ÔKPEK 487 ОКРИЛЕН
ÔKPEK, мн. няма, м. Мъх, лишей (по камъните в Охридското езеро).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОКРЁЛ м. Диал. Растението слез.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОКРЁЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от окрел.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1976.
ОКРЕПА ж. Диал. Подкрепа, помощ.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРЕПАЛКА ж. Диал. Част от тъкачен стан — прът, който държи кросното е основата да не се отвива.
— От Н. Гербв, Речник на блъгарский язик, 1899.
OKPÈCHOCT, -TTà, мн. -и, ж. Остар. Книж. Околност. Аррандо разбил техните чети, когато mue пленили окресностите на Барселона. Хр. Ботев, Зн, 20-21. Малко турци има пръснати и в окресностите на столицата. Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 334. Английский пътешественик .. открил българско село у Мала Азия в окресностите на Никея. У, 1871, бр. 1, 281.
— От рус. окрссность.
OKPÈCTEH, -тна, -тно, ми. -тни, прил. Остар. Книж. Околен. Училището требува да има взаимноописание с окресните училища. П. Р. Славейков, ГУ, 29. Като проповядвали усердно словото божие на язични-ците.., те за скоро время обърнали връх тях си вниманието на окрестните жители. Т. Бурмов, БКн, 310. Вчера .. са събраха в града ни жителите от окрестните села. С, 1872, бр. 47, 376.
— От рус. окрестный.
OKPÈCTHOCT, -ттй, мн. -и, ж. Остар. Книж. Околност. В окрестностите на Преслав аз ся бавих повече от две седмици. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 72. Той [Крум] зел със себе си в България медния лъв, който украшавал цирка,., и по-добрите мермерни статуи, с които били украсени окрестностите на Цариград. Т. Шишков, ИБН, 123. Тогава Анибал излезнал с всичката си войска из долината и начнал даи опустошава окрестностите римски. Г. Иошев, КВИ (превод), 110. [Границата на българския език] ся спуща по върха на Шарските гори към Арнаутското село Зелк,.., после продължава вървежът си по течението на Черний Дрин,.., по окрестностите на град Дявол. Г. Кръстевич, ИБ, 7-8.
— От рус. окрестность.
ОКРИВЁЯ. Вж. окривявам1. ОКРИВЯ. Вж. окривявам2. ОКРИВЯВАМ1, -аш, несв.; окривёя, -èeui, мин. св. окривях, прич. мин. св. деят. о кривял, -а, -о, мн. окривёли, св., непрех.
Диал. 1. Ставам крив, изкривен; изкривявам се, окуцявам.
2. Ставам крив, виновен, неприятен някому; докривявам.
ОКРИВЯВА МИ несв.; окривёе ми св., непрех. Става ми криво, мъчно, неприятно; докривява ми. Слави Попов седеше, съвсем отмалял и унил по лице. Той пушеше цигара след цигара, макар да му беше окривяло всичко. А. Страшимиров, Оьч. I, 207.
ОКРИВЯВАМ2, -аш и окрйвям, -яш, несв.; окривя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Обвинявам, набеждавам. — Ах, Бойчо, някой те предаде! — .. — Не зная, не смея да окривявам българин. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 67. — Какъв си ти мъж, когато позволяваш на жена си да прави с тебе щото тя и да поиска? Да ти кажа право, аз не окривявам толкова нея, колкото окривявам тебе. Л. Каравелов, Съч. IV, 222-223. Левски уведомява и самия Каравелов за недоволството срещу него: „Срещнах мнозина хора да ви окривяват в някои работи“. Ив. Унджиев, ВЛ, 265. Набедиха го, че уж подкопавал основите на нравствеността и на вярата, окривиха го, че уж не почитал умението на припознати дотогава учени. И. Груев, СП (превод), 94. Вас набедили, нас окривили. П. Р. Славейков, БП I, 64. окривявам се, окривя се страд, и възвр.
ОКРИВЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окривявам1.
ОКРИВЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окривявам2 и от окривявам се; обвинение. Взаимните окривявания и натяквания между съпрузите се продължаваха. Ив. Вазов, Съч. IX, 14.
ОКРЙВЯМ. Вж. окривявам2.
ОКРЙВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окрйвям и от окрйвям се; окривяване2.
ОКРИЛАЧ м. Диал. Растението слез; окрилче, камбула, камилник, камилка2, ка-милек, камилче3, слезен, слезенка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКРИЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от окриля като прил. Книж. Който е изпълнен с надежди, които стимулират ду-ховната сила и готовността за творчество, за активна дейност; въодушевен, обнадежден. Тампоне веднъж през седмицата отиваше и Йовков, за да слуша звънкия говор на своите земляци,.. От това кафененце той се връщаше окрилен и пишеше своите разкази. Н. Лилиев, Съч. III, 24. Ще си вървя... нали и там е вече свободно... Ех, да си свободен! — бодро наблегна той и млъкна за дълго. През това време мисълта му, окрилена, може би летеше някъде натам, отвъд Дунава, към родния му кът. П. Михайлов, ПЗ, 165. А вятърът насрещен пак я брули / и пак я дебне враг, но слуша тя: /— Ще чакам, няма да заключвам, чу ли! — /И
