октАндрия 500 ОКТОМВРИ
ОКТАНДРИЯ, мн. няма, ж. Бот. Клас растения, които имат хермафродитни цветове с по осем тичинки.
— От гр. oktcü 'осем' + гр. dvrip, avSpoq 'мъж'.
ОКТАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до октан. Трититанът и изооктанът са октанови изомери.
О Октаново число. Хим. Условен показател, който характеризира антидетонацион-ните качества на бензините за двигатели с вътрешно горене. Според някои изследвания с прибавянето на литиеви съединения към бензина се повишава октановото му число. ВН, 1962, бр. 3279, 4. По-голямото октаново число показва по-силни антиде-тонационни качества на горивото. А Октановото число на нормалния хептан е нула.
ОКТАНТ м. 1. Мат. Една осма част от окръжност, представляваща дъга от 45°.
2. Астрон. Разстояние от 45° между Слънцето и друго небесно тяло.
3. Спец. Инструмент, използван в морската и въздушна навигация за наблюдение на височината на звездите и измерване на ъгъла на тяхното отстояние.
4. Геодез. Ъгломерен инструмент.
— От лат. octans, octantis през фр. octant, нсм. Octant.
ОКТАПОД м. Остар. Книж. Октопод. Главата им [на главоножните] е валчеста, около устата си имат длъги пипалки,..; по-забележителни са: Октапод, който е вкусен за ядене. Д. Мутев, ЕИ, 80.
— От гр. oktcxtuSiov от октш 'осем' + 71005, 710805 'крак'.
— Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.
ОКТАР м. Диал. Мярка за тежест, близка до шиника, използвана при теглене на зърнени храни. Та година зла скапя, /.. / ок-тар жито за една аспра, / стомна вино за флорина. Ст. Веркович, НПМБ, 260.
— От гр. октара, oxxapi. — Друга форма: о х т а р.
ОКТАХОРД м. Муз. 1. Музикален инструмент с осем струни.
2. Звукоред от осем диатонични степени.
— От гр. öktcö 'осем' + x°p5ti 'струна'. Друга форма: октохорд.
ОКТАХОРДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Който е с осем струни; осемструнен.
ОКТЕТ1 м. Муз. 1. Музикална творба за осем инструмента (струнни, духови или за двата вида смесено) или за осем гласа. Още в началото на композиторската си дейност той [Шостакович] написа струнен октет, после се появи виолончелната соната и струнният квартет. Т., 1941, бр. 215-216, 3.
2. Музикален ансамбъл от осем изпълнители — певци или инструменталисти. Сега читалището има лектория, голям театрален колектив,.., мъжки октет, детска музикална школа. ВН, 1959, бр. 2557, 1.
— От ит. ottctto и нем. Oktett.
ОКТЕТ2 м. Хим. Съчетание от осем електрона. Стабилното двуелектронно съчетание на хелиевия атом се нарича дублет, а осемелектронното съчетание при останалите инертни газове — електронен октет. М. Кожухаров и др., АХ, 12.
— От гр. ÔKTû) 'осем' и лат. octo.
OKTÈTEH, -тна, -тно, мн. -тни, Муз. Рядко. Прил. от октет1.
ÔKTO-. Първа съставна част на сложни думи от чужд произход със значение: осем, осмо; окта-, напр.: октогонален, октоедър, октопод и др.
— От гр. ÔKTCD 'осем' и лат. octo.
ОКТОГОН м. Мат. Осмоъгълник; ок-тагон.
— От гр. ôkt(dycùvo5 през фр. octogone.
OKTOrOHÀЛEH, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. Осмоъгълен; октагонален.
— От фр. octogonal.
ОКТОД м. Спец. Електронна лампа с осем електрода. Радиолампите с четири електрода — катод, анод и две решетки, се наричат четириелектродни .. и с шест решетки — осем електрода — октоди. Т. Кръстев и др., СТ, 137. Смесителните лампи (хексоди и октоди) имат по-голям шум в сравнение с шума на триодите и пенто-дите. Д. Мишев и др., ТТ, 226.
— Фр. octodc.
ОКТОЕДРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мат. Октаедричен, октаедърен.
ОКТОЁДЪР, мн. -дри, след числ. -дъра, м. Мат. Октаедър.
ОКТОЙХ м. Рел. Богослужебна книга в православната църква с песнопения на осем гласа; осмогласник. Отначало повечето училища са били манастирски — учението в тях е носело предимно богословски характер. Октоихът и псалтирът са служили за читанки. Б. Пенев, НБВ, 18. В същото време откъм стаичката се понесе гласът на чича й Стефана. Той пееше Октоиха като люлееше своя гъвкав глас, придружаван от боязливо силом сдържано исо на хаджи Пеня. Д. Немиров, Б, 89. Учителят, условен за 300 гроша годишна плата, седеше и шиеше. Когато учениците идеха при него да си прочитат урока от Октоиха или псалтира,.., учителят продължаваше шие-нието. СбНУ XI, 348.
— От гр. ôkt(dt|xo5*
ОКТОМВРИ, мн. няма, м. Десетият месец от календарната година. Сега е октомври, петнадесето число, и ако ще се върши работа, още тия дни трябва да се преселя горе. Ем. Станев, ПЕГ, 7. На другата година, през октомври, имах честта да приема посещението на дяда игумена. Ив. Вазов, Съч. VIII, 156. В римския календар шест месеца имали характеризиращи ги имена, а шест се обозначавали просто с номера: квинтилии (..), секстилий (..), септември,
