ОКТОМВРИЙ 501 ОКТРОЙРАМ
октомври, ноември и декември. В. Шишаков, СНВ, 31-32.
— От лат. octobcr през гр. октеоррю^. — Друга (остар.) форма: октоври.
ОКТОМВРИЙ, -ия, мн. няма, м. Остар. Октомври. В края на октомврий е, студено е и вали. И. Йовков, ПК, 65. Октомврий (паздерник) има дни 31. Денят има 11 чяса и нощта 13 чяса. Лет., 1869, 32. • С предл. членувано. Стремски и жена му бяха напуснали Пловдив още през октомврия миналата година и от тогава до сега оставаха в странство. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148. В октомврия навалял твт^рде голям сняг и настъпил силен мраз. Г. Иошев, КВИ, 335.
— Друга (остар.) форма: октбврий.
ОКТОМВРИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до месец октомври. Октомврийските нощи все още не бяха много хладни и трапезата за мъжете сложиха в двора. Д. Талев, ЖС, 307. Студеният октомврийски вятър клатеше оголените храсти в градската градина и яростно раз-люшкваше поройния дъжд. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 175. Балканът още не се вижда — само синкавият му гръбнак се очертава върху мекото октомврийско небе. Ем. Станев, ЯГ, 102. Тримата конници бяха навлезли вече далеко в полето.. Октомврийското слънце беше все още доста високо на югозапад. Тихи, слънчеви бяха тия последни може би дни на сиромашко лято. Д. Талев, И, 71-72.
2. Който става, извършва се през октомври. Октомврийски пленум. Октомврийска конференция. Октомврийско съвещание. Октомврийска революция.
ОКТОПОД м. Зоол. Морско мекотело от класа главоноги с късо торбообразно тяло и с осем дълги пипала, снабдени със смукала. Octopous vulgaris. В моретата живеят също така огромни мекотели-хищници. Това са октоподите и сепиите — главоноги с осем пипала. Д. Славчев и др., БМ, 47. Край западния бряг на Африка често измъквахме от трала главоноги мекотели — сепии, калмари, и октоподи. Д. Богданов, ВТ А, 55. При някои видове [главоноги] черупката съвсем липсва (октопод). В. Кънева-Аба-джиева, ЧМ, 54. Кореецът употребява в твърде голямо количество разни зеленчуци,.., а така също риба, раци, октопод, стриди, морско зеле. Л. Мелнишки, ПП, 80-81. • Обр. Немският октопод бе впил хищно пипалата си в организма на „Никотиа-на“. Д. Димов, Т, 336.
— От гр. oKmiroSiov от oktid 'осем' + яоо<;, яо8о<; 'крак'.
— Други (простонар.) форми: ахтапод, ахтопод, охтопод. — Ив. Богоров, сп. Книговищс, кн. 3, 1874.
ОКТОПОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до октопод; октопо-дов. Октоподни пипала.
— Друга (простонар.) форма: охтоподен.
ОКТОПОДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Умал. от октопод; малък октопод, октопод че.
— Друга (простонар.) форма: охтоподец.
ОКТОПОДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до октопод; октоподен.
— Друга (простонар.) форма: охтоподов.
ОКТОПОДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от октопод; октоподец.
— Друга (простонар.) форма: охтоподче.
ОКТРОА, мн. няма, ж. Остар. 1. В миналото — налог за влизане в някой град. Служителят намазваше купончето и го лепваше някъде по колата, докато селякът развързваше кесията си, за да заплати таксата за влизане в града. Тази такса общината официално наричаше „октроа“, а народът — „бач“. П. Мирчев, СОЗ, 106.
2. Общински налог върху вноса на спиртни напитки, хранителни продукти и други стоки. — Веднаж да ме утвърдат, та па да видите вие, какво ще направа.. —Ама и отла-ка да махнеш, даскале,.. — Лесно е за него, бае Луло. — Па и октроата нали ще я отмениш, господин Гавриле? — намеси се и ме-ханджията. Т. Влайков, Съч. II, 137. Пивовар иска да си достави ячмик, по 19 лева 80 cm. 120-те кг. Той ще плаща, между другото октроа по 1,5 лева за 100-те кг. К. Кър-джиев, УА, 196. Знаят софиянци да измис-люват разни налози, както от 2-3 години наложиха октроа и на свинското месо на кило по 10 cm. Пряп., 1903, бр. 73, 4. И той [М-р Сарафов] сам е мислил да отмени този несправедлив налог. Тоя налог замени октроата върху местните вина и ракия. Бълг., 1902, бр. 507, 3.
3. Службата, която контролира и събира този налог; данъчно управление. — Баща ти и брат ти да си орат нивите там.. — Брат ми нече. Он влезе в октроата. Ив. Вазов, Съч. XIX, 36. // Помещението, сградата, където се разполага, помещава тази служба. — Блей и ти бре.. И той нададе едно такова същинско блеяне на стара овца, тъпо и продължително, че гласът му отиде чак до октроата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 12-13.
— Фр. octroi.
ОКТРОЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Въвеждам в действие някакви права, преимущества, закони и под. (обикн. като израз на благоволение). След Юлската революция с прокламация на правителството бе октроирана временна конституция за преходния период, докато бъде приета постоянна конституция. Б. Тем-ков, И, 53. От тогаз насетне той [Александър] управлява с радикали, с умерени политици, с либерали и с личен режим; ок-троира и отменява конституции. Пряп., 1903, бр. 11, 2. октроирам се страд.
— От фр. octroyer.
