ОКРОЙВАНЕ 489 ОКРУЖАВ AM
зи. H. Геров, РБЯ III, 354. окройвам се, ок-роя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРОЙВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окройвам и от окройвам се; орязване, окро-яване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРОП1 м. Диал. 1. Сгряно вино с мед и счукан чер пипер, поднасяно в някои райони като сватбарско питие в понеделник след сватбата. Като са понаядат сватбари и по-напият,.., домашни шетници направят ок-роп.. и почерпват синки присъствуващи. Г. С. Раковски, П, 123. // Същото питие, което се пие като сгряващо средство при простуда.
— Всичко ще ти мине, чедо. Ще ти направя окроп, че из пътя може да си настинало.. Мама изпива окропа си. В. Чертовенски, ГО, 23-24.
2. Продължение на сватбения ритуал в понеделник, когато се пие това питие и се играе специално хоро. В неделя сватба дигнали, / в понеделник окроп играли, / във вторник було върлили. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ Ш, 354. Отивам на окроп.
— Друга форма:у к р о п.
ОКРОП2 м. Остар. и диал. Басейн (с минерална вода); окропа. И я поведе към банята. Тя ги посрещна пуста и тайнствена, и примамлива с тези колела от светлини,.., около четирите малки окропа, около големия окроп и около масичката с благо-вонията.. Топлата вода в окропите правеше въздуха мек и гальовен. И. Вълчев, СКН, 137. Водата в окропа има 64 градуса по Целзия, но една струйка студена вода из сопка прави я приятна за къпане. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. Като си пробиваше път, Борис достигна окропа и оброчния камък на едно капище. Й. Вълчев, СКН, 474.
ОКРОПА ж. Остар. и диал. Окроп2. По пет и половина часа се завърнахме при банята,.., и с голямо наслаждение се окъпахме,.., в бистрата й, като сълза вода,.. Три буйни чучура ручат в чистата окропа и ти се не иска да излезеш. Ив. Вазов, Съч. XVII, 62.
ОКРОПЕЦ м. Диал. У мал. от окроп1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРОПНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Сватбар, който присъства на сватбения ритуал в понеделник, когато се пие окроп1. А като са върнат окропници, подир малко дохождат от девичина страна родители и сродни и познати им. Г. С. Раковски, П, 12з.
ОКРОПНИЦА ж. Диал. Сватбарка, която присъствува на сватбения ритуал в понеделник, когато се пие окроп1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРОПЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. У мал. от окроп2. Двамата се отправиха към едно безлюдно капище всред китка дървета и седнаха до молитвеното окроп-че. Й. Вълчев, СКН, 46.
ОКРОПЧЙЯ, -ята, мн. -йи, м. Диал. Лице, което знае добре да приготвя питието окроп.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРОЧ м. Диал. Крачка. В пет дни осем человеци изработиха 50 окрочи място. Хр. Павлович, А, 59.
ОКРОЯ. Вж. окройвам и окроявам.
ОКРОЯВАМ, -аш, несв.\ окроя, -ойш, мин. св. окройх, св., прех. Диал. Орязвам; окройвам. окроявам се, окроя се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОКРОЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окроявам и от окроявам се; орязване, окройване.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
ОКРУГ, мн. -зи и -ги, след числ. -га, м. Остар. Книж. Окръг. Българското възста-ние избухна преди време в Панагюрския Р/-й округ. Възстаниците не можаха вовреме да известят и другите три окрузи, за да ги последуват. НБ, 1876, бр. 57, 221. По-големите округи могат да бъдат разделени на няколко избирателни околии. ПОУ, VI. Българете из Русчук и из русчушкия округ протестираха против действията на патриаршията и на правителството. С, 1872, бр. 34, 269.
ОКРУЖА. Вж. окружавам.
ОКРУЖАВ АМ, -аш, несв.\ окружа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Обкръжавам; окръжавам. Въздухът окру-жава изоколо всичката повръхнина на земното кълбо. П. Р. Славейков, ПЧ, 51. Лов-джиете, които имат оружия, отиват на онова място, което е изобилно с животни и окружават го от двете страни. Знан., 1875, бр. 16, 245. Мак Махон са обещава, че ще да пази началата на републиката, че ще да окружи своето правителство с умерени лица от синките партии. Хр. Ботев, Зн, 1874-1885, бр. 1, 1. Има една нравствена смелост,.. Такава е смелостта, която подкрепя всякой добър человек посред изкушенията, прелъщенията, почестите, борбите, злобата,.., които го окружават и го заплашват през всичкийт му живот. ИЗ 1877, 85. окружавам се, окружа се страд, и възвр.
ОКРУЖАВАМ СЕ несв.\ окружа се св., не-прех. Обкръжавам се; окръжавам се. Екзархията беше вече учредена.. Но с това работата не се свършваше: потребно беше това свето учреждение да се окружи със съчувствието на целия народ. ПСп,1876, кн. 11-12, 8.
