ОКРИЛЕНИЕ 488 ОКРОЙВАМ
тича окрилена през смъртта. Бл. Димитрова, Л, 201.
ОКРИЛЕНИЕ ср. Книж. Състояние на пробудени надежди, на духовна приповдигнатост и готовност за активна дейност; окриленост, въодушевление. Мисля си сега за онова неспокойно време, мъча се да си обясня откъде иде нашето младежко окри-ление, нашата увереност, че ни предстои да участвуваме в съдбоносни събития. Мл. Исаев, Н, 56.
ОКРИЛЕНО. Нареч. от окрилен; въодушевено, обнадеждено. Младежта трябва да живее окрилено, за да може да разкрие всичките си способности и да изгради щастливия живот на своя народ.
ОКРИЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от окрилен; окриление, въодушевление. Излиза от печат творба дълбока, силна, изградена с проникновената добросъвестност на историка и с вдъхновената окриленост на поета. Е. Каран-филов, Б III, 208.
ОКРЙЛИЕ ср. Остар. Книж. Закрила. И както в епоса юнакът ни ся вижда, като да ся намерва под окрилието на някоя висша сила, и като да е сам той някое висше творение, тъй исто и с юнаците в романите, като да ся творение на някой висший свят. Ч, 1870, кн. 3,80-81.
ОКРЙЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Растението слез; окрилач, камбула, камилник, камилка2, камилек, камилче3, слезен, сле-зенка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОКРИЛЯ. Вж. окрилявам и окрилям.
ОКРИЛЯВАМ, -аш, несв.; окриля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Давам, вдъхвам на някого увереност, сила, готовност за действие, живот; въодушевявам, ентусиазирам, окрилям. Сега велика, безпределна любов ме окрилява и прави способен да раздрусам света. Ив. Вазов, Съч. XX, 87. Въздухът омайва, цялата природа окрилява. Ст. Даскалов, ЕС, 121-122. Аз знам: / ще дойдеш. / Сещам твоя дъх. / Насъщния ни хляб ще ни дадеш ти. / Тъй, както подир суша идва дъжд — /да освежи, да окрили с надежди. Хр. Радевски, ВН, 38.
2. Давам тласък и подкрепа на някакво чувство, идея, действие и проч. у някого; насърчавам. И за да не се издаде, да не пречупи вярата, която бе дошъл да окрилява, той надделя себе си, дигна както някога бамбуковия бастун и извика високо, пламенно: — Да живее България, юнаци! Ст. Дичев, ЗС I, 448. Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му офици-алното общество, бяха окрилили самочувствието му. А. Гуляшки, Л, 466. Приготвили сме ний, каквото сме могли — /и вяра в делото дух смел ще окрили / за подвиг. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 132. окрилям се, окриля се страд. Отново се окрилява и надеждата, че славянската книжнина ще пусне корен, щом й се предоставя толкова обширно и плодородно поприще — Пано-ния, Словакия, Моравия, част от Хърватско. Н. Драгова, КО, 50.
ОКРИЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; окриля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. За насекомо — развивам, придобивам крила; окрилям се. Него [червея] пчелите хранят шест дни, тогава той ся увива в пашкул, а на двадесятий ден ся окрилява и из-хвръква пчела. Д. Мутев, ЕИ, 74.
ОКРИЛЯВАНЕ1 ср. Книж. Отгл. същ. от окрилявам и от окрилявам се; окриляне1.
ОКРИЛЯВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от окрилявам се; окриляне2.
ОКРЙЛЯМ, -яш, несв.; окриля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Окрилявам. Името на Апостола,., и великото му дело обаче останаха безсмъртни. Те бяха подети от поколенията като знаме и завет и окриляха народа в борбата му за правда и свобода. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Знамето събуди в паметта му спомени за героичните битки през Освободителната война. Битки, в които надеждата за освободеното отечество окриляше всички. В. Генов-ска, СГ, 311. Откритите лица, с които го срещаха подчинените след проверката, окриляха Каменов. Той разбра, че тия хора ще му помогнат, че техните сили и воля са в ръцете му. К. Кръстев, К, 52. Благотворни за развитието на един млад поет могат да бъдат само ония силни духом мислители или художници, които., откриват нови хоризонти за копнеещия млад дух и окрилят фантазията. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 202. окрилям се, окриля се страд.
ОКРЙЛЯМ СЕ, -яш се, несв. ; окриля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. За насекомо — окрилявам се.
ОКРЙЛЯНЕ1 ср. Книж. Отгл. същ. от окрилям и от окрилям се; окриляване1. Пороен дъжд ли ме настигнеше сред безднени клисури, буря ли поваляше до мене вековни дървеса,.. — вред и всякога душата намираше своето окриляне, чувствата — своя изблик. А. Страшимиров, УШ, 16.
ОКРЙЛЯНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от окрилям се; окриляване2.
ОКРИШ м. Диал. Шум, гюрултия. Ок-риш одело от тъпайната, свирките и ора-та на вампирите. СбНУ III, 148.
ОКРОЙВАМ, -аш, несв.; окроя, -ойш, мин. св. окройх, св., прех. Диал. Орязвам; окроявам. Отива на лозе, окройва три ло
