ОКУЛТЙСТКА 503 ОКУМВАМ СЕ
ОКУЛТЙСТКА ж. Книж. Жена окул-тисг.
ОКУЛТЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до окултист и до окултизъм.
ОКУЛТУРЯ. Вж. окултурявам.
ОКУЛТУРЯВАМ, -аш, несв.\ окултуря, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Рядко. Разг.
1. Издигам някого в културно отношение, правя го да стане образован, просветен, културен.
2. Подобрявам рода, сорта или качеството на растение; облагородявам, култивирам, окултурявам се, окултуря се страд.
ОКУЛТУРЯВАНЕ ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от окултурявам и от окултурявам се.
ОКУЛЯР м. Физ. Част на сложен оптически уред от едно или повече оптически стъкла с роля на лупа, през която се наблюдава някакъв обект. Сред работите на Галилей Кеплер открива друга телескопична система — с обектив и окуляр от двойно изпъкнали лещи. М. Калинков, ГГ, 35. Зачислиха Златан към второ оръдие на трета батарея.. Щом сложи ръка върху повдигателния механизъм и залепи око на меката гумена подложка на окуляра, той почувствува странна сигурност в ръцете си. П. Ве-жинов, ВР, 73-74. Слановски вдигна бинокъла. Сърцето му изведнъж се сви, сякаш щеше да спре ударите си от радост. В кръглия окуляр на бинокъла той ясно виждаше българските униформи на веригата, която вървеше спокойно срещу тях. В. Нешков, Н, 190. Сложния микроскоп състои най-малко от две събирателни стъкла, от които едното е обърнато към предмета и ся нарича обектив.. Другото е по-малко издуто от него и ся нарича окуляр (очно стъкло), защото е назначено за окото. И. Гюзе-лев, Ф, 289-290.
— От лат. ocularis 'очен' през фр. oculaire и рус. окуляр.
— И.Н. Гюзслсв, Физика 1874. Друга форма: о к у л àp.
ОКУЛЯРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физ. Който се отнася до окуляр. Подир година Йохан Кеплер заменил разсейвателна-та окулярна леща в Галилеевия телескоп със събирателна — построил прототипа на съвременните телескопи рефрактори. Вл. Харалампиев, ПСС, 63.
ОКУМВАМ1, -аш, несв.; окумя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вземам някого за кум, правя някого кум; окумявам1. Нака-нила [Марковица] китени сватове,/ окуми-ла кума господина. Нар. пес., СбНУ IX, 18. Па изпратих либе да ми искат,/mue казват
— нека да не чека,/ че сме ние Станка пого-диле,/ а него сме за кум окумиле. Л. Караве-лов, БСВ II, 104.
ОКУМВАМ2, -аш, несв.; окумя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изправям, поставям нещо или някого да стои пред, срещу някого. Какво си го окумила срещу мене? Н. Геров, РБЯ, 355. окумвам се, окумя се страд.
ОКУМВАМ СЕ несв.; окумя се св., непрех.
1. Разг. Заставам някъде бездеен, неподвижен, мирно; окумям се. — Седнете де, какво сте се окумили като млади булки пред свекър! Я да чуем за какво разговаряте. Цв. Минков, М3, 182. — Иване, какво си се оку-мил тук! — скара му се старата. — Я оа подринеш снега пред къщи, направи пътеки, поразчисти тук-там, та да можем да излизаме. Г. Караславов, Тат., 225. Добре, че клисарят беше се залисал,.., аз минах с наведена глава като грешник и се окумих до големия свещник. Ст. Даскалов, БП, 28. По едно време тупна шишарка, вдигнах глава, белка се беше окумила на висок клон, за миг се стрелна на по-висок. Е, 1981, бр. 1085, 3. Поп Георги седи на миндерлъкът и брои бройницата си, а жена му и Стана са окумиле до него и гледат го в очите. Л. Кара-велов, Съч. V, 210-211. • Обр. Току зад вратата, сънлива като нас, се беше окумила метлата. Под нейното ветрило се подаваха няколко дребни остатъка от снощната ни вечеря. Ст. Чилингиров, ХНН, 4.
2. Остар. и диал. Пристигам, идвам някъде обикн. неочакван или нежелан; окумям се. Ами като си от Могила, защо не ми би една телеграма — сърдеше се момъкът, — та да бях взел влака, ами си се окумил сега? С какво ще вървим по туй време? К. Константинов, Избр. разк., 145. Има ли по-неприят-но нещо за един доктор, по-глупаво положение, отколкото да се окуми в дома на един свой болен, който има нужда вече от поп, а не от доктор? Ив. Вазов, Съч. IX, 77. Работата му все пак вървеше, ала от где се окуми един безобразен хлапак.. — от где се намери, та отвори тук фотография. Д. Немиров, БЛ, 6. Беше настъпила вечерта, когато вълкът се окуми пак пред козята къщурка. А. Каралийчев, ТР, 103. Въз-можно е и сестра й да се окуми на венчаването. Не, това венчаване няма да стане, това е невъзможно. Ив. Вазов, Съч. XXI,
163. // Озовавам се, появявам се някъде. Ханджията, бае Монче .., зашета весел; на всяка маса се окуми шишенце. А. Страши-миров, Съч. V, 258.
ОКУМВАМ СЕ, -аш се, несв.; окумя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Изпадам в потиснато душевно състояние, загубвам настроение, омърлушвам се; окумям се. Драгой забеляза, че Бодко е без настроение. — Какво си се окумил? Май че не ти харесва тука. В. Ченков, СНД, 51. — Чакай бе! Още не сме пили по една ракия... Ти какво си се окумил?... Дамян .. каза тихо: — Всеки човек, бай Пешо, си има по един дерт! Т. Монов, СН, 126. — Ти какво си се окумила така? — попита свойски жената,.. — Да не си болна? И. Стоянов, ПД, 52.
