странство в окръжност около 30 км. Хр. Даалиев, ТИ А, 166.
2. Разг. Околна линия, обиколка. Окръжността на едно колело е 2м 45 см. К. Кър-джиев, А, 191. Когато се върнах, франжела-та се оказа нащърбена по цялата си окръжност. Ст. Чилингиров, ХНН, 173.
3. Остар. Книж. Област, окръг, район. Дол-на-Баня се пада в ихтиманската окръжност, прочута по хубавия тип на жените. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. В 1832 година он [П. Берон] бил назначен доктор за града Крайова и — за окръжността му, които длъжности той изпълня до 1839 година. ПСп, 1871, кн. 4, 131.
4. Остар. Книж. Околност. Нямаше ни една душа в Преслав, която да не ся веселеше;:. Преславската окръжност ечеше от радостен шум. В. Друмев, НФ, 99-100. Широкото негово чело [на мястото] и сичката му горна окръжност е увенчана с хиляди разноцветни шатри, над които ся развяваше руското знамя. Ил. Блъсков, ИС, 41.
О Полярна окръжност. Геогр. Паралел, който отстои на 66° 33' на север или на юг от екватора. На 30 км южно от северната полярна окръжност се намират прочутите рудници Елдорадо. Л. Мелнишки, К, 92-93. Експедицията потеглила през 1897 г., минала покрай Огнена земя, Южношот-ландските острови по посока на Палмиро-ва земя,.. Работата си експедицията продължила зад южната полярна окръжност.
А. Бешков и др., ИГ, 175.
— От рус. окружность. — Ив. Богоров, Кратка география математическа, физическа и политическа, 1851. Друга (остар. книж.) форма: окружноет.
ОКРЪНВАМ, -аш, несв.\ окръня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Окрънявам. окрънвам се, окръня се страд.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
ОКРЪНДАК, мн. -ци, м. Диал. 1. Чепа-то или кастрено дърво. — Море, не е толкова за слога, колкото за окръндака, за крушата —размаха калпак дядо Пено и го пухна в грамадата. Кр. Григоров, Н, 127.
2. Очукан, ощърбен съд. — Станкеее, сна-хоо, я напълни тоя окръндак — сочеше крондира той. Кр. Григоров, Н, 212.
ОКРЪНЯ. Вж. окрънвам и окрънявам.
ОКРЪНЯВАМ, -аш, "есе.; окръня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Окастрям, орязвам (клони, дърво). Окръних дуда за шума. Бълг. диалектология 1962,197.
2. Нащърбявам, накърнявам, окрънявам се, окръня се страд. Една лопата става лопа-тарак или лопатар, ако й се окръни или счупи едното ухо. СбНУ XXIX, 250.
ОКРЪНЯВАМ СБ несв.\ окръня се св., не-прех. Диал. Изгубвам се, изчезвам. Загледала се Мария /у тая пуста донанма; /окръ-нало са царчето. / Царицата й говори: / „Марио, царче да найдеш!“ Нар. пес., СбБрМ, 86. ч
ОКРЪНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окрънявам к от окрънявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРЪСТ предл. и нареч. Остар. и диал.
1. Предл. Около. Тихото място чудесно ся беше за кратко время променило! До преди окръст него жива душа не беше, ту сега виждаха ся,., стотина продавци. БД, 1857, бр. 4, 16.
2. Нареч. Наоколо, околовръст, наблизо (Н. Геров, РБЯ).
ОКРЪСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Околен, съседен, близък, околовръстен. Да са опишат царски градове, най-паче подробно, със старовременни им остатки и с о кръстни им места, както: Преслав.. Търново,.., Охрида. Г. С. Раковски, П, 23.
ОКРЪШ м. Диал. Трудност, препятствие, спънка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРЪШКА ж. Диал. Възражение, противопоставяне, уговорка. — Сега да те наградя. И извади из портмонето си шейсет гроша румелийски и ми ги даде. Подир малко окръшки аз приех цената на сътрудничеството си. Ив. Вазов, Съч. XIII, 12. — Tue три дена ще стоиш при мене. Тука на бай Ивана не стана добре. Призракът на ново пленение не му се усмихваше. Той за-прави окръшки. Ив. Вазов, ЗП, 23.
ОКРЪШЛЕК1, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. 1. Отломък, къс, парче от нещо. Другаде пак ся намират цели клади дръва вкаменени под земята, нейде си окръшлеци и корение от някогашни гори. Лет., 1873, 69. Няколко десятини малки планетки,.., както мъдруват учените, са станали от някоя си голяма планета, потрошена незнайно как. Тако-речи всяка година звездобройците съглядват по някой нов окръшлек от тая потрошена планета и му надяват някое имя, та го броят за планетка. Лет., 1872, 110. — Гледай, корабът удари на една скала и ето корабленотрошените как ся карат за окръшлеците на кораба. БКн, 1859, кн. 1, 96:
2. Изпражнение на куче.
— Друга форма: окръшляк.
ОКРЪШЛЕК2, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. 1. Извивка, извиване, кършене. Какви са тия окръшлеци от тебе? Н. Геров, РБЯ III, 354.
2. Въртел2, затруднение. Хайде ти брей, вървете, ще квасим младия зет Драгня! Драгни знае какво ще му доде на главата; за да им направи окръшлек и да ги помъчи малко, той търти да бяга, да са крие по таваните. Ил. Блъсков, ПБ III, 44.
— Друга форма: окрЪшляк.
