OKTÀBEH 499 ОКТАН
дето се тъмнееше кичур дървета, отвърнаха с такова подсвирване, само че с една октава по-високо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 342.
2. Муз. Осмата степен, отчитана от всеки тон на диатоничния звукоред, която в сравнение с него има удвоен брой трептения в секунда и поради това звучи сходно.
3. Муз. Част от звукореда, която обхваща 12 различни по височина тонови степени (7 основни и 5 допълнителни).
4. Литер. Строфа от осем ямбически стиха, римувани по специална схема.
5. Печат. Формат на печатарска кола от голям лист, сгънат на четири; осмина. Описвайки на приятеля си какъв ще бъде форматът на изданието (голяма октава) и каква текстовата страница, Шафарик е обещавал да изпрати в Серее първата печатна кола, щом тя излезе. СбНУ П, 144.
— Лат. octava ж. от octavus 'осми'.
OKTÄBEH, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Муз. Октавов. В музиката се употребяват около 100 тона, които, подредени по височина, образуват звукоред.. При последователно свирене на звукореда всеки осми тон е октавно повторение на даден тон. Пеене Vm кл, 1965, 12.
ОКТАВЙСТ м. Муз . Най-нисък басов глас, който се използва в хоровото пеене да удвоява някои тонове с една октава по-ниско; басопрофундо. Пълният мъжки хор е съставен от пет партии — към четири-гласния състав се прибавя партията на най-ниските баси, наречени октависти. Св. Четриков, ОУМ, 70. Най-ниски гласове са: контраалт — най-нисък женски глас и ок-тавист (басопрофундо) — най-нисък мъжки глас. Пеене VIII кл, 1965, 48. // Лице с такъв глас. Обявен е конкурс за нови хористи
— един тенор, двама баси и един октавист.
ОКТАВОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Който се отнася до октава; октавен. Последователно наредени по височина, основните тонове образуват октавова група. Пеене VIII кл, 1965, 13.
ОКТАГОН м. Мат. Осмоъгълник; ок-тогон.
— От гр. OKiaycavot; през нем. Oktagon и рус. октагон.
ОКТАГОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. Осмоъгълен; октогонален.
ОКТАЕДРЙТ м. Хим. Разновидност на титановия двуокис, която представлява дребни кристали с форма на октаедър и с различно оцветяване — от зелено-жълт до син-каво-сив и черен цвят; анатаз.
— От ip. oKtdßSpov през фр. octaedrite.
ОКТАЕДРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мат. 1. Който е част от октаедър; ок-таедърен, октоедричен. Те [галенитовите кристали] не са прости форми, а комбинации на куб с октаедър. Октаедричните стени показват присъствието на сребро в галенита. Б. Ангелов, ЗМ, 38.
2. Който е с форма на октаедър; октаедъ-рен, октоедричен. Изследването на храчките ни дава някои характерни за астмата находки: октаедрични кристали, подобни на две пирамиди, съединени в основата си, наречени Шарко-Лайденови кристали. М. Василев и др., ВБ, 88. [Хлоритовите шисти] са изградени главно от хлорит и отчасти магнетит. Понякога магнетитът се явява с октаедрични порфиробласти. Г. Георгиев, П, 300.
3. Който е характерен за октаедър; октае-дърен, октоедричен. В тези минерали [као-линити] алуминият е в октаедрично положение и положителните пълнежи на силиция и алуминия са точно балансирани от отрицателните пълнежи на кислорода и хидроксилите. П. Боянов, П, 169. Хроми-тът има октаедрична цепителност. Г. Георгиев, П, 68.
— От фр. octaédrique.
ОКТАЁДЪР, -ът, -а, мн. -дри, след числ. -дъра, м. Мат. Геометрично тяло, състоящо се от две четиристенни пирамиди с обща основа; осмостенник, октоедър. По-едрите кристали на магнетита имат ясна осмо-стенна форма (октаедър), оградена с 8 равностранни триъгълници. Геол. IX кл, 1951, 112. Някъде близо до ргавана [на галерията] зее голяма плоска кухина, цялата покрита [отвътре] с едри колкото юмрук галенито-ви кристали. Те не са прости форми, а комбинации на куб с октаедър. Б. Ангелов, ЗМ, 38. Откриват се и други видове кристали:.. — прозрачни октаедри (при бронхи-ална астма), и хематоидинови кристали — жълточервеникави ромбчета. М. Василев и др., ВБ, 49. Както солта, тъй и много други тела могат да ся кристализуват; но формите на кристалите им биват различни, например кубове, призми, октаедри, ромбоедри и проч. Н. Гюзелев, Ф, 22. В югозападната част на Витоша се срещат магнетични октаедри и апатитни призми.
— От гр. ÔKxaEÔpoç през фр. octaèdre и рус. октаэдр. — В. Груев, Геометрия, 1867.
ОКТАЁДЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мат. Октаедричен, октоедричен.
ОКТАН м. Хим. Наситен въглеводород с молекула от осем атома въглерод и осемнадесет атома водород, представляващ безцветна течност със слаба миризма. Газовият бензин по химичен и фракционен състав съществено се различава от всички други видове бензин.. Той съдържа:.., нормален хептан, октан и техните изомери. М. Герасимов, ХН, 60. Октанът се съдържа в неф± та и бензина. А Температурата на кипене на октана е 125,8°
— От гр. октю 'осем'.
