той беше за тях „окумуш човек“. П. Спасов, ХлХ, 253. Пък ние с Йос-ко ще успеем. И той е окумуш момче, и аз не падам по-долу. ВН, 1958, бр. 2201, 4.
— Тур. okumuç.
ОКУМЯ1. Вж. окумвам1 и окумя-вам1.
ОКУМЯ2. Вж. окумвам2, окумявам2 и окумям.
ОКУМЯВАМ1, -аш, несв.; окумя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Окумвам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКУМЯВАМ2, -аш, несв.; окумя. -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Окумвам*, окумям. окумявам се, окумя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКУМЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от окумявам1; окумване1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКУМЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от окумявам2 и от окумявам се; окумване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКУМЯМ, -яш, несв., окумя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окумвам, окумявам. окумям се, окумя се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОКУМЯМ СЕ, -яш се, несв.; окумя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Окумвам се.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОКУМЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от окумям и от окумям се; окумване1.
— От Сг. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОКУМЯНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от окумям се; окумване3.
— От Сг. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОКУМЯ СЕ. Вж. окумвам се и окумям се.
ОКУПАНТ м. Рядко. Окупатор, завоевател. Окупирани и окупанти бяха много далечни и пооозрителни особено през тези първи дни на окупацията. П. Мирчев, СЗ, 21. Колко пъти вече идва, колко време чака и днес, нито един окупант ли няма да очисти? С, 1972, кн. 9, 53.
— От лат. occupans, occupantes през фр. occupant, рум. ocupant и рус. оккупант.
ОКУПАНТКА ж. Книж. Рядко. Окупа-торка, завоевателна.
ОКУПАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Който се отнася до окупант; окупаторски.
ОКУПАТОР м. Книж. Вражеска войска, държава, извършващи окупация, държащи под окупация друга държава или отделна територия с принадлежащото й население; окупант, завоевател. // Стесн. Мъж, поданик на държава, извършваща окупация; окупант, завоевател. Из улиците често избухваха сбивания между чуждоземните войници, които окупираха града. Изглеждаше, че не само на окупирания град, но и на самите окупатори не беше леко. П. Здравков, НД, 102. Един ден Славчо научил, че в кожухарската кооперация „Свети Илия“ са складирани кожухчета, предназначени за немските войски на Източния фронт. С тях щели да се облекат хиляди немски окупатори. М. Гръбчева, ВИНН, 156. Командирът говори за борбата на народа против фашистката диктатура и германохитле-ристките окупатори. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 358. От дума на дума разговорът премина върху тежкия живот на японските окупатори в Холандска Индия. Св. Минков, ПК, 5.
— От лат. occupator през ит. occupatorc.
ОКУПАТОРКА ж. Държава, страна окупатор; завоевателна. // Стесн. Рядко. Жена, поданик на държавата окупатор; оку-пантка, завоевателна.
