ОКУТЪР 507 ОКЪЛЦВАМ
ОКУТЪР, -тра, -тро, мн. -три, род. (ос-тар.) -траго, прил. Диал. Кутри2. Вечерта вечерале заедно со него, без да се гнъсеет [гнуси] от раните му,..; излегле надвор и помегю себе си рекле;.. „Да го излеквиме онай кутър старец!“ "Хайде, рекла жената окутраго. СбКШ, 21.
ОКУТРЯ. Вж. окутрям.
ОКУТРЯМ, -яш, несв.; окутря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За кучка, вълчица и под. — раждам (малки, кутрета); окучвам.
ОКУТРЯМ СЕ несв.\ окутря се св., непрех. Диал. 1. За кучка, вълчица и под. — раждам; окучвам се.
2. За малки кутрета — раждам се.
О Ай да се окутри. Диал. За израз на яд, недоволство, възмущение от някого, нещо (Н. Геров, РБЯ). Окутря ти. Диал. Възклицание
— по дяволите, остави, махни. "Ивано, вино цървено! / Заспало ти йе момчето / на Ка-ракамен планина. / Окрале му го фефчето [фесчето], / .. / „Окутра му го фефчето, / .. / нека йе живо момчето!“ Нар. пес., СбБрМ, 433.
ОКУЦЁЯ. Вж. окуцявам1.
ОКУЦЯ. Вж. окуцявам2.
ОКУЦЯВАМ1, -аш, несв.', окуцёя, -ёеш, мин. св. окуцях, прич. мин. св. деят. окуцял, -а, -о, мн. окуцёли, св., непрех. Ставам куц. Той окуця и още носеше в лявото си бедро заедно с алуминиевата си протеза и петте стоманени парчета от техните гранати. Т. Генов, Избр. пр, 257. Имала някакво изкривяване, от което, ако не се лекува, можела един ден да окуцее. М. Кремен, РЯ, 107.
— Кракът ми се обажда от време на време и трябва рано или късно да отида на лекар, щото като нищо мога да окуцея. Ал. Томов, П, 91-92. Лудият кон или ще окьо-^авее или ще окуцее. П. Р. Славейков, БП I,
ОКУЦЯВАМ2, -аш, несв.', окуця, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Ставам причина някой да стане куц; правя някого куц. Смени подковата на коня, не го карай така, че ще го окуциш. окуцявам се, окуця се страд, и възвр. Внимавай как замахваш със секирата, че аз тъй се окуцих преди години.
ОКУЦЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от окуцявам и от окуцявам се.
ОКУЦЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от окуцявам2 и от окуцявам се.
ОКУЧА. Вж. окучвам.
ОКУЧВАМ, -аш, несв.', окуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. За кучка, вълчица, заек и под. — раждам (малки, кученца). Някога, много отдавна... на село... Кучката ни беше окучила шест кученца. М. Грубешлиева, ПП, 16. По дворовете записукаха пилци,.., кучката ни окучи три слепи кученца. Г.
Марковски, СК, 87. // Разш. Разг. Обикн. не-одобр. За човек — раждам. — Мъже! Изед-ници! Разбират ли те от женско тегло! Я да се свие някой от тях да роди! Ами тоя вещер, свекъра ти, защо е окучил само един син? Д. Талев, СК, 122. — Нека и вдовицата да роди, де! а виж, някое люспесто змейче може да се окучи. К. Петканов, ОБ, 250.
ОКУЧВАМ СЕ, несв.; окуча се, св. непрех.
1. За кучка, вълчица, заек и под. — раждам. А под хармана, дето се бе окучила Арапка, се чуха плачливи скимтения и пъшкане на кутретата, които се притискаха към майка си и сучеха. Ем. Станев, ИК П1, 194-195. — Най-скъпата стока беше камилчето и камиларите гледаха да зачене камилата в Турско, пък да се окучи в Българско. Н. Ин-джов, ПП, 87.
2. За малко куче, вълк и под. Раждам се. Ние сме в Ориента и искаме да си останем в него. Гдето се окучило, там се поучило. Ив. Вазов, БП, 90. Кучето като са окуче, тая разлика има, що е малко от другите кучета, и пак куче умира. Е. Васкидович, ПП (превод), 31. Дет са окучило, там са научило. Погов. СбНУ ХЬУИ, 447. • Обр. Ясно беше — от завистта се е окучила тая мълва. Л. Михайлова, Ж, 58.
ОКУЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от окучвам и от окучвам се.
ОКЦЕ, мн. -а, -та, ср. Диал. Умал. от око; оченце, очицё. Никой няма да се найме, / със дядото да се бори; / найело се късо петле, /.. /А що беше късо петле! /Изкара му дясно окце, / надвило му късо петле. Нар. пес., Христом. ВВ II, 247. Дигни окце, погледай ме, / види майка изгорена, / како жалет, како плачет. Нар. пес., СбНУ XI, 19.
ОКЪЛВА. Вж. окълвавам.
ОКЪЛВАВАМ, -аш, несв. ; окълва, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. 1. За птица — кълва, изкълвавам нещо, някаква храна докрай. Кълвачът окълва гъсениците по дървото. Д Патетата окълваха тревата край пътеката.
2. За птица — с клюн, кълвейки, наранявам много места или изцяло повърхността на нещо; изкълвавам, накълвавам. Подадох на петлето зрънца, а то ми окълва ръцете. А Кокошките окълваха доматите, окълвавам се, окълва се I. Страд от окълвавам.
II. Взаим. от окълвавам във 2 знач. Щом се срещнеха, двата петела се биеха яростно и се окълваваха.
ОКЪЛВАВАНЕ ср. Отгл. същ. от окълвавам и от окълвавам се; изкълваване, накълваване.
ОКЪЛЦАМ. Вж. окълцвам.
ОКЪЛЦВАМ, -аш, несв.; окълцам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Кълцам всичко докрай; изкълцвам, накълцвам. Следобед, като се върнеше от училище, Тоню й помагаше. Той се качи на големия бряст над плевнята
