ОКРЯКАМ1, -аш, св., прех. Диал. Завършвам нещо до край, справям се с нещо. Да си отземе, кой мир е чакал, / дор почнатото той не е докрай окрякал. К. Аристов, ЧБ, 318. Не ще (може) да го окряка. П. Р. Славейков, БПI, 315.
ОКРЯКАМ2. Вж. окряквам.
ОКРЯКВАМ, -аш, несв.; окрякам, -аш, св., прех. Разг. С крякане, викане огласям наоколо. Разправяха се продължително и на висок глас. Жената беше особено гласовита. Окряка цялата махала, окряквам се, окрякам се страд.
ОКРЯКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от окряквам и от окряквам се.
ОКСАЗИН м. Хим. Азотно производно, от което се правят багрила за памук и естествена коприна.
— Фр. oxazinc.
ОКСАЗИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа оксазин. Оксазиновите багрила са основни и багрят направо естествената коприна, а памука след таниране. С. Серафимов, Б, 200.
ОКСАЛАТ м. Хим. Сол на оксаловата киселина. У някои растения отпадъчните продукти се натрупват в листата във вид на кристали, напр, от калциев оксалат, които при листопада се отделят от растенията. ОБиол. X кл, 40. В дървесния сок се съдържат в разтворено състояние още голям брой органични съединения, като гуми, захари, смоли, соли на органичните киселини ( .., калиев и калциев оксалат и др.). Ал. Спасов, ХТГ, 12. Пикочните камъни могат да се състоят от урати, оксалати и фосфати според условията на неравномерното излъчване на тези вещества. Б. Кърджиев, ОПА, 110.
— Фр. oxalates и нем. Oxalat.
OKCAЛÄTEH, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който се отнася до оксалат. Уратните и оксалатните камъни се образуват в кисела урина и обикновено са свързани със значителни нарушения в междинната обмяна на белтъците. Л. Митов и др., ВБ, 250. Оксалатните [камъни] пък са неравни, зърнести и много плътни. Цветът им е кафяв; това се дължи на кръвните пигменти, които се получават от честите кръвоизливи по лигавицата. Б. Кърджиев, ОПА, 110. Оксалатно образувание.
ОКСАЛЁМИЯ, мн. няма, ж. Мед. Наличие на голямо количество оксалати в кръвта, които засягат храносмилателната система, бъбреците, черния дроб и др.
— От гр. 'кисел' + aXq 'сол' + aipa 'кръв'.
ОКСАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Само в съчет.: Оксална киселина. Хим. Ок-салова киселина. Оксалната киселина е безцветно кристално вещество. Из воден разтвор изкристализира с две молекули вода.
Н. Пенчев и др., КАХ, 227. В 1824 год. Въо-лер получил синтетично оксална киселина. Хим. VII кл 1950, 88.
ОКСАЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Оксалова киселина. Хим. Двуос-новна карбонова киселина, представляваща безцветно кристално вещество със силен кисел вкус и без миризма. Оксаловата киселина е твърдо вещество, което изкристализира из воден разтвор с две молекули кристализационна вода.. Безводната оксалова киселина се топи при 189 . Хим. X кл 1958, 86. Оксалова киселина. Получава се от мравчената киселина и лесно се окислява, като се отделя въглероден двуокис. Ст. Младенов и др., ОТК, 86. Макар и в малко количество оксаловата киселина се съдържа в много плодове и зеленчуци. П. Даскалов и др., ТК, 22. Грубо смлените чокани [на царевицата] служат за получаване оксалова киселина. Ас. Златаров, Йзбр. съч. III,
241\
ОКСИ-. Първа съставна част на сложни названия със значение: а) който е свързан с кислород, напр.: оксихемоглобин, окси-редукция; б) който съдържа хидроксилна група ОН, напр, оксиалдехид.
— От гр. ô£oç 'кисел'.
ОКСИГЕН м. Хим. Кислород; оксижен, оксигениум.
— От лат. oxygenium.
ОКСИГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до оксиген, оксигениум; кислороден.
ОКСИГЕНЙТ м. Хим. Смес от бертолетова сол, манганов окис и въглищен прах, от който се получава кислород при газово осветление; оксиженит.
ОКСИГЕНЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до оксигенит.
ОКСИГЕНИУМ м. Хим. Кислород; оксиген, оксижен.
— Лат. oxigenium.
оксигон м. Геом. Остроъгълник.
— От гр. ôÇvç 'остър' + ytovoç от yama 'ъгъл'.
ОКСИГОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геом. Който се отнася до оксигон; ост-роъгълен.
ОКСЙД м. Хим. Съединение на химически елемент с кислород; окис. Древните грънчари са употребявали оловен оксид за гледжосване. ВН, 1958, бр. 2009,4.
— Фр. oxyde.
ОКСИДАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Биохим. Който се отнася до оксидази. В резултат на по-пълното деаериране се ограничава дейността на оксидазните ферменти, което осигурява по-доброто запазване на витамините. М. Киров, ТК, 12.
ОКСИДАЗИ мн., ед. (рядко) оксидаза,
ж. Биохим. Окислителни ферменти в клетките на организма, които активират кисло
